Определение № 687 от 09.05.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 687 гр. Варна, 09.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20253100900036 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени активно субективно и обективно кумулативно съединени искове от „Ивелин Иванов” ЕООД, ЕИК 103942528 и Д. Т. К., ЕГН ********** срещу „Аргус Инвест” ЕООД, ЕИК 204812887 за осъждането на ответника да заплати на 1. „Ивелин Иванов” ЕООД сумата от 50 400 евро, с левова равностойност 98 574 лв., представляваща неустойка за забава за периода 21.02.2022 год. – 21.01.2025 год., уговорена в чл. 5.2 от сключен между ищците и ответника на 27.06.2018 год. договор за учредяване на право на строеж, оформен в Нотариален акт № **, том I , рег. № ****, дело № **/27.06.2018 год., вписан в СВ с вх. № *****/29.06.2018 год., акт № ***, том XLII, дело № ****/2018 год., дв. вх. № *****, съобразно притежаваните от ищеца 70 % от поземлен имот с кадастрален идентификатор № *****.****.****, върху който е учредено правото на строеж, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба - 21.01.2025 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; и 2. Д. Т. К. сумата от 10 800 евро, с левова равностойност 21 123 лв. представляваща неустойка за забава за периода 21.02.2022 год. – 21.01.2025 год., уговорена в чл. 5.2 от сключен между ищеца и ответника на 27.06.2018 год. договор за учредяване на право на строеж, оформен в Нотариален акт № **, том I, рег. № ****, дело № **/27.06.2018 год., вписан в СВ с вх. № *****/29.06.2018 год., акт № ***, том XLII, дело № ****/2018 год., дв. вх. № *****, съобразно притежаваните от ищеца 15 % от поземлен имот с кадастрален идентификатор № *****.****.****, върху който е учредено правото на строеж, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба 21.01.2025 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищците обективират искане за приемане на 1 приложените писмени доказателства.

В законоустановения срок, ответникът депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете и също моли за приемане на приложените към отговора писмени документи.

Депозирана е допълнителна искова молба, с която ищците поддържат предявените искове и отправят допълнителни доказателствени искания.

В отговора по допълнителната искова молба ответникът поддържа позицията си за неоснователност на исковете и възразява срещу уважаването на допълнителните доказателствени искания.

Съдът приема размяната на книжа за приключила.

По предварителните въпроси:

Доколкото исковете са породени от твърдяно неточно изпълнение на абсолютна търговска сделка, те следва да бъдат разгледани по реда на глава XXXII от ГПК - Търговски спорове.

Без уважение следва да бъде оставено отправеното в отговора на допълнителната искова молба искане за разглеждане на делото в закрито заседание на основание чл. 376 ГПК, доколкото в хода на размяната на книжа не са представени всички доказателства и е необходимо разглеждането на спора в открито съдебно заседание за изслушване на заключението по поисканата от ищците съдебно-техническата експертиза.

В отговора на първоначалната искова молба, ответникът се е позовал на чл.90 ЗЗД с твърдението за неизпълнено ищцово задължение по т.7 от договора, което неизпълнено задължение на ищците е основание за отказ на ответника да изпълни своето задължение. Липсва обаче обективирано искане за евентуално осъждане на ответника да изпълни задължението си едновременно с ищците. Поради горното, на ответникът следва да бъде указано да уточни изрично дали релевира възражение по чл.90 ЗЗД, при така очертаните твърдения за неизпълнено насрещно задължение по договора и ако да - наведе фактически твърдения с оглед изпълнение на задълженията му по т. 7 от договора, касателно настъпване на изискуемостта на задължението за прехвърляне на ид. ч. на ищците и формулира искането, с което сезира съда или се позовава на неизпълнено ищцово задължение като основание за освобождаване от отговорност с оглед ищцовата забава.

По доказателствата:

Съдът намира, че представените с исковата молба и отговора по исковата молба писмени доказателства следва да бъдат допуснати до приемане в открито съдебно заседание като допустими и относими към предмета на спора. На ищците следва да бъде указано, че най-късно в първо открито съдебно заседание документите, находящи се на гърба на л. 7-21 следва да бъдат заверени за вярност с оригинала по реда на чл. 183 ГПК, като в противен случай същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

2

На ответното дружество, депозирало отговора си на исковата молба чрез ССЕВ, следва да бъде указано същото, касателно документите, находящи се на л. 43-56 и л. 62, доколкото върху тях липсва поставен квалифициран електронен подпис в съответствие с чл. 102ж, ал. 2 ГПК, или саморъчно удостоверяване за тяхната идентичност с оригинала.

Съдът счита, че допустимо и относимо към предмета на спора се явява и искането на ищците за провеждане на съдебно-техническа експертиза.

Възражението на ответника относно първия формулиран в искането въпрос се явява неоснователно, доколкото съставеният констативен акт отразява състоянието на сградата към 06.12.2024 год., а искането е за установяването му към датата на подаване на исковата молба – 21.01.2025 год. Не може да бъде споделено и възражението срещу допускането на втория въпрос, доколкото ищците твърдят, че съставеният констативен протокол от 23.04.2023 год. не е окончателен, въпреки подписването му от тях. С експертизата се цели установяване и дали констатираните от административния орган забележки са отстранени от ответника.

Възражението на последния касателно третия въпрос съдът също намира за неоснователно, тъй като прерогатив на самите ищци е преценката по какъв начин да бъде събрано конкретното необходимо доказателство. Овен това съдът намира, че отговорът на въпроса дали са отстранени констатираните нарушения изисква специални знания от компетентността на съдебен експерт.

