Решение № 1502 от 19.04.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 1502 19.04.2019 година град Пловдив

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА при участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9493 по описа на съда за 2018г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Средец”, ул. „Г. Бенковски” № 3, представлявано от ******** К. Х. Ч. и ******** Г. К., със съдебен адрес ***, чрез Адв. др. „М. и Н.” против „Агенция Пътна Инфраструктура- София“, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Македония“ № 3, чрез поