Решение № 136 от 25.05.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Бургас , 25.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА И. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.М. като разгледа докладваното от МАРИНА И. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20212120201421 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Х.И.М. като управител на „*****” ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ***** против наказателно постановление № 529249- F554620/31.07.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на „*****” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като се сочи, че при издаването му били допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Оспорват се изводите на контролния орган, тъй като липсвало нарушение. Описаното в АУАН не съответствало на правната норма, която се сочило да е нарушена. Системните бонове били издавани за обучение на персонала за работа с фискалното устройство (ФУ), което се установявало от краткия период от време, през който това се било случвало 12.05.2020г.-29.05.2020г. не бил изпълнен състава на чл. 7а, ал. 2 от Наредбата – да е издаден системен бон и същият да е издаден във връзка с направена клиентска поръчка или извършена продажба, а предвид датата на проверката и датата, на която се твърди, че е извършено нарушението било абсолютно невъзможно органът по приходите да докаже нарушението. Съществувало разминаване между написаното в АУАН и НП като правило впечатление, че в АУАН са описани множество номера на служебни бонове, което го затруднило да се защити. В АУАН били описани поне две административни нарушения като били цитирани множество разпоредби на закона, които създавали различни задължения за търговците без конкретна връзка с фактите констатирани по време на 1 проверката, както и за посоченaтa цифрово нарушена норма. Не било ясно за какво административно нарушение е съставен АУАН, липсвало точно описание на нарушената правна норма. Нарушен бил чл. 18 ЗАНН. С обжалваното наказателно постановление АНО е санкционирал дружеството на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС като намира, че разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС намира приложение само при нарушения свързани с неиздаване на фискален бон като в случая нарушението не се състояло в неиздаването на някой от тези документи и неправилно било приложен чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Били издадени 450 наказателни постановления като намира, че по този начин не се постигат целите на наказанието, а се цели да се фалира юридическото лице. Моли за отмяна на НП.

За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Стоилова, която оспорва жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Намира, че не са допуснати нарушения в хода на производството, а нарушението е описано точно и ясно, излага съображения за неговата доказаност. Поддържа, че не е нарушена разпоредбата на чл. 18 ЗАНН. Счита, че правилно и законосъобразно е приложена санкционната норма.

Намира за правилно определен размера на наказанието. Моли да се потвърди НП.

Претендира разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 06.11.2020г., а жалбата е депозирана на 12.11.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от оправомощено за това лице.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН от св. С.Г. за това, че на 10.06.2020г. в 11,30 часа била извършена проверка чрез наблюдение на търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 ПР на ЗДДС бирария ****, находящ се в ***** и стопанисван от „*****“ ЕООД.

Проверката била възложена с Резолюция за извършване на проверка в обект като във възложената резолюция за извършване на проверка в обект, служителите от отдел „Селекция” посочили периода 12.05.2020 г. – 29.05.2020 г., тъй като след справка в информационните масиви на НАП, установили, че липсват номера на фискални касови бележки. Проверката трябвало да установи на място какви са причините за тези липсващи номера.

Проверката започнала стандартно с консумация преди легитимация като имало клиенти и на останалите маси. Свидетелката Г. поръчала 2 броя кафе, 1 брой сметана, 1 брой минерална вода и 1 брой кола, които заплатила. След заплащане в брой бил издаден фискален касов бон и след легитимация свитеделката заедно с останалите проверяващи лица пристъпили към засичане на касовата наличност. Предоставени им били необходимите документи на ФУ, намиращо се в обекта и се попълнили справки на задълженото лице. Не била извършена проверка по останалите маси дали са издадени фискални касови бонове.

В хода на проверката от ФУ бил отпечатан КЛЕН (контролна лента на електронен носител) от наличното инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП модел DATECS DP-150 с ИН на ФУ DT834168 и ФП 02834168 за периода от 12.05.2020г. до 29.05.2020г., приобщен съгласно АУАН към протокол КД 78, сер. АА № 0357703/10.06.2020г. При подробен анализ на приобщения към проверката КЛЕН, описан в протокол КД 73, сер. АА 1440231/15.06.2020г. се установило, че на дата 23.05.2020г. „*****“ ЕООД при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки е допуснало издаване на служебни бонове, подробно описани в АУАН с номер и 2 дата на издаване 23.05.2020г. С посоченото бил нарушен чл. 7а, ал. 2 от Наредба Н-18/2006г. на МФ. Като доказателство били съставени на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена проверка КД 73, сер. АА 1440231/15.06.2020г. и КД 78, сер.

