Решение № 79 от 20.04.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Ихтиман, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно наказателно дело № 20221840200784 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Т. О. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „***“ № 19, ет. 6, ап. 24 срещу Наказателно постановление № 22-0274-000558/20.10.2022 г., издадено от *** – началник РУ - Ихтиман при ОДМВР София, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя са наложени кумулативно административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца и „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, счита че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения, че в наказателното постановление не са посочени реквизитите визирани в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН, а именно дата на акта, име, длъжност и месторабота на актосъставителя. Също така и че не е спазен чл. 574, ал. 10 КЗ относно уведомяване на собствениците на МПС за липсата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което счита, че не е налице виновно неизпълнение на разпоредбите на закона и деянието, за което му е наложено наказание не е извършено виновно.

В открито съдебно заседание жалбоподателят нередовно призован се явява лично, не възразява срещу нередовното призоваване и излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление. Пледира, че не е знаел, че управлява лек автомобил, чиято регистрация е прекратена, както и не е бил длъжен да знае това обстоятелство, тъй като не е наличен публичен регистър, от който да се извърши съответната справка.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. С придружителното писмо към административно наказателната преписка е изразено становище за правилност на наказателното постановление, в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 03.08.2022 г., около 15:29 часа на ПП1-8 в района на 127,5 км. с посока на движение от гр. Костенец към гр. София жалбоподателят Т. О. Ч. управлявал л.а. марка „*“, модел „** СС“ ДК № ***, като бил спрян за проверка от служители на ОДМВР София, РУ- Ихтиман и при извършена справка в масивите на МВР било установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

За констатираното нарушение, изразяващо се в управление на лек автомобил, който е със служебно прекратена регистрация на основание чл.

574, ал. 11 от КЗ е съставен акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 696003/03.08.2022 г. от П. Н. – младши автоконтрольор при ОДМВР - София, РУ - Ихтиман в присъствието на свидетеля Р. С..

Жалбоподателят е подписал посочения АУАН без възражения като препис от АУАН му е връчен на същата дата – 03.08.2022г.

В срока по чл. 44 ЗАНН въззивникът е депозирал писмено възражение (л.9 от делото), в което излага твърдения, че не е знаел, че управляваният от него лек автомобил е с изтекла застраховка «Гражданска отговорност», тъй като има още два автомобила със същата регистрация, като същият възразява, че не е уведомен за изтичането на сключената застраховка ГО за процесния автомобил.

Административнонаказателната преписка е била изпратена на РП Самоков, ТО-Ихтиман, с оглед преценката за осъществяване на състав на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като с постановление от 10.10.2022г. по пр. пр. № 837/2022 г по описа на РП-Самоков е било отказано образуването на наказателно производство, тъй като Т. Ч. не е знаел, че управлявания от него автомобил е бил с прекратена регистрация, поради което и деянието му не е съставомерно от субективна страна.

След получаване на постановлението на РП – Самоков, ТО- Ихтиман е издадено атакуваното наказателно постановление

№

22-0274000558/20.10.2022 г. от *** – началник РУ - Ихтиман при ОДМВР София, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя Ч. са наложени кумулативно административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца и „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева, за това че на ПП1-8 в района на 127,5 км с посока на движение от град Костенец към град София управлява лек автомобил „* ** СС“ с рег.

№ ***, негова собственост, като при извършената справка в масивите на МВР е установено, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП – административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

2

От представени и приети по делото писмени доказателства от Гаранционен фонд, се установява че лекият автомобил „* ** СС“ с рег. № *** е бил със сключена застраховка ГО по полица BG/22/121000705407 от 08.03.2021г. до 08.03.2022г., но на 24.09.2021г. същата е била прекратена поради невнесена вноска.

От приета по делото справка от МВР- СДВР, отдел „Пътна полиция“ се установява, че регситрацията на процесния автомобил е прекратена служебно, след уведомление от Гаранционен фонд, на 23.11.2021г., като собственикът на автомобила не е уведомяван.

Констатациите в акта са потвърдени от показанията на актосъставителя П. Н. и свидетеля по акта Р. С., които са логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства.

Декларираната липса на спомен в показанията на свидетелите е житейски оправдана и следва да бъде отдадена на изминалия значителен период от време, както и на множеството аналогични случаи при изпълнение на служебните им задължения. По делото липсват каквито и да било данни за проявена тенденциозност и недобросъвестност от страна на полицейските служители, поради което показанията следва да бъдат кредитирани без резерви.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства, писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления.

Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Актът и наказателното постановление са издадени от съответните органи в кръга на тяхната компетентност, видно от приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление се съдържа ясно и пълно описание на вменяваните на жалбоподателя нарушения.

3

От събраните в хода на с производството доказателства се установява, че въззивникът е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, доколкото на процесната дата е управлявал собствения си лек автомобил, който към този момент е с прекратена регистрация. Деянието, обаче е несъставомерно от субективна страна, тъй като няма данни за това обстоятелството, че автомобилът е със служебно прекратената регистрация да е било съобщено на собственика на автомобила.

Фактът, че същият не е бил уведомен за дерегистрацията, се потвърждава и от приетата като доказателство по делото справка от МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, в която изрично се посочва, че собственикът на МПС не е уведомяван за дерегистрацията.

Гореизложеното дава основание на настоящия състав, да приеме че нарушението по чл. 140 ЗДвП не е било осъществено от субективна страна, тъй като въззивникът не е имал съзнанието, че управлява дерегистриран автомобил, поради което и атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г., постановено по тълкувателно дело № 3 от 2022г. на ОСС на НК на ВКС и I и II колегии на ВАС.

Следва да се отбележи, че щом като деянието на Т. Ч. не е съставомерно по чл. 345, ал. 2 НК, какъвто е изводът на Районна прокуратура – Самоков, ТО - Ихтиман при отказа за образуване на наказателно производство, то не е възможно за същото деяние да бъде наложено административно наказание, доколкото в принципен план носенето на административно-наказателна отговорност предполага обективна и субективна съставомерност на деянието.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в съдебните производства по страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, в чийто чл. 143, ал. 1 АПК е предвидено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От своя страна в т. 6 ДР АПК е предвидено, че "поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата, на което е административният орган. Доколкото атакуваното НП е издадено от началника на РУ на МВР-Ихтиман, което е поделение към юридическото лице ОДМВР-София, то на последното следва да бъдат възложени сторените в хода на производството разноски. В случая, обаче, жалбоподателят не претендира присъждане на сторени разноски, поради което такива не му се следват.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 63, ал.1 вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0274-000558/20.10.2022 г., издадено от *** – началник РУ - Ихтиман при ОДМВР София, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Т. О. Ч., ЕГН: **********, адрес: град София, ул. „***“ № 19, ет. 6, ап. 24 са наложени кумулативно административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца и „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева, за това че на 03.08.2022г. на ПП1-8 в района на 127,5 км с посока на движение от град Костенец към град София управлява лек автомобил „* ** СС“ с рег. № ***, негова собственост, със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5