Присъда № 57 от 14.03.2024, Районен съд - Пловдив

М О Т И В И към Присъда № 57/14.03.2024г., постановена по НОХД № 6383/2023г. по описа на

Пловдивски районен съд, VI н. с.

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу Р.М.Н. – роден на ****, живущ в същия град, т., български гражданин, разведен, безработен, с основно образование, осъждан, ЕГН: **********, за това, че в периода от месец май 2005г. до месец юли 2020г. включително, в гр. Пловдив, след като е осъден с Решение по гр. дело № 3222/2003г. по описа на Пловдивски районен съд, V гр. състав, да издържа свой низходящ – детето си М.Р.Н., ЕГН **********, с месечна издръжка в размер на 30 лв. /тридесет лева/, изменена в размер на 60 лв. /шестдесет лева/ с Решение №

16/31.01.2005 г. по гр. дело № 3948/2004г. по описа на Пловдивски районен съд, IV граждански състав, влязло в законна сила на 03.05.2005г., изменена в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/ с Решение № 4435/08.12.2011г. по гр. дело № 11838/2011г. по описа на Пловдивски районен съд, III гр. състав, влязло в законна сила на 02.01.2012г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 80 /осемдесет/ месечни вноски в размер на 60 лв. /шестдесет лева/ всяка, в общ размер на 4800 лв.

/четири хиляди и осемстотин лева/ и 103 /сто и три/ месечни вноски в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/ всяка, в общ размер на 13 390 лв. /тринадесет хиляди триста и деветдесет лева/, или всичко в общ размер на 18 190 лв.

/осемнадесет хиляди сто и деветдесет лева/ - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита последното за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Въпреки наличието на влезли в сила съдебни решения, с които подс.Р.

Н. е бил задължен ежемесечно да заплаща издръжка на своето дете, той е пренебрегнал това свое задължение, станал е пасивен, като не е превел тези дължими издръжки на майката В.А. като законен представител на своето дете.

Така за периода от 2005 година до 2020 година, подсъдимият не е изпълнявал своето задължение, достигайки до общия размер от 18 190 лева. Доколкото конкретният случай касае един твърде дълъг период от време, в който подсъдният не е изпълнявал задължението си за издръжка, предлага подс.Р.Н. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „пробация“, ориентирано към средния размер, съгласно законовата санкция, като бъдат определени първите две пробационни мерки. В случай, че бъде признат за виновен, моли разноските по делото за съдебно-почерковата експертиза да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Защитникът на подс.Р. Н. – адв. П., пледира за невинност на подзащитния му, като счита обвинението за недоказано. Прави анализ на събраните 1 доказателства, като счита за безспорно установено, че задължението на подс.Р.

Н. за сумата от 12 912 лева за изплатено от Община – Пловдив, което задължение било уредено между Община Пловдив и подсъдимия по изпълнително дело № 3412/2003г. До остатъчния размер от 18 190 лева, посочен в обвинителния акт, или респ. сумата от 5200 лева приблизително, намира, че подсъдимият е изпълнил задължението си. За това засвидетелствали показанията на св.М.Р.Н. и св.Х.М.К.. Остатъкът от сумата се оправдавал чрез изпращането им от страна на подсъдимия до лицето Д.Т. по “Western Union” с основание издръжка за детето му, като за периода от месец октомври 2019г. до месец юли 2020г. били изплатени по100 евро месечно или общо 2100 евро. Безспорен бил фактът, че подсъдимият е изплащал издръжката от 2002 до 2003 г., като едновременно с това св. А. е получавала финансова подкрепа и от Общината. Твърди се, че задължението било погасявано и посредством сестрата на подсъдимия – св.К., която също давала пари на св.А.. Установявало се още, според защитата, че по време на пребиваването си в Германия, св. А. е получила 2000 евро на ръка, както и два пъти по 200 евро били изпращани в Чехия, което правило общо 2400 евро или общо 4500 евро, т.е. дадени били много повече от остатъка от 5 200 лева.

Евентуално, ако съдът приеме, че тези обстоятелства не са доказани, защитата намира, че деянието е несъставомерно, поради липса на вина от страна на подсъдимия, доколкото последният нямал възможност да изпълни задължението си. Предвид на всичко това защитникът счита, че подсъдимият е изпълнил всичките си задължения, поради което моли Съда да го признае за невинен по така повдигнатото му обвинение.

