Решение № 62 от 04.05.2023, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Нови пазар, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от Галина Николова Административно наказателно дело № 20233620200110 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят Д. Г. А. от гр. В. не оспорва, че на посочената в акта и в НП дата е управлявал посоченото МПС.

Жалбоподателят оспорва описаната фактическа обстановка, че нарушението е установено и извършено в гр. Каспичан, при ограничение на скоростта от 50км/ч. Оспорва начина на установяване на нарушението и компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и срока на издаване на НП.

Поради смяна на министрите на МВР, оспорва оправомощаването на наказващия орган, дадено от 02.12.2021 г.

Сочи, че от АУАН не ставало ясно в коя хипотеза на чл. 39, ал.3 или ал. 4 ЗАНН е установено нарушението.АУАН съдържал данни само за един свидетел, вместо за двама съгл. чл. 42, ал.1, т. 7 ЗАНН вр. чл. 43, ал.1 с.з.

НП било издадено на 25.01.2023 г., а АУАН е от 16.05.2022 г., което било нарушение на чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

Имало различия между посоченото в НП, тъй като било посочено, че нарушението е в община Каспичан на път първи клас № І-2, а конкретизирането му било – в гр. Каспичан, път І-2 при км 135+235, поради което той не знаел кое е вярното.

Жалбоподателят твърди още, че е нарушен материалният закон, поради това, че мястото на описаното нарушение не е в гр. Каспичан, а е на републикански път І-2, като черпи права от Решение на МС № 236/13.04.2007 г., съгл. което пътят не е обявен за 1 общински.

Предвид на горното, моли съда да отмени изцяло издаденото НП като незаконосъобразно, издадено при противоречие с материалния закон и несъставомерност на деянието.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито съдебно заседание. Същата е заявила в писмено становище, че издаденото НП е законосъобразно и следва да се потвърди. В писменото становище е посочено, че местонахождението на пътя е правилно посочено – път І-2 при км 135+235 в гр. Каспичан в населено място посока към гр.

Шумен. Посочено е също, че този участък от пътя бил част от кадастралния план на гр.

Каспичан. Сочи, че съгл. Решение на МС № 959/31.12.2018 г. за утвърждававане списък на републиканските пътища в „забележка“ било посочено, че такса за ползване на пътна инфраструктура (винетна такса) не се заплаща за участъците от републиканските пътища, попадащи в границите на населените места, трайно обозначени със знаци Д11 и Д12, а също така за обходните и околовръстните пътища, попадащи в границите на населените места, както и за следните участъци от републиканските пътища, попадащи на територията на:

….“. Сочи, че посоченият пътен участък е трайно означен със знаци Д11 и Д12, поради което те са ориентир за границите на населеното място.

Според становището на въззиваемата страна нямало никакво значение дали пътят е общински или държавен, защото правилата за допустима скорост не са установени от правото на собственост върху съответния път.

Предвид на горното, моли съда да потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.

На 16.05.2022 г. е бил съставен АУАН № 154478, копие от който е приложен на л. 7 от делото. Съгласно АУАН, на 08.04.2022 г. в 15,52 ч. в гр. Каспичан, път І-2, при км.133+235 (населено място), до разклона за гр. Плиска, в посока към гр. Нови пазар, жалбоподателят управлява собствения си л.а „***“ с рег. № ***, собственост на ОТП Лизинг, клон В., със скорост от 102 км/ч., при въведено ограничение до 50км/ч. за движение в населено място. Скоростта превишава скоростта на движение с 52км/ч. Скоростта е фиксирана с TFR 1-М с № 591/12 и е намалена с 3%, поради възможна грешка на техн.ср-во.

2

Посочено е също, че АУАН е съставен по преписка с № ***/08.04.2022 г.

В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Акта е връчен на жалбоподателя на 10.01.2022 г. Жалбоподателят е подписал акта, като е посочил, че има възражения – оспорва фактическите обстоятелства.

Въз основа на този акт наказващият орган е издал Наказателно постановление № 220307-001156/25.01.2023 г. на Началника на РУ Нови пазар, с което само за нарушение на чл.

21, ал.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба от 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 30.03.2021 г.

І. Относно проверката за твърдяни нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и НП, наведени от жалбоподателя, съдът установи следното:

1. Относно възражението за нарушение по чл. 37 ЗАНН.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. Издадени са от компетентни органи, притежаващи съответната материална и процесуална компетентност, съгл. чл. 165 от ЗДвП, както и притежаващи материална компетентност, доколкото са служители на РУ Нови пазар, намиращо се на територията на РС Нови пазар, а нарушението, според посоченото е извършено в гр. Каспичан, също на територията на съдебният район на РС Нови пазар.

Съдът намира за неоснователено възражението, че поради смяна на ръководството на МВР е налице нищожност на действията на актосъставителя и административнонаказващия орган, поради това, че дадените от предишния ръководител на държавния орган – МВР не са отменени и запазват своето действие. Съгласно чл. 115 КРБ, Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. Издадената заповед, с която се оправомощават определени длъжностни лица с конкретни правомощия, има характер на индивидуален административен акт по см.на чл. 21 АПК, пораждащ права и задължения за адресатите му и същия не губи своето действие при смяна на министъра, който го е издал.

