Решение № 2244 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2244 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100509995 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20122465/14.05.2024 г., постановено по гр.д. № 60563/2018 г. по описа на СРС, 161 състав, е уважен частично положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „Ивекс Дивелопмънтс“ ЕООД, ЕИК 131017002, дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 343066, сумата от 754,31 лв., представляваща главница за вземане за неоснователно обогатяване със спестени разноски по потребена топлинна енергия за периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2017 г., съгласно изравнителни сметки № 0010031727/31.08.2016 г. за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г., № 0010017288/31.08.2016 г. за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2015 г., № 0010017205/31.08.2016 г. за периода от 01.10.2015 г. до 31.03.2016 г. и № 0009979430/31.08.2016 г. за периода от 01.07.2015 г. до 30.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от 18.05.2018 г. до окончателното изплащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 25.05.2018 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане от 14.09.2023 г. по ч.гр.д. № 31513/2018 г. по описа на СРС, 161 с-в.

С решението са отхвърлени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца главница за вземане за неоснователно обогатяване със спестени разноски по потребена топлинна енергия през периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2017 г. съгласно изравнителни сметки № 0010031727/31.08.2016 г. за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г., № 0010017288/31.08.2016 г. за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2015 г., № 0010017205/31.08.2016 г. за периода от 01.10.2015 г. до 31.03.2016 г. и № 0009979430/31.08.2016 г. за периода от 01.07.2015 г. до 30.09.2015 г. за сумата над 754,31 лв. до пълния размер от 797,06 лв.; за сумата от 47,48 лв. – главница за неоснователно обогатяване чрез спестени разноски за дялово разпределение за периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2017 г.; за сумата от 129,45 лв. – мораторна лихва върху първото главно вземане за периода от 01.06.2015 г. до 15.05.2018 г., и за сумата от 10,98 лв. – мораторна лихва върху второто главно вземане за периода от 01.06.2015 г. до 15.05.2018 г.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 363,76 лв. за исковото производство и сумата от 57,44 лв. за заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени частично претенциите, е депозирана въззивна жалба о т „Ивекс Дивелопмънтс“ ЕООД.

Въззивникът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че става дума за неоснователно обогатяване. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а искът – отхвърлен. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита решението на районния съд за правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи частично главница за вземане за неоснователно обогатяване със спестени разноски за потребена топлинна енергия. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

По същество на спора съдът приема следното:

3

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „Ивекс Дивелопмънтс“ ЕООД дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 343066, сумата от 797,06 лв., представляваща главница за вземане за неоснователно обогатяване със спестени разноски по потребена топлинна енергия за периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2017 г., съгласно изравнителни сметки № 0010031727/31.08.2016 г. за периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г., № 0010017288/31.08.2016 г. за периода от 01.05.2015 г. до 30.06.2015 г., № 0010017205/31.08.2016 г. за периода от 01.10.2015 г. до 31.03.2016 г. и № 0009979430/31.08.2016 г. за периода от 01.07.2015 г. до 30.09.2015 г., сумата от 47,48 лв. – главница за неоснователно обогатяване чрез спестени разноски за дялово разпределение за периода от 01.04.2015 г. до 30.04.2017 г.; сумата от 129,45 лв. – мораторна лихва върху първото главно вземане за периода от 01.06.2015 г. до 15.05.2018 г., и сумата от 10,98 лв. – мораторна лихва върху второто главно вземане за периода от 01.06.2015 г. до 15.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от 18.05.2018 г. до окончателното изплащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 25.05.2018 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с Разпореждане от 14.09.2023 г. по ч.гр.д. № 31513/2018 г. по описа на СРС, 161 с-в.

При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба, като служебно може да приложи само императивна материалноправна норма –чл.

269 ГПК, така Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС.

В настоящия случай подадената въззивна жалба е бланкетна. Това е така, защото в нея не са посочени конкретни пороци на обжалвания акт, а само е заявено, че решението е неправилно и необосновано, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че става дума за неоснователно обогатяване. Следователно въззивният съд може да се произнесе единствено по валидността на цялото съдебно решение, по 4 допустимостта на същото в обжалваната част и по правилността на същото в обжалваната част, ако установи необходимост да приложи императивна материалноправна норма – така Решение № 31 от 14.03.2014 г. по гр. д. № 4339/2013 г. на Върховен касационен съд.

Както бе посочено по-горе, решението е валидно и допустимо. Съдът не констатира наличие на императивна материалноправна норма, която да следва да бъде приложена. По делото се установява, че липсва договорно отношение между страните, както и че в имота е потребена топлинна енергия за процесния период. Срещу тези изводи на съда не е възразено във въззивната жалба. Доколкото липсва договорно обвързване между страните, претенцията на ищеца е именно за неоснователно обогатяване, както правилно е приел районният съд. С оглед казаното, доводът на въззивника е неоснователен.

Решението подлежи на потвърждаване в обжалваната част.

По отношение на разноските:

При този изход от настоящото производство право на разноски има въззиваемият. Същият е претендирал заплащането на юрисконсултско възнаграждение, като съдът приема, че такова не следва да се присъжда.

Подаденият отговор на въззивната жалба е абсолютно бланкетен, като по време на проведеното публично съдебно заседание не е изпратен процесуален представител, а е депозирана единствено бланкетна молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на страната. Поради което и съдът приема, че не са налице доказателства, които да обосноват извод за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20122465/14.05.2024 г., постановено по гр.д. № 60563/2018 г. по описа на СРС, 161 състав, в обжалваната част.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6