Решение № 36 от 24.02.2026, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Силистра, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20263420200017 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят „П. К. П.“ ЕООД, представлявано от К. Е. Ш. обжалва Наказателно постановление № 4/ 16.09.2025г., издадено от д-р Я. С. Г. на длъжност кмет на О., с което му е било наложено административно наказание„глоба“ в размер на 100 / сто / лева/ за извършено нарушение по чл.25, т.3 от Наредбата за външната рекламна дейност на територията на община А..

Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Административно-наказващ орган – Я. С. Г.- кмет на Община А., надлежно уведомена, не се явява, вместо нея се явява адв.П. Й. при АКСилистра, надлежно упълномощен и приет от съда.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

Жалбоподателят „П. К. П.“ ЕООД, надлежно уведомен, не се явява представител, депозира писмено становище чрез проц.представител- адв.В. В. при АК- София. Отправя искане съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, навежда доводи в тази насока.

В съдебно заседание бяха призовани в качеството им на свидетели 1 лицата К. Х. К.- С.- актосъставител и Н. И. Г.- свидетел по акта, които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по делото. Другият свидетел по акта- Т. Г. А., въпреки редовното и призоваване не се яви, като по данни на проц.представител на АНО същата се намира в болничен отпуск, поради което е невъзможно явяването и.

След даване ход на делото, съдът се произнесе по направените от страна на проц.представител на жалбоподателя искания, депозирани в последното му писмено становище по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

При извършени контролни проверки на 14.01.2025г. и на 25.04.2025г. било установено нерегламентирана експлоатация на рекламноинформационен елемент / РИЕ /- билборд тип „PIZA“ с размер 4000/3000 см, монтиран в зелената площ на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.А. с НТП за второстепенна улица- ул.“О.“ до входа на гр.А. от гр.Д. / в близост до бензиностанция „П.“ /. Срокът на ползване под наем на горепосочената част от общинския имот за поставяне на РИЕ с описаните параметри е бил изтекъл на 03.11.2024г. С писмо с изх.№ 26198 02.12.2024г. от кмета на Община А. до „П. К. П.“ ЕООД са били дадени писмени указания за премахване на съоръжението от общинския имот в срок до 27.12.2024г.

Писмото е било изпратено на официалния адрес по договор № 246/ 31.08.2020г. за наем на горепосочената общинска собственост за поставяне на РИЕ и анекси към него, вкл. и последния такъв № 0264/ 07.11.2023г. към договора за удължаване на срока за ползване до 03.11.2024г. При последната проверка, извършена на 25.04.2025г. от комисия, назначена със Заповед № РД1758 07.04.2025г. е било установено, че съоръжението не е било премахнато и продължава да се ползва нерегламентирано.

Проверяващите органи са преценили, че чрез тези си бездействия, лицето виновно е нарушило чл.25, т.3 от Наредбата за външната рекламна дейност на територията на община А., а именно „…трябва да бъде сключен договор за наем за реклама, след издаване на разрешение за поставяне…“, поради което и бил съставен АУАН № 2/ 18.07.2025г. на лицето К. Е. Ш., в качеството му на управител и представляващ „П. К. П.“ ЕООД. Тъй като актът 2 е бил съставен в отсъствието на нарушителя, то бил изготвен в присъствието на свидетелите по него Н. И. Г. и Т. Г. А.. Така изготвеният акт бил изпратен за връчване на нарушителя, като същия бил връчен на негов пълномощник- В. Ц.

П. В указания срок по реда на чл.44 от ЗАНН срещу така съставеният АУАН било депозирано възражение от страна на нарушителя.

Въпреки депозираното възражение срещу изготвения АУАН, от страна на АНО било изготвено обжалваното НП, което също било връчено на пълномощника на наказаното лице- В. Ц. П. Издаденото наказателно постановление се базира изцяло на съставения АУАН, относно констатираните по случая факти и подвеждането на същите под визираната в акта правна квалификация на деянието. Административното наказание е наложено на основание чл.29, ал.1, т.1 и 2 от Наредбата за външната рекламна дейност на територията на община А., действаща към момента на извършване на описаното нарушение.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, а по същество- основателна по следните съображения:

АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентните длъжностни лица.

