Определение № 417 от 25.07.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 417 гр. Разград, 24.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500270 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Определение № 267/ 19. 06. 2024 г. по гр. д. № 366/ 2024 г. по описа на Кубратския районен съд, с което е прекратено производството по предявените с Искова молба вх. № 1890/05.06.2024 г. подадена от „Профи кредит България” ЕООД осъдителни искове срещу С.

И. Т.. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него определение да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

С влязло в сила на 22. 04. 2024 г. Определение № 231/22.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 144/2024 г. по описа на ОС – Разград е потвърдено Разпореждане № 473/04.04.2024 г. по ч. гр. д. № 232/2024 г. по описа на РС – Кубрат, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. И. Т. за заплащане на сумите: за разликата от 708.21 (седемстотин и осем лева, двадесет и една ст.) лева до претендираните със заявлението 760.45 (седемстотин и шестдесет лева, четиридесет и пет ст.) лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 28.03.2024 г., до изплащане на вземането; 229.63 (двеста двадесет и девет лева, шестдесет и три ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 15.08.2022 г. до 04.08.2023 г.; 302.22 (триста и два лева, двадесет и две ст.) лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст;

415.56 (четиристотин и петнадесет лева, петдесет и шест ст.) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 30.00 (тридесет) лева – неплатена такса по 1

Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 30.07.2022 г.; 400.00 (четиристотин) лева - неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни, начислена на 04.11.2022 г.; 171.28 (сто седемдесет и един лева, двадесет и осем ст.) лева – лихва за забава за периода 16.07.2022 г. – дата на изпадане на длъжника в забава(дата на предсрочна изискуемост) до 04.08.2023 г.; 148.62 (сто четиридесет и осем лева, шестдесет и две ст.) лева – лихва за забава за периода 04.08.2023 г. дата на предсрочна изискуемост, до 27.03.2024 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № 40010454564/ 29.06.2022 г., както и по съразмерност за деловодни разноски в размер на разликата до 49.16 лева – платена държавна такса, и до 180.00 (сто и осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.

С Искова молба вх. № 1890/05.06.2024 г. „Профи кредит България” ЕООД е предявило осъдителни искове по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника С. И. Т. с Разпореждане № 473/04.04.2024 г.

С обжалваното определение, районният съд е прекратил производството, като е приел, че предявените искове са процесуално недопустими, като предявени след изтичане на едномесечния срок считано от влизане в законна сила на Разпореждане № 473/04.04.2024 г., с което е отказано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е основателна.

При предявяване на исковете в указания срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят-ищец се ползва и от последиците на установената в чл. 422, ал. 1 ГПК фикция-искът да се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и чл.

116, б. "б" ЗЗД, че давността се прекъсва с предявяване на иска относно вземането, а също така запазва внесената държавна такса от 2% по заявлението..

В случая за вземанията, за които е оставено без уважение заявлението на ищеца, предмет на ч. гр. д. № 232/2024 г. по описа на РС – Кубрат, ищецът е предявил осъдителен иск извън едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Фактът, че е посочена правна квалификация на иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК е без значение. От изложените обстоятелства в исковата молба и от петитума съдът следва сам да изведе квалификацията на иска. Предвид изложеното, съдът намира, че районният съд е бил надлежно сезиран с допустим осъдителен иск по чл. 240 от ЗЗД, при който за разлика от иска по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, за който се дължи само доплащане на държавна такса ( взема се предвид заплатената такава в заповедното производство), ищецът дължи заплащане на държавна такса в пълен размер или 4% от цената на иска. В случай, че кредиторът не е заявил правото си в заповедното производство, не се лишава от възможността да го заяви по общия исков ред.

2

Прекратяването на делото по надлежно предявения допустим осъдителен иск е неправилно, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия, като на ищеца се укаже да внесе държавна такса в пълен размер.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 267/ 19. 06. 2024 г. по гр. д. № 366/ 2024 г. по описа на Кубратския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3