Определение № 6856 от 18.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6856 гр. София, 18.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110141764 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. И. М. срещу Национална здравно осигурителна каса.

На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 106, ал. 3 ЗДСл, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 4397,11 евро (8600 лв.), представляваща обезщетение по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл, за четири месечни основни заплати, които не са начислени в Заповед № 3/15.07.2025г за прекратяване на служебното правоотношение, ведно със законната лихва върху уважения размер, считано от подаването на исковата молба (28.07.2025 г.) до окончателното плащане на вземането.

Ищцата твърди, че е бивш служител на НЗОК от 2022 г. Посочва, че през 2008г. по силата на Трудов договор № ТД-5/02.12.2008г. е била назначена на длъжност „Гл.експерт „икономист“ с месторабота РЗОК - Кюстендил, поделение: служител на РЗОК - Кюстендил, дирекция: офис Дупница и офис Бобов дол, отдел: управление, със срок за изпитване да шест месеца. През 2017г. трудовото й правоотношение е било променено, като с нов Трудов договор № 5/03.05.2017г. е била назначена на длъжност „Контрольор“, в „Специализирана администрация“, „Отдел договаряне и контрол на изпълнението на извънболнична и болнична медицинска и дентална помощ, аптеки и информационно обслужване“, сектор „Договаряне и контрол на извънболничната медицинска, дентална помощ и аптеки“, „Общински офиси“, „Офис Дупница“. През 2021г. със Заповед № 2/01.04.2021г. е била назначена за държавен служител на длъжността

„Контрольор в районна здравноосигурителна каса“ в РЗОК - Кюстендил, „Специализирана администрация“, „Отдел „Договаряне, информационна осигуряване и контрол на медицинската и дентална помощ и аптеки“, „Сектор „Договаряне и контрол 1 на медицинска и дентална помощ и аптеки“. Със Заповед № 3/15.07.2025г., издадена от служебното й правоотношение е било прекратено, считано от 16.07.2025г., а като причина за прекратяване на служебното правоотношение е било посочено: с предизвестие от органа по назначаване - при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че със Заповедта й е било определено обезщетение по чл. 106, ал. 3 в размер на две месечни заплати, но счита, че е следвало да й бъде определено обезщетение за шест месеца, тъй като е работила в същата администрацията последните 10 години.

Моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата, с който ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва, че с Трудов договор № ТД5/02.12.2008г. ищцата е била назначена на длъжност „Гл.експерт „икономист“ с месторабота РЗОК – Кюстендил. Посочва, че с допълнително споразумение № ДС-59/14.07.2011 г., считано от 15.07.2011 г. ищцата е била преназначена на длъжност „Финансов инспектор“ към РЗОК - Кюстендил, офис- Дупница. От 03.10.2016 г. с допълнително споразумение № 48/03.10.2016 г., е била преназначена длъжност „Контрольор“ в РЗОК - Кюстендил, отдел „Договаряне и контрол на изпълнението на извънболнична и болнична медицинска и дентална помощ, аптеки и информационно обслужване“ (ДКИИБМДПАИО), сектор „Договаряне и контрол на извънболнична медицинска, дентална помощ и аптеки“ (ДКИМДПА). Сочи, че със заявление от 02.05.2017 г. ищцата е заявила, че желае трудовото й правоотношение да бъде прекратено, считано от 03.05.2017 г., като със заповед № 4/02.05.2017 г., считано от 03.05.2017 г., на основание чл. 325. ал. 1. т. 1 от КТ и подаденото заявление, трудовото правоотношение е било прекратено. Твърди, че със заявление от 03.05.2017 г. до директора на РЗОК - Кюстендил, ищцата е пожелала да бъде назначена на длъжност „контрольор“, като с трудов договор № 5/03.05.2017 г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 107а от КТ, ищцата отново е била назначена на длъжност „контрольор“ в отдел ДКИИБМДПАИО, сектор ДКИМДПА, като е постъпила на работа на 04.07.2017 г. Посочва, че от 01.04.2021 г. длъжността „Контрольор“ е определена за заемане по служебно правоотношение, като със заповед № 3/31.03.2021 г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.