Съобразеното от съда относно прерогативите на ищците е относимо и към искането на ищците за задължаване на ответника на основание чл. 190, ал.

1 ГПК да предостави по делото Констативен акт № */25.04.2023 год., съставен по реда на чл. 224а ЗУТ от Директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред” при Община Варна. В този смисъл, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че документът следва да бъде събран по друг процесуален ред.

СЪДЪТ счита, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните, на основание чл. 374, ал. 2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ активно субективно и обектино кумулативно 3 съединени искове от „Ивелин Иванов” ЕООД, ЕИК 103942528 и Д. Т. К., ЕГН ********** срещу „Аргус Инвест” ЕООД, ЕИК 204812887 за осъждането на ответника да заплати на 1. „Ивелин Иванов” ЕООД сумата от 50 400 евро, с левова равностойност 98 574 лв., представляваща неустойка за забава за периода 21.02.2022 год. – 21.01.2025 год., уговорена в чл. 5.2 от сключен между ищците и ответника на 27.06.2018 год. договор за учредяване на право на строеж, оформен в Нотариален акт № **, том I , рег. № ****, дело № **/27.06.2018 год., вписан в СВ с вх. № *****/29.06.2018 год., акт № ***, том XLII, дело № ****/2018 год., дв. вх. № *****, съобразно притежаваните от ищеца 70 % от поземлен имот с кадастрален идентификатор № *****.****.****, върху който е учредено правото на строеж, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба 21.01.2025 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; и 2. Д. Т. К. сумата от 10 800 евро, с левова равностойност 21 123 лв. представляваща неустойка за забава за периода 21.02.2022 год. – 21.01.2025 год., уговорена в чл. 5.2 от сключен между ищеца и ответника на 27.06.2018 год. договор за учредяване на право на строеж, оформен в Нотариален акт № **, том I , рег. № ****, дело № **/27.06.2018 год., вписан в СВ с вх. № *****/29.06.2018 год., акт № ***, том XLII, дело № ****/2018 год., дв. вх. № *****, съобразно притежаваните от ищеца 15 % от поземлен имот с кадастрален идентификатор № *****.****.****, върху който е учредено правото на строеж, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба 21.01.2025 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XXXII от ГПК – „Търговски спорове ”.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправеното от ответника искане за разглеждане на делото в закрито заседание на основание чл. 376 ГПК.

УКАЗВА на ответника, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с препис за насрещните страни, да уточни изрично дали релевира възражение по чл.90 ЗЗД, при така очертаните твърдения за неизпълнено насрещно задължение по договора и ако да - наведе фактически твърдения относно това дали владението върху обектите от сградата, отредени за ищците им е предадено и ако да – кога и по какъв начин и формулира искането, с което сезира съда или се позовава на неизпълнено ищцово задължение като основание за освобождаване от отговорност с оглед ищцовата забава.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Ищците твърдят, че по силата на сключен между тях и ответника на 27.06.2018 год. договор за учредяване на право на строеж, оформен в Нотариален акт № **, том I, рег. № ****, дело № **/27.06.2018 год., вписан в СВ с вх. № *****/29.06.2018 год., акт № ***, том XLII, дело № ****/2018 год., 4 дв. вх. № ***** са учредили в полза на ответното дружество право на строеж за шестетажна жилищна сграда със застроена площ от 475,60 кв. м. и разгърната застроена площ от 1723 кв. м. в поземления имот с кадастрален идентификатор № *****.****.**** Пояснява се, че според уговореното, ответникът се е задължил да изгради изцяло за своя сметка сградата, включително отредените за ищците обекти в нея, както и да извърши необходимите действия по въвежданет й в експлоатация в двугодишен срок от сключването на договора, а именно до 27.06.2020 год. Ищците сочат обаче, че към момента на депозиране на исковата молба сградата не е била въведена в експлоатация, като съгласно констативен протокол за установяване на степен на завършеност, издаден на 06.12.2024 год. от комисията на район „Приморски” към община Варна, сградата е изградена в груб строеж, с изпълнени носеща и покривна конструкция и напълно изпълнени довършителни работи по смисъла на § 5, т. 46 ДР на ЗУТ. По тази причина, считат, че на всеки един от тях, съобразно процентното му участие в правото на собственост от поземления имот, върху който е учредено ограниченото вщно право – съответно за „Ивелин Иванов” ЕООД – 70% и за Д. Т. К. – 15%, се дължи неустойка за забава, уговорена в чл. 5.2 от договора за периода 21.01.2022 год. – 21.01.2025 год. Пояснява се, че съгласно визираната клауза неустойката се равнява на 2000 евро за всеки месец забава.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете, като същите се оспорват по основание и размер.

Ищецът признава сключването на процесния договор и фактът, че сградата е следвало да бъде построена до 27.06.2020 год. Уточнява обаче, че този срок е бил приложим, освен в хипотезите, предвидени в т. 5.1.1 от съглашението, според която клауза сроковете по т. 5 и т. 5.1 от договора спират да текат по времето на обжалване на неправилни и незаконосъобразни административни актове и действия на Община Варна. Ответникът твърди, че на 24.08.2023 год. за сградата е бил съставен и надлежно подписан от собствениците (възложители) и други участници в строителството Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, представляващ Образец № 15, Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/31.07.2003 год.