Самият акт има конститутивно действие, доколкото с него се създават правни статути за посочените в заповедта лица, и има неопределено във времето действие, т.е такова, което не се изчерпва с неговото еднократно изпълнение. Действието на издадения административен акт продължава до неговата отмяна или изменение от същия или друг министър, по арг. на чл. 99 АПК, доколкото актовете на министрите не подлежат на административен контрол съгл. чл. 82, ал.1, 2 АПК. В този смисъл е неоснователно възражението за некомпетентност на административно наказващия орган, както и на актосъставителя.

2. Относно възражението за нарушение на чл. 39 ЗАНН.

3

Относно останалите възражения по формалната редовност на съставените АУАН и НП, съдът ги намира също за неоснователни. Възражението за неяснота относно основанието за съставяне на АУАН дали е по чл. 39, ал.3 или ал. 4 ЗАНН е неотносимо, доколкото чл. 39 ЗАНН разглежда особени хипотези при установяване на административно нарушение в случаите на маловажност (ал.1 и 2), за установени такива при извършването им (ал. 2а). Алинея 3 от чл. 39 ЗАНН касае предходните посочени в закона случаи. Последната алинея 4 от чл. 39 ЗАНН, касае случаите на издаване на електронен фиш, когато административното нарушение е установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител и когато това е предвидено в закон. В случая обаче посоченото от актосъставителя нарушение касае налагането на санкция която предвижда кумулативното налагане на глоба и лишаване от права на нарушителя, поради което и по арг. на чл. 189, ал.4 ЗДвП, е невъзможно издаването на електронен фиш, а е необходимо издаването на АУАН. Електронен фиш, съгл. чл. 189, ал.4 ЗДвП е възможно само за нарушение, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Всъщност самото издаване на АУАН е станало не на основание чл. 39, която и да е от посочените там хипотези, а при условията на чл. 36 ЗАНН

3. Относно възражението за нарушение на чл. 40, чл. 42, ал.1, т. 7 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН.

Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Законът не сочи колко трябва да са свидетелите, от което следва, че и един свидетел е годен свидетел за да удостовери предявяването на акта на нарушителя. Употребеното в чл.

40, ал. 1 ЗАНН множественото число „свидетели" е относимо към установените в разпоредбата две категории свидетели – очевидци на нарушението и очевидци на неговото установяване. Тогава, когато има очевидци на нарушението именно те се вписват като свидетели в акта. Колко на брой са тези очевидци е винаги конкретно ситуиран въпрос от времето, мястото и начина на извършване на нарушението. В случая не важи римското правило, че един свидетел не е свидетел Testis unus, testis nullus, характерен за гражданското право, доколкото в административно наказателното право, подобно на наказателното важи принципът на законоустановеност, и при наличие на установени чрез техническо средство нарушения, документално установени, не е необходимо доказването им и с други свидетели.

Задължително присъствие на двама свидетели изисква нормата на чл. 40, ал.3 ЗАНН, при съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя. Наличието на втори свидетел е допълнителна гаранция за защита на процесуалните права на нарушителя.

Не е нарушена и разпоредбата на чл. 42, т. 7 и чл. 43, ал.1 ЗАНН , които визират 4 изискването за посочване на индивидуализиращите данни на свидетелите като използва множествено число с оглед на различните видове свидетели, които могат да бъдат гарант за обективност при съставянето на акта – тези по алинея 1 (двата вида) или тези по алинея 3 на чл. 40 ЗАНН, но при наличието и на един свидетел, то АУАН е редовен и издаден в съответствие със закона. В този смисъл са Решение № 1891 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8568/2017 г., VII о., Решение № 2228 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10053/2018 г., VIII о., и др.

4. Относно възражението за нарушение на чл. 34, ал.3 ЗАНН.

Не е нарушен чл. 34, ал.3 ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

В действителност АУАН е съставен на 16.05.2022 г., а НП е издадено на 25.01.2023 г., което е повече от 6 месеца, всъщност 8 месеца.

По въпросът за характера на срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН има спорни становища – дали е давностен или преклузивен, но същите са преодоляни с даденото в т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, тълкуване, че са давностни, което означава, че те на общо основание могат да бъдат спирани и прекъсвани. Основание за спиране на производството дава нормата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, съгласно която, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Индиции, че производството е било спряно се съдържат в писмо на л. 20 от делото от ОД МВР Шумен до Началника на Второ РУ В.. Нарочен акт за спиране на административното производство – заповед или резолюция, по делото не е приложен, поради което и посоченото в писмото няма доказателствена сила за действително извършено такова.

Върху акта, приложен по делото от административнонаказващия орган няма положена резолюция за спиране на производството. В справката за нарушител, на л. 31 от делото, също липсва отбелязване на издаден нарочен акт – мотивирана резолюция за спиране.