325, ал. 1, т. 12 от КТ, като ищцата е била преназначена като държавен служител със заповед № 2/01.04.2021 г., считано от същата дата, на основание чл. 9 от ЗДСл, във връзка с §36 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗДСл (ДВ, бр. 24 от 2006 г.) и във връзка с ПМС № 81 от 09,03.2021 г, (ДВ, бр.21 от 12.03.2021 г.), и утвърдено длъжностно разписание, в сила от 01.04.2021 г. Служебното правоотношение с ищцата е било прекратено със заповед ЧР № 3/15.07.2025 г. на управителя на НЗОК, който съгласно чл. 19, ал. 7, т. 11а, б. „а“ от Закона за здравното осигуряване упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители, във връзка с отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното 2 правоотношение от органа по назначаването № 1/13.06.2025 г., връчено на ищцата на 16.06.2025 г., при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като ищцата е изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 3 от ЗДСЛ в размер на две работни заплати. Твърди, че от 01.04.2021 г. - датата, от която е държавен служител, до датата на прекратяване на служебното правоотношение - 16.07.2025 г., ищцата имала общо прослужено време като държавен служител 04 години 03 месец и 15 дни. Твърди, че работата на ищцата е била прекъсвана с подадените от нея молби за прекратяването на трудовото правоотношение, като същото е било прекратено на 03.05.2017 г.

Посочва, че налице прекъсване на трудовото правоотношение с един ден, с оглед на което не следва да се дължи обезщетение за шест месеца. Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 106, ал. 3 ЗДСл.

Предявеният иск е допустим доколкото е предявен от лице с правен интерес пред родово и местно компетентен съд.

Доказателствена тежест:

По иска по чл. 106, ал. 3 ЗДСл:

В тежест на ищцата е да докаже: 1.) наличието на възникнало служебно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищцата е заемала е изпълнява служебна дейност при ответника в твърдения период; 2.) прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

3.) размерът на месечната й основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: 1) през 2008г. по силата на Трудов договор № ТД-5/02.12.2008г. е била назначена на длъжност „Гл.експерт „икономист“ с месторабота РЗОК – Кюстендил; 2) с трудов договор № 5/03.05.2017 г., на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 107а от КТ, ищцата е била назначена на длъжност „контрольор“ в отдел ДКИИБМДПАИО, сектор ДКИМДПА; 3) със Заповед № 3/15.07.2025г., издадена от служебното й правоотношение е било прекратено, считано от 16.07.2025г., а като причина за прекратяване на служебното правоотношение е било посочено: с предизвестие от органа по назначаване - при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; 4) на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл в размер на две месечни заплати.

3

По доказателствата и доказателствените искания:

Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.

Искането по чл. 190 ГПК на ищеца за назначаването на ответника да представи копие от личното досие на ищцата следва да бъде оставено без уважаване, доколкото ответникът е представил поисканите документи.

Искането на ищцата за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза също следва да бъде оставено без уважаване, доколкото между страните не е налице спор относно размера на дължимото обезщетение за шест месеца.

Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.04.2026 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че: 1) през 2008г. по силата на Трудов договор № ТД-5/02.12.2008г. е била назначена на длъжност „Гл.експерт „икономист“ с месторабота РЗОК – Кюстендил; 2) с трудов договор № 5/03.05.2017 г., на основание чл. 67, ал. 1, т.

1 във връзка с чл. 107а от КТ, ищцата е била назначена на длъжност „контрольор“ в отдел ДКИИБМДПАИО, сектор ДКИМДПА; 3) със Заповед № 3/15.07.2025г., издадена от служебното й правоотношение е било прекратено, считано от 16.07.2025г., а като причина за прекратяване на служебното правоотношение е било посочено: с предизвестие от органа по назначаване при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; 4) на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСлв размер на две месечни заплати.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ищцата по чл. 190 и за назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.

ОБЯВЯВА на страните, че всички претенции, предявени по делото в лева, ще бъдат превалутирани в евро в съответствие с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

ОБЯВЯВА на страните на основание чл. 155 ГПК за общоизвестен факта, че пълната числова стойност на официалния валутен курс на еврото към лева, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, се равнява на 1,95583 лева за 1 евро.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на спора.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.