Право на лична защита и последна дума на подсъдимия Р.М.Н. не бе дадена, тъй като същият отсъства от съдебното заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Р.М.Н. е роден на ****, живущ в същия град, т., български гражданин, разведен, безработен, с основно образование, осъждан, ЕГН:

**********.

През 2002г. св.В.А. заживяла съпружески с подс.Р.М.Н.. Вследствие на съвместното им съжителство св.А. забременяла. В началото на 2003г. още докато св.А. била бременна в шести-седми месец, двамата се разделили. След тяхната раздяла на 20.02.2003г. се родил синът им – св.М.Р.Н. /понастоящем пълнолетен/. Подс.Р. Н. проявил желание да го види едва, когато бил на 40 дни, тогава и го припознал. След раждането на общото им дете, грижите по отглеждането му били изцяло поети от св.А.. Тъй като подс.Р. Н., по никакъв начин не оказвал помощ и съдействие за отглеждането на детето, св.А. инициирала производство пред Районен съд – Пловдив, като от името на 2 малолетния си син св.М.Р.Н. и негов законен представител, предявила иск с правно основание по чл. 82, ал. 1 и чл. 87 от СК.

С решение от 04.07.2003г. на Районен съд – Пловдив, постановено от V гр. състав, по гр. дело № 3222/2003г. по описа на Районен съд – Пловдив, частично отменено с решение от 29.09.2003г. по гр. дело № 2406/2003г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, подс.Р. Н. е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете св.М.Р.Н. в размер на 30 лв. чрез неговата майка и законен представител – св.В.Г. А.. Решението е влязло в законна сила на 29.09.2003г.

След влизане в сила на посоченото съдебно решение упражняването на родителските права по отношение на малолетния св.М.Р.Н., продължили да се упражняват от майката св.В.А.. Тя продължила да полага и необходимите грижи за него. Подс.Р. Н. бил добре запознат с тези обстоятелства, както и че дължи ежемесечна издръжка за детето си, тъй като той оспорил пред Окръжен съд – Пловдив, постановено по гр. дело № 3222/2003г. по описа на Районен съд – Пловдив, решение с което първоначално бил осъден да заплаща сумата от 75 лв., както и представил доказателства по образуваното гр. дело № 2406/2003г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, че не е в състояние да осигурява тези средства.

Независимо от постановеното съдебно решение, след влизането му в сила, подс.Р. Н. не изпълнявал вмененото му задължение да изплаща дължимата месечна издръжка за детето си. Между него и св.А. не бил уговорен и конкретен начин, по който издръжката да бъде изплащана. Св.А. предоставила възможност на подс.Р. Н. да прецени кой начин ще му бъде найудобен за извършване на дължимото плащане, чрез банков превод, лично предаване или чрез пощенски запис. Въпреки предоставените му възможности, подс.Р.Н. не платил нито една от месечните вноски за издръжка на детето си, което наложило св. А. да предприеме действия по образуване на изпълнително дело. Бил издаден изпълнителен лист въз основа, на който било образувано изпълнително дело № 3412/2003г. по описа на PC – Пловдив.

През 2004г. подс.Р.Н. на два пъти чрез сестра си – св.Х.К., предал на св.А. общо 420 лева представляващи плащане за 14 месечни вноски за дължимата издръжка. Във връзка с получаването на парите от св.В.А. били изготвени декларации, както следва на 22.06.2004г. за получената парична сума в размер на 300 лв. / л.70 от Том 1 на ДП/ и на 09.09.2004г. за получената парична сума в размер на 120 лв. /л.71 от Том 1 на ДП/.

Междувременно, тъй като св.М.Р.Н. пораствал и съответно успоредно с нарастване на възрастта му, нараствали както ежедневните му нужди, така и тези свързани с храна и облекло, то св.А. като законен представител на малолетния си син св.М.Р.Н. инициирала производство пред Районен съд – Пловдив, за изменение на размера на присъдената месечна издръжка.

