Решение № 646 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично при закрити врати заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Галина Ил. С.а като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20231100900447 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба по чл.625 ТЗ от „К.У.И“ ЕООД с ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******, представлявано от Д.К.Г.

– управител, чрез изрично упълномощен адвокат, за откриване на производство по несъстоятелност.

В молбата си „К.У.И“ ЕООД излага доводи, че дружеството има изискуеми парични задължения към НАП в размер на 63 768.44 лв. и се намира в състояние на невъзможност да погасява тези публични задължения, с оглед на което следва да се приеме, че то е изпаднало в обективно състояние на неплатежоспособност. Поддържа се, че дружеството не разполага с имущество, няма никакви активи или стоково материални запаси, поради което са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, обуславящи наличието на неплатежоспособност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Дружеството – молител „К.У.И“ ЕООД е регистрирано в ТРРЮЛНЦ към АВ на 14.12.2020 г., с основен капитал в размер на 100 лв., едноличен собственик на капитала и управител Д.К.Г. и предмет на дейност извършване на услуги в строителство на сгради, ремонти, преустройства, довършителни и всякакви други строителни дейности и пр., което се установява от служебно извършена по партидата му в регистъра справка.

По партидата на дружеството в ТР е обявен ГФО за 2021 г. Няма обявен или заявен за обявяване ГФО за 2022 година (не е изтекъл срокът за това). За 2020 г. е подадена Декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСч, че предприятието не е осъществявало дейност през 2020 г.

По делото са представени Отчет за собствения капитал за 2022 г., Отчет за паричните потоци за 2022 г., Отчет за приходите и разходите за 2022 г., Счетоводен баланс към 31.12.2022 г., Справка за задълженията на молителя към 06.03.2023 г., издадена от ТД на НАП – София и списък на кредиторите на дружеството – молител „К.У.И“ ЕООД.

Представен е Протокол от 25.11.2022 г., съставен от орган по приходите към ТД на НАП – София за извършена проверка по несъстоятелност във връзка с подадено 1 уевдомление по реда на чл. 78 от ДОПК.

Изискана и представена е по реда на чл. 186 ГПК справка по чл. 191 от ДОПК от ТД на НАП-София, видно от която към 26.04.2023 г. дружеството има публични задължения – за ДОО, здравно осигуряване, УПФ, данък върху доходите и ДДС в размер на 54 075.49 лв.

– главница и 10 567.76 лв. лихва – общо 64 643.25 лв. Наложени са обезпечителни мерки върху имуществото на дружеството чрез налагане на запор на банковите му сметки в ТБ ПИБ АД.

От представената по реда на чл. 186 ГПК справка от СДВР, Отдел "Пътна полиция" се установява, че в централната база на АИС-КАТ към 20.04.2023 г. на името на „К.У.И“ ЕООД няма регистрирани собствени МПС.

От изискана по реда на чл. 186 ГПК справка от АВ за притежавани от молителя недвижими имоти се установява, че в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър партида с вписвания, отбелязвания и заличавания на цитираното дружество не се установява.

По делото е прието заключение на съдебно – финансово икономическа експертиза, неоспорено от молителя и което съдът кредитира като обективно, всестранно и компетентно.

Видно от заключението, за всяка година от анализирания период 2020 г. - 2022 г. дружеството не отчита наличие на ДМА и ДНМА. Единствен краткотраен актив са парични средства в размер на 4 000 лв. към 31.12.2021 г., като към 31.12.2022 г. и към 28.04.2023 г. дружеството не отчита наличие на активи.

Всички задължения на дружеството са краткосрочни (до 1 година) и към 31.12.2020 г. са 0.00 лв., към 31.12.2021 г. – 10 000 лв. (7 000 лв. задължения към персонала и 3 000 лв. задължения към НАП), към 31.12.2022 г. – 57 000 лв. (задължения към НАП) и към 28.04.2023 г. – 65 000 лв. (задължения към НАП).

Въз основа на така установените активи и пасиви, вещото лице е определило следните коефициенти на ликвидност:

Коефициент за обща ликвидност: за 2020 г., 2022 г. и към 28.04.2023 г. – 0,000, а за 2021 г. – 0,004;

Коефициент за бърза ликвидност: за 2020 г., 2022 г. и към 28.04.2023 г. – 0,000, а за 2021 г. – 0,004;

Коефициент за незабавна ликвидност: за 2020 г., 2022 г. и към 28.04.2023 г. – 0,000, а за 2021 г. – 0,004;

Коефициент за абсолютна ликвидност: за 2020 г., 2022 г. и към 28.04.2023 г. – 0,000, а за 2021 г. – 0,004.