В конкретния случай обаче съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

На първо място, настоящия съдебен състав счита, че е налице неправилен субект на административнонаказателната отговорност , тъй като цитираният в обжалваното НП договор № 246/ 31.08.2020г. и анексите към него, е бил сключен между община А. и „П. К. П.“ ЕООД като ЮЛ, а санкционирано е ФЛ К. Е. Ш., макар и в качеството му на управител, като му е било наложено административно наказание „глоба“.

В случая следва да се има предвид, че задълженията по цитирания като нарушен договор не са лични на управителя на дружеството, а на самото ЮЛ, т.е. налице е ненадлежен адресат.

Дори и хипотетично да се приеме, че жалбоподателят е надлежен субект, в НП липсват данни за извършено от него административно нарушение, тъй като в обжалваното НП няма конкретно лично 3 действие/бездействие на ФЛ, с посочена форма на вина и правна норма, нарушена лично от управителя на дружеството. Административнонаказателна отговорност с глоба предполага, че физическото лице е носител на задължението, за което има вина. Но ако лицето не е самият носител на задължението по нормата, какъвто е и настоящия казус, налагането на глоба е недопустимо и НП трябва да бъде отменено, т.е. ЮЛ е надлежният субект, а управителят не е такъв.

Административнонаказателната отговорност и вината са приложими само към физически лица, докато имуществената санкция е самостоятелен режим за юридически лица и еднолични търговци, като не е наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН, а обективна отговорност. Същия извод следва от Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г., ОСК на ВАС, поради което и настоящия съдебен състав приема, че ФЛ като управител не може да бъде санкциониран с „глоба“, поради неизпълнение на договор на ЮЛ. Санкцията трябва да бъде наложена на самото ЮЛ, а управителят не е надлежният адресат, освен ако лично не е извършил нарушение, което не се доказва по никакъв начин от материалите по делото. За да се наложи глоба на физическо лице, това лице трябва да е носител на конкретното правно задължение, което в противен случай прави НП незаконосъобразно.

Следващ порок, който се констатира от изведеното по-горе е, че неправилно е бил определен вида на санкцията – глоба , вместо имуществена санкция. Следва да се има предвид, че административното наказание „Глоба“ се налага само и единствено при лична отговорност на ФЛ, докато фактическата хипотеза се приравнява на дейност на ЮЛ, поради което и правилният режим следва да е този по реда на чл.83 от ЗАНН. Този извод потвърждава, че АНО е смесил неправилно режимите за налагане на съответното административно наказание и е приложил неправилно закона.

Тези изводи са изведими от наличната съдебна практика, съобразно която „имуществената санкция“ не е административно наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН, който визира глоба и други наказания само за физически лица. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен в самостоятелна глава за юридически лица и еднолични търговци. Тя има характер на обективна, безвиновна отговорност – т.е. не е санкция, която 4 подлежи на механично прилагане на правила за глоба срещу физически лица.

Правилата за глоба не се прилагат по аналогия към имуществената санкция.

Или казано по друг начин, глоба срещу управител на търговско дружество не може да замести имуществената санкция, а АНО е следвало да приложи чл.83 от ЗАНН, а не разпоредбите за глоба на ФЛ. Този извод се извежда от Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г., ОСК на ВАС- „Предвидените в чл.13 от

Закона за административните нарушения и наказания административни наказания са само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания, а вина могат да формират само физически лица – чл.24 и 26 от Закона за административните нарушения и наказания.

Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Съгласно текста на чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава четвърта “Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци”, която е след глава втора “Административни нарушения и наказания”.

Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби.

Имуществената санкция не е сред административните наказания, 5 визирани в чл.13 от Закона за административните нарушения и наказания, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични търговци.

По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица.

Разликата между наказанието “глоба” за физическите лица и “имуществената санкция” за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл.83 от Закона за административните нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност.

Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за имуществената санкция.“ Но дори и да не беше налице констатираният неправилен субект, производството е опорочено и поради нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като е налице и ненадлежно уведомяване чрез изпращане на съобщения на неактуален адрес на дружеството. В случая следва да се има предвид, че адресът на търговското дружество е бил променен и вписан в ТР, а АНО е изпратил съобщения на стария адрес на дружеството, което по своето естество представлява самостоятелно отменително основание.