С решение № 16 от 31.01.2005г. на Районен съд – Пловдив, постановено по гр. дело № 3948/2004г. по описа на Районен съд – Пловдив, бил увеличен 3 размера на дължимата издръжка, като подс.Н. е бил осъден да заплаща месечна издръжка за малолетното по това време дете св.М. Н. в размер на 60 лв. Решението влязло в законна сила на 03.05.2005г.

С оглед нуждите на подрастващото дете – св. М.Р.Н., през 2011г., св. А. отново предприела действия за изменение на размера на присъдената месечна издръжка.

С решение № 4435 от 08.12.2011г. на Районен съд - гр. Пловдив, постановено по гр. дело № 11838/2011г. по описа на ПРС, бил увеличен размера на дължимата издръжка, като подс. Р.Н. бил осъден да заплаща 130 лв. до навършване на пълнолетието му или до настъпване на други предвидени в закона основания за нейното изменение или прекратяване.

Решението влязло в законна сила на 02.01.2012г.

През 2012г. св.А. и подс.Р. Н. направили опит да се съберат отново като семейство в Германия, където работел последният, но се скарали и ги отпратил с платени пътни разходи в двете посоки. Именно срещата в Германия бил и поводът баща и син да се запознаят.

Независимо от постановените съдебни решения подс. Р.Н. останал дезинтересиран и не осъществявал контакт със сина си. Той не привеждал дължимите като издръжка за детето си месечни суми. Не се интересувал от неговото развитие и не търсел контакт със св.М.Р.Н..

Във връзка с образуваното изпълнително дело № 3412/2003г. по описа на Районен съд – Пловдив, доколкото било установено, че подс.Н. не е в състояние да заплаща своевременно определените месечни издръжки, то св.В.А. се позовала на Наредба за определяне на реда за изплащане от Държавата на присъдена издръжка, като поискала да започне плащане от Държавата по този ред. Тъй като постоянния й адрес бил в гр.Пловдив, то тя отправила своето искане до Община – Пловдив. Същото било уважено, като от бюджета на Община –Пловдив, били начислени и през периода от 2004г. до 18.09.2020г. били изплатени на св.А. суми в различен размер.

След като изминал един твърде продължителен период от време през който св.А. установила, че подс.Р. Н. изцяло се дезинтересирал от нуждите на детето си, не търсел контакт, не общувал с него и не полагал свързаните с неговото израстване грижи, както и не му правил и никакви подаръци или други покупки за задоволяване на неговите потребности, а едновременно с това и не привеждал дължимите като месечни издръжки парични суми, тя депозирала жалба през 2019г. в Районна прокуратура – Пловдив от свое име и от името на сина си М.Р.Н.. Преди подаването на жалбата св.А. обяснила на сина си, че ще подаде жалба и трябва да я подпише, но понеже синът й бил ангажиран, св.А. се подписала вместо сина й.

Независимо, че имало влязло в сила съдебно решение, с което се вменявали задължения на подс. Р. Н., той съзнателно продължил да не изпълнява задължението си да издържа свой низходящ - сина си св.М.Р.Н., 4 макар да бил запознат с обстоятелството, че били необходими средства за неговата издръжка.

Разбирайки обаче за наказателното дело, подс. Р. Н. променил отношението към сина си – започнал да се интересува повече от него, да го поощрява с подаръци, взел го да работи при него в Германия през лятото на 2020г. за 2-3 месеца, но същевременно с това го настройвал срещу майка му – св.А..

Въпреки влязлото в сила съдебно решение, с което подсъдимия Р. Н. е бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето си, както и последващите влезли в сила съдебни решения за изменение на размера й за периода месец май 2005г. – месец юли 2020г. включително, не е изплатил дължимите месечни вноски, като по този начин общо непогасените му задължения произтичащи от дължима издръжка възлезли на общо на 183 месечни вноски, от които 80 вноски размер на 60 лв. всяка, в общ размер на 4800 лв. и 103 вноски размер на 130 лева всяка, в общ размер на 13 390 лв. В този смисъл и размерът на съзнателно неизплатените от подсъдимия месечни вноски след влизане в сила на съдебното решение за определяне на дължимата издръжка възлизат общо в размер на 18 190 лв.