Вещото лице посочва, че коефициентът на финансова автономност е както следва: към 31.12.2020 г. - 0,000; към 31.12.2021 г. – 0,600; към 31.12.2022 г. – 1,000 и към 28.04.2023 г. – 0,877. Тези стойности на коефициента за периода 2021 г. – 28.04.2023 г. показват, че собственият капитал на дружеството е отрицателен и то е декапитализирано и силно задлъжняло, като всяка следваща година дългът се увеличава. Коефициентът на задлъжнялост е със стойности, както следва: към 31.12.2020 г. – минус 0,000; към 31.12.2021 г. – минус 1,667; към 31.12.2022 г. – минус 1,000 и към 28.04.2023 г. – минус 1,140. Това показва, че дружеството не може да покрие никаква част от задълженията си.

Относно финансовите резултати на дружеството – молител за всяка година от посочения период вещото лице излага, че за 2020 г. то не е извършвало дейност; за 2021 г. е реализирало загуба в размер на 6 000 лв., като резултат от реализирани приходи в размер на 265 008.09 лв. и направени разходи за дейността в размер на 270 805.07 лв.; за 2022 г. е реализирало загуба в размер на 51 000 лв., която е реализирана от разходи за дейността в размер на 270 805.07 лв. и липсата на приходи. Текущият финансов резултат за периода 01.01.2023 г. – 28.04.2023 г. би бил загуба в размер на 65 000 лв., произтичащи от главницата и лихвата по задълженията към НАП. Вещото лице посочва, че на 30.09.2022 г.

2 едноличния собственик със събствени средства е извършил плащане на 30.09.2022 г., с което са погасени задължения към персонала, след което задълженията за персонал са отписани от баланса. Съобразно цялостното финансово икономическо състояние на дружеството, вещото лице дава заключение, че то е декапитализирано, силно задлъжняло, не може да обслужва задълженията си, което състояние е трайно, като началната дата на неплатежоспособност може да се приеме, че е 31.12.2021 г. през предходната 2020 г. дружеството не е извършвало дейност, а от 2021 г. и до настоящия момент се наблюдава ясна тенденция към влошаване на състоянието му.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на всички елементи, установени в разпоредбите на чл. 607а, чл. 608 и/или чл. 742 (в зависимост от заявеното основание), чл. 625 (при неплатежоспособност) или чл. 742, ал.2 (при свръхзадълженост) и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата по чл. 625 или чл. 742, ал.2 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ (при неплатежоспособност) и с правно–организационна форма ООД, АД или КДА (при свръхзадълженост); 3) да са налице някои от предпоставките по чл. 608, ал. 1 от ТЗ – да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане; 5) имуществото на дружеството да не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения – при свръхзадълженост и 6) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно и трайно.

Основанието, на което се позовава молителят за откриване на производство по несъстоятелност е неплатежоспособност.

В случая предпоставките за това са налице.

Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това правен субект, доколкото според твърденията на молителя, същият се явява длъжник по публичноправни задължения към Държавата по повод упражняваната от него търговска дейност.

Безспорно е качеството на „К.У.И“ ЕООД на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ , тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.

Съобразно разпоредбата на чл. 626 от ТЗ, длъжникът е задължен в 30-дневен срок от изпадането му в неплатежоспособност и/или свръхзадълженост да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност.

От събраните по делото доказателства се установява, че молителят „К.У.И“ ЕООД има изискуеми публичноправни задължения към Държавата, свързани с търговската му дейност. При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, Съдът съобразява следното:

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Според него неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни посочените в разпоредбата задължения. Презумпциите по чл. 608, ал. 2, 3 и ал. 4 от ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Практиката приема, че под "спиране на плащанията" по см. на чл. 608, ал. 3 ТЗ на база на легалното определение на понятието "неплатежоспособност", следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.

В случая забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към кредитора 3

НАП, предполага състояние на неплатежоспособност съобразно законовата презумпция по чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или доказателства, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ). Такова обратно доказване не е проведено по делото, напротив – самият длъжник поддържа, че затрудненията му не са временни и няма никакво имущество. От събраните по делото доказателства действително се установява, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

Независимо от необорената презумция, състоянието на неплатежоспособност на „К.У.И“ ЕООД се установява и от анализа на установеното посредством представените доказателства и приетото заключение по СФИЕ финансово състояние на длъжника. При този анализ, съобразно различни икономически и финансови показатели, Съдът изхожда от следните принципни постановки:

Краткотрайните (текущите) активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т. е. за препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките.

Разпечатката съдържа 42 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fc8f81e1-599a-4ccf-b959-a2314391cea5