Определение № 5486 от 11.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5486 гр. Варна, 11.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно частно гражданско дело № 20243100502344 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.1 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 82761/16.10.2024г. депозирана от С. А. Н., против Определение № 11667 от 16.10.2024г., постановено по гражданско дело № 20243110100316 по описа за 2024 година на Варненски районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения в настоящото гр.дело №316/2024г. по описа на ВРС от страна на С.

А. Н., ЕГН:**********, против В. И. В., ЕГН ********** инцидентен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, да се признае за установено от съда, че сключените между тях договор за правна защита и съдействие от 15.07.2022 г. и договор за правна защита и съдействие от 20.10.2022 г., са нищожни, поради противоречието им със закона – чл. 38, ал.

1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Жалбоподателят излагат следните твърдения: Съдът неправилно е приел, че няма интерес от предявяването на инцидентен установителен иск.

Интересът от ИУИ произтича от това, че с главния иск претендира от ответника заплащане на възнаграждение за процесуално представителство и защита по по т. д. 436/2021 на ВОС и в. т. д. 728/22 на ВАпС, на основание сключен договор от 03.08.2021г. и 25.10.2022г., с договорено в тях възнаграждение. С исканите за прогласени нищожни договори по същите дела е поел задължение да окаже безплатна правна помощ. Ответникът прави възражение във връзка с договорите за предоставяне на безплатна правна защита, като иска да му се намали договореното възнаграждение със заплатеното и присъденото му възнаграждение на чл. 38, ал. 1, т.2 от Закона за адвокатурата, която само по себе си поражда правен интерес.

1

В срок е постъпил отговор на частната жалба с вх. № 88352/04.11.2024 г. от насрещната страна В. И. В., чрез адв. В. П., в който изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалвания съдебен акт.

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в частната жалба и приложените по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени иск по чл. чл.79, ал.1 вр. с чл.286 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на В. И. В. да заплати на С.

А. Н. а сумата от 6500 лв. представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 3.08.2021 г. за процесуално представителство и защита по т. д. 436/2021 на Окръжен съд Варна и сумата от 6500 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 25.10.22 г. за процесуално представителство по в. т. д.

728/22 на Апелативен съд Варна

В срока по чл. 212 от ГПК ищецът е предявил иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, който се основава на следните фактически твърдения: На 3.08.2021 г. между него в качеството на адвокат и ответника В. И. В. бил сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който последният е задължен да заплати на ищеца възнаграждение за процесуално представителство и защита пред първа съдебна инстанция по т. д. 436/2021 г. на Окръжен съд Варна в размер на 6 500 /шест хиляди и петстотин/ лв. Твърди, че с приближаващото последно заседание на 21.07.2022 г. по т. д. 436/2021 на ВОС, в което следва преди приключването му за присъждане на разноски страните да представят доказателства за заплащането им и тъй като договореното възнаграждение не е било заплатено, В. В. посетил на 15.07.2022 г. кантората на ищеца с молба да се подпише договор за безплатна защита, тъй като е в много лошо финансово състояние, нямал никакви пари и едва оцелявал. Твърди, че заблуждението му произтичало от това, че В. В. му изглеждал искрен в думите си и му повярвал.

Твърди, че по тази причина, на 15.07.22г. бил подписан Договор за безплатна защита по т. д. 436/21 на ВОС между ищеца и В. В.. Твърди, че на 25.10.2022г. ответникът му заявил, че не е материално затруднен и очаква да получи приходи, от които да заплати възнаграждението на ищеца. В тази връзка на 2.12.2022 г. се споразумели писмено, че „освен договореният хонорар за процесуално представителство и защита на права и законите интереси на В. В. по т. д. 434/21, 435/21 и 436/21 на Окръжен съд Варна доверителят дължи и резултатен хонорар в размер на 10 % от размера на отхвърлената част на иска по делото“. Твърди, че поради неплащането на възнаграждението ми по Договор от 3.08.21 за защита по т. д. 436/2021 г. на ВОС предявил иск и се образувало настоящото дело.