АА № 0357703/10.06.2020г.

АУАН е връчен на представител на „*****” ЕООД, който не е вписал възражения и в срока по чл. 44 ЗАНН не са подадени възражения.

Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № 529249F554620/31.07.2020г., с което АНО е възприел фактите описани в АУАН като е приел, че е налице нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, като е издал посоченото наказателно постановление за това, че е издаден един от множеството посочени в АУАН служебни бонове и на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства. Според този състав АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, но счита, че при издаването е допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.

На първо място този съдебен състав счита, че не е ясно описано нарушението и в какво се изразява като по този начин съществено е нарушено правото на защита на санкционираното лице и е налице нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57, т. 5 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая се твърди, че са издадени множество служебни бонове, които са описани в АУАН, но в АУАН е дадена правна квалификация, само на едно нарушение като не е посочена правната квалификация на всяко едно твърдяно от органа нарушение. Изрично нормата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Разпоредбата на закона е в единствено число, което сочи, че всяко отделно нарушение следва да е ясно и конкретно описано и да са посочени съгласно т. 5 на чл. 42 ЗАНН законните разпоредби, които са нарушени. В случая, макар да е издадено наказателно постановление за всеки служебен бон отделно и да е наложена отделна санкция, не се санира нарушението, че с АУАН не е дадена квалификация на всяко едно нарушение. По този начин се нарушава съществено правото на защита на санкционираното лице още в първия възможен момент да възрази и да ангажира конкретни доказателства и направи конкретни доказателствени искания във връзка с ангажирането на отговорността му за всеки един служебен бон поотделно.

На следващо място за този състав нарушението не е доказано. Сочи се, че служебен бон е бил издаден при извършване на продажби и направени клиентски поръчки като тези твърдения на АНО остават напълно недоказани и изолирани. Разпитана в съдебно заседание, св. Г. посочи, че не може да се установи дали е извършено плащане за издадените служебни бонове. Следва да се има предвид, че тежестта да се докаже нарушението тежи върху административнонаказващия орган (АНО) и АНО е този, който следва да ангажира доказателства, че издаването на служебни бонове е във връзка с извършени продажби или направени клиентски поръчки.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (наричана по-долу Наредбата) не се допуска издаване на служебен бон при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки.

Забраната е не въобще да не се издават служебни бонове, а обхваща случаите, в които е извършена продажба или е направена клиентска поръчка. В случая в АУАН и в НП, се твърди, че при извършване на продажби и за направени клиентски поръчки е допуснато издаване на служебен бон, но липсват ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че служебният бон е бил издаден при извършване на продажба или за направена клиентска поръчка. При извършената на място проверка на служителите към проверяващия орган е била издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство, реализираната продажба е била отчетена съгласно ЗДДС и Наредбата.

Проверяващите са се задоволили за установяване на твърдяното нарушение единствено да разпечатат КЛЕН без да се интересуват дали служебните бонове действително са били издавани във връзка с извършена продажба или за направена клиентка поръчка.

Възражението, че се касае за обучение на сервитьори действително не е доказано, но това е защитна версия на жалбоподателя, а в тежестта на АНО е да докаже, че действително е била извършена продажба или е била реализирана поръчка. Проверяващите дори не са направили усилие да проверят по съседните маси дали могат да установят служебни бонове, а са се ограничили в периода на проверката и са разпечатали КЛЕН, без да са събрали доказателства, че се касае за продажба или за клиентска поръчка. В деня, в който са извършили проверка – 10.06.2020г., за осъществената продажба е бил издаден фискален касов бон, а не служебен, не са били констатирани каквито и да било нарушения. Липсват ангажирани показания на свидетели или други писмени доказателства, от които съдът да направи обоснован извод, че служебен бон е бил издаден във връзка с дейността на санкционирания субект – а именно за извършена продажба или за клиентска поръчка.

Следва да се държи сметка и за същността на служебния бон, която следва и от самото му наименование „служебен бон” - клиентската (служебна или така наречената информативна или междинна) сметка, чрез която клиентът се информира за натрупаното до момента задължение, или по друг начин казано - каква му е сметката досега. Единственото предназначение е да се ползва за служебни цели на дружеството.