Решение № 100 от 30.09.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Ямбол, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Гергана Ж. Кондова

Николай Ив. Кирков при участието на секретаря И. П. З. в присъствието на прокурора Д. Ив. Д. като разгледа докладваното от Петранка Ст. Жекова Въззивно частно наказателно дело № 20252300600090 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на подсъдимия И. П. П., чрез защитника му адв.Д., срещу протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 3.02.2025г.по нохд № 67/2025г.по описа на РС-Ямбол С обжалваното определение на основание чл.343б, ал.5 от НК е присъдено подсъдимият П. да заплати в полза на държавата паричната равностойност на МПС – лек автомобил марка „****“, модел „**“, с рег.№ * **** **, в размер на 5 500лева, послужил за извършване на престъплението.

В частната жалба се застъпва становище за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение, както и за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Сочи се, че нормата на чл.343б, ал.5 от НК противоречи на КРБ и правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Твърди се, че присъждането на паричната равностойност 1 на МПС, когато извършителят на престъплението не е негов собственик е непропорционална наказателна мярка, която е несъизмерима с извършеното престъпление. Оспорва се и заключението на АТЕ, като се твърди, че вещото лице е оценило лекия автомобил без оглед на същия, поради което и дадената пазарна стойност е силно завишена. Иска се, да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно обжалваното протоколно определение.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на въззивната частна жалба и като такава да се остави без уважение, като се потвърди първоинстанционното определение.

Подсъдимият участва в съдебно заседание и лично и със защитника си адв.Д., чрез която поддържа въззивната жалба. Пледира се, че с оглед постановеното решение № 8/17.07.2025г. на Конституционния съд, че нормата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи на КРБ не се поддържа жалбата в частта й за незаконосъобразност на определението, поради противоконститионност на посочената правна норма. Жалбата се поддържа единствено в частта й относно пазарна стойност на процесния лек автомобил, като се твърди, че вещото лице Д. е оценил автомобила без да направи оглед на същия и без да се съобрази с цените на автомобилите в района на гр.Ямбол. На това основание се сочи, че стойност от 5 500лв.е силно завишена и не отговаря на състоянието на автомобила. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение.

Окръжен съд- Ямбол след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, пледоарията на защитника на въззивника- подсъдим и прокурора и доводите във въззивната частна жалба намира следното:

Въззивната частна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319 ал.1 НПК, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е преминало по реда на глава XXIX от НПК.

С определение № 21/3.02.2025г.по нохд № 67/2025г. РС-Ямбол е одобрил споразумение, с което подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на **.**.**** год., около 0.10 часа, в гр. ****, по ул. „**** *****“ с посока за движение към ул.“**** ****“, управлява моторно превозно средство - лек автомобил марка „****“, модел „**“ с peг. №* **** **, собственост на „****“ 2

ЕООД , гр.****, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2промила , а именно 2,09промила, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от Н е осъден на 8 месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е отложено за изтърпяване за срок от 3 години.

На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година.

Присъдени са направените по делото разноски.

Определението в тази част е влязло в сила на *.**.****г.

На основание чл.343б, ал.5 от НК е присъдено подсъдимият П. да заплати в полза на държавата паричната равностойност на МПС – лек автомобил „****“, модел „**“, с рег.№ * **** **, в размер на 5 500лева, послужил за извършване на престъплението.

От справка на Сектор Пътна полиция при ОДМВР гр.Ямбол е видно, че лек автомобил марка „****“, модел „**“, с peг. №* **** ** е собственост на „****“ ЕООД - гр.****.

На **.**.****г.е извършен оглед на местопроизшествие, като от изготвения протокол е видно, че обект на огледа е процесния лек автомобил. В протокола е описано актуалното състояние на автомобила, както и е изготвен фотоалбум.

От заключението на автотехническата експертиза е видно, че вещото лице инж.Д. след запознаване с материалите по делото, модела, марката, годината на производство, техническото състояние на автомобила и извършване анализ на пазарните цени на този вид автомобили за страната и региона дава заключение, че пазарната стойност на процесния автомобил е 5 500лева към датата на извършване на деянието.

От справка на ИА“Автомобилна администрация“- Областен отдел гр.Ямбол е видно, че лек автомобил марка „****“, модел „**“, с peг. №* **** ** е технически изправен и притежава удостоверение за техническа изправност за периода от **.**.****г.до **.**.****г., който период включва датата на извършване на деянието **.**.****г.

Съдът намира определението в обжалваната му част е правилно и 3 законосъобразно в предвид следното:

Съдът намира за неоснователен довода в жалбата и неподържан в съдебно заседание, че нормата на чл.343б, ал.5 от НК противоречи на КРБ, тъй като с решение

№

8/

17.07.2025г.постановено по к.д.

№

15/2024г.Конституционния съд на РБ отхвърля искането за обявяване нормата на чл.343б, ал.5 от НК за противоконституционна. Решенията на Конституционния съд са задължителни за прилагане, поради което и възражението в тази насока не следва да бъде уважено.

Неоснователно е и възражението, че процесната норма противоречи на правото на ЕС, относно прилагане принципа на пропорционалност.

Принципът за пропорционалност е залегнал в член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и според него мерките на ЕС, трябва да са подходящи и необходими за постигане на желаната цел и не следва да налагат на лицето тежест, която е прекомерна по отношение на целта, която се очаква да бъде постигната. Съгласно чл. 52 от Хартата за основните права на ЕС всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от хартата, трябва да бъде предвидено в закон и да защитава основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. За намирането на баланс между основни права следва да се направи преценка за съответствие на ограничителната мярка по отношение на едно основно право, в случая- това на собственост. Нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК е приета за регулиране на обществените отношения свързани с безопасността на транспорта, като критериите, при които се прилага са ясни. Конституционният принцип на неприкосновеност на частната собственост не изключва правната възможност за ограничаването й. Абсолютна забрана за такива ограничения няма. Възприетият от законодателя подход обективиран в критикуваната разпоредба, водещ до ограничаване на частната собственост, според преценката на настоящият съдебен състав води до адекватна и ефективна закрила. Присъждането на паричната равностойност на автомобила, когато не е собственост на подсъдимия по същество е изпълнение на конституционния принцип за равенство на гражданите пред закона. То е в резултат на задължението на публичната власт да третира „еднаквите еднакво“, за което е 4 определяща обективната преценка дали правните субекти се намират в една и съща сходна ситуация. С отнемането на паричната равностойност на МПС, когато то не е собственост на дееца се провежда конституционния принцип за равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство е тяхна собственост или на друго лице.

Съдът не споделя доводите за неправилност и необосновано завишаване на пазарната стойност на процесния лек автомобил. В тази насока се дава вяра и се кредитира заключението на АТЕ, което е приобщено към доказателствения материал, чрез прочитане и разпит на вещото лице на въззивната инстанция. Вещото лице за да оцени автомобила е взело предвид марката, модела, годината на производство, техническото състояние на автомобила, данните от протокола за оглед и фотоалбума, както и средните пазарни цени на този вид и марка автомобили за страната и в региона.

Съобразявайки се с тези обстоятелства вещото лице е оценило автомобила на 5 500лева, което се споделя от въззивния съд.

С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е постановил един законосъобразен съдебен акт.

По изложените съображения съдът намира, че въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

С оглед на горното и на основание чл.338 от НПК, Окръжен съд – Ямбол РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение постановено в открито съдебно заседание на 3.02.2025г.по нохд № 67/2025г.по описа на РС-Ямбол, с което на основание чл.343б, ал.5 от НК е присъдено подсъдимият И. П. П. да заплати в полза на държавата паричната равностойност на МПС – лек 5 автомобил „****“, модел „**“, с рег.№ * **** **, в размер на 5 500лева, послужил за извършване на престъплението.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6