Твърди, че на 20.10.2022 г. между него и ответника бил сключен договор за безплатна правна защита по в. т. д.728/2022 г. на ВАпС, тъй като ответника е в много лошо финансово състояние и нямал никакви пари. На 25.10.2022 г. при среща в кантората му, ответника заявил, че не е бил материално затруднен и всеки момент очаква да получи доходи от които да може да заплати 2 възнаграждението си и подписали договора за правна защита и съдействие, по силата на който В. В. е задължен да заплати възнаграждение за процесуално представителство и защита пред втора съдебна инстанция по в. т. д.728/2022 г. на ВАпС в размер на 6 500 /шест хиляди и петстотин/ лв. В тази връзка на 2.12.2022 г. се споразумели писмено, че „освен договореният хонорар за процесуално представителство и защита на права и законите интереси на В. В. по т. д. 434/21, 435/21 и 436/21 на Окръжен съд Варна доверителят дължи и резултатен хонорар в размер на 10 % от размера на отхвърлената част на иска по делото“. Твърди, че поради неплащането на възнаграждението ми по Договор от 25.10.22 за защита по в. т. д. 728/2022 г. на ВАпС предявил иск и се образувало настоящото дело.

Изтъква, че разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА не допуска безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на лице, което не е материално затруднено. На основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД договорите, които противоречат на закона са нищожни, поради което договори за правна защита и съдействие от 15.07.22 и 20.10.22 г., които се използват, като възражение по настоящото дело за наличие на договореност за безплатна защита са в противоречие на изискванията на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА , лицето на което се оказва безплатно.

Изтъква, че разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА не допуска безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на лице, което не е материално затруднено. На основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД договорите, които противоречат на закона са нищожни, поради което договори за правна защита и съдействие от 15.07.22 и 20.10.22 г., които се използват, като възражение по настоящото дело за наличие на договореност за безплатна защита са в противоречие на изискванията на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА , лицето на което се оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие да бъде материално затруднено.

Приема, че тъй като чл. 38 от ЗА не допуска и по своята същност забранява договорите за безплатно оказване на адвокатска защита и съдействие на лица, които не са материално затруднени и тъй като В. Г. В. не е бил материално затруднен, поради което договори за правна защита и съдействие от 15.07.22 и 20.10.22 г. са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречат на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА.

При извършен контрол за допустимост и редовност на жалбата, съдът констатира, че същата е недопустима.

Съгласно т. 7а от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС определението по 212 от ГПК, с което е съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск не подлежи на обжалване. То не е предвидено изрично в закона, като обжалваем акт и не прегражда и правото на страната да установи спорното правоотношение в отделен процес. Неприемането на инцидентния установителен иск за съвместно разглеждане не би се отразило върху правилността на решението, тъй като съдът дължи произнасяне по 3 преюдициалното правоотношение в мотивите на съдебния акт, а разрешението по съществото на преюдициалното правоотношение се проверява заедно с правилността на решението по главния иск. Страните не се лишават от право на защита за разрешаването на спора по инцидентния установителен иск, а само от процесуалната възможност това да се осъществи със сила на пресъдено нещо в образуваното исково производство по главния иск.

Съответно неприемането на инцидентния установителен иск за съвместно разглеждане не би се отразило върху правилността на решението, тъй като съдът дължи произнасяне по преюдициалното правоотношение в мотивите на съдебния акт, а разрешението по съществото на преюдициалното правоотношение се проверява заедно с правилността на решението по главния иск./ Определение № 414 от 15.10.2018 г. по ч. т. д. № 2375 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение и Определение № 29 от 31.01.2019 г. по ч. гр. д. № 148 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/

Поради липса на предмет по чл. 274 ал.1 т.1 или 2 ГПК частната жалба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане и производството пред въззивната инстанция следва да се прекрати.

По разноските:

В частните производства, с които не се разрешава с краен акт материално-правният спор между страните, не следва да се присъждат разноски. /в този смисъл Определение № 629 от 28.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 473 / 2023 г. на Апелативен съд – Варна/

По тези съображения, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. №

82761/16.10.2024г. депозирана от С. А. Н., против Определение № 11667 от 16.10.2024г., постановено по гражданско дело № 20243110100316 по описа за 2024 година на Варненски районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гражданско дело № 20243100502344 по описа за 2024 година на Варненски окръжен съд.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5