Решение № 855 от 15.11.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 855 гр. гр. Хасково, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640100004 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Е. С. М., ЕГН **********, с адрес: ****************, чрез адв. Д.М., съдебен адрес:

*****************, против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, офис 40-46, представлявано от П.Б.Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на ******* г. сключил договор за паричен заем № ****** с “Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който получил в заем сума в размер на 1500 лева, при уговорени седмични вноски и непосочен размер на месечния лихвен процент. В чл. 4 от същия било предвидено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, със съответни изисквания към обезпеченията. На същата дата, ищецът и ответникът сключили помежду си договор за предоставяне на гаранция № ******, по силата на който ответното дружество поело задължение да обезпечи пред кредитодателя задълженията на ищеца по 1 горепосочения договор за паричен заем. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Възоснова на сключения договор за предоставяне на гаранция, ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 681,85 лева, която била разсрочена за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство, ищецът следвало да предоставя дължимите парични суми на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което пък от своя страна било упълномощено от ответника да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД като „Изи Асет Мениджмънт“ АД единствено било овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). С оглед на това, именно ответникът бил материално легитимиран да отговаря по процесната претенция. Поддържа се в исковата молба, че ищецът погасил изцяло процесния кредит. Изложено е, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон ЗПК. Изхождайки от това, следвало че с характеристики на потребителски договор бил и договорът за предоставяне на поръчителство № ****** и доколкото последният бил акцесорен на този за кредит, то действието на поръчителството било предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение по договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл.4. По тази причина според ищеца следвало да се разгледат съвместно и двете правоотношения, още повече и че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил едноличен собственик на капитала на ответното дружество и така кредиторът и поръчителят били свързани лица. Ищецът поддържа, че договорът за поръчителство е нищожен и излага съображения в тази насока. На първо място, клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлагала в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следвало да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител), като съдържанието на посочената клауза сочело на извод, че същата 2 представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя.

Изискванията, които посочената клауза от договора възвеждала за потребителя били напрактика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търсел паричен кредит в сравнително нисък размер. Не само правно, но и житейски необосновано според него било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора или две лица- поръчители, които да отговарят на многобройни, кумулативно поставени изисквания.

Тоест, поставяйки изначално неизпълними изисквания от длъжника, кредиторът целял да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която той обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя дружество. Това дружество бил именно ответното, което било и свързано лице с кредитора по договора за заем, предвид на което и разходът за потребителя по договора за поръчителство бил сигурен и изначално известен за кредитора - от една страна предоставянето на поръчителство било необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения били напрактика невъзможни за осъществяване от длъжника. Освен това, договорът за кредит и поръчителство били подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и на гарантиращото дружество. Същевременно кредиторът не бил включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит бил недействителен. Необходимо било в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай бил посочен ГПР, но от съдържанието на договора не било ясно кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниквало задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото било с характер на сигурен разход и следвало да бъде включено изначално при формирането на ГПР. Ищецът акцентира, че в негова тежест се възлагало заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, както и че ако това обстоятелство му било 3 известно (чрез изначалното му включване в разходите но кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. С.ят договор за предоставяне на поръчителство бил изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото по-горе правоотношение, в полза на потребителя не се предоставяла услуга. Обезпечението било единствено и само в полза на кредитора, за което цялото възнаграждение било поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят изпълнел и погасял вземането на длъжника, той имал право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство). Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ищецът не бил получил каквато и да е услуга, просто задължението му от едното дружество щяло да бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества били свързани. Освен това, настоящия договор не отговарял на правните характеристики на договора за поръчителство, доколкото не бил сключен между кредитора и поръчителя, а между поръчителя и главния длъжник. Собственик на капитала на поръчителя бил заемодателят по договора за заем, а основния предмет на дейност на ответника били гаранционни сделки, каквато била и процесната и печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Така, в случая търговецът - кредитор обвързвал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължало от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия. Поради изложеното, клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не пораждала права и задължения за страните, като договорът следвало да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Според ищеца със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което впоследствие щяло да бъде разпределено като печалба на кредитора.

Договорът за поръчителство нямал за цел реалното обезпечаване на договора за заем, а със същия се целяло осигуряването на едно допълнително оскъпяване на договора за заем и допълнително възнаграждение за заемодателя по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа се, че договорът за 4 предоставяне на поръчителство бил нищожен поради накърняване на добрите нрави и поради това че сумата, която била уговорена като възнаграждение, била в размер на 45 % от сумата по отпуснатия заем. Така се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост и се накърнявали добрите нрави. В случая в разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който бил икономически по-силната страна в правоотношението, се възползвал от своето правно положение, като осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение. Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № ****** е нищожен, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 386.84 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № ******, сключен между страните, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на искова молба в съда – 02.01.2024г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва исковете изцяло като неоснователни. Излага подробни съображения за това, че сключеният между страните договор за поръчителство не е нищожен, като се поддържа становището, че полученото от ответника възнаграждение е получено на валидно правно основание.

Всички твърдения на ищеца били несъстоятелни, неоснователни и неаргуметирани. Престациите не били нееквивалентни, нито били нарушени добрите нрави. По тези и останалите подробно изложени в отговора съображения, моли за отхвърляне на предявените искове.Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложения по делото Договор за паричен заем № *****от ****г. между заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД и заемателя Е. С. М., че е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собствеността на заемателя сума в размер на 1500 лв., а заемателят се е задължил да я върне в 5 срок от 26 седмици на 13 равни двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 126.55 лв., заплащайки фиксиран ГЛП в размер на 35 % и ГПР в размер на 40.22 % при първа падежна дата – 04 .04.2022г. и последна падежна дата – 19.09.2022 г. В чл. 4 от договора за паричен заем страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на конкретно описани в договора условия; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя; одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. В изпълнение на клаузата на чл.4 от договора за паричен заем между поръчителя и ответник в настоящото производство "Файненшъл България" ЕООД (финансова институция с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки) и потребителя Е. С. М. е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ****** от 18.03.2022г., съгласно който потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане за изпълнение на парични задължения в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, в т. ч. задължение за връщане на заемната сума в размер на 1500 лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва, задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договор за предоставяне на гаранция за поемане на задължението потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 681.85 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 52.45 лв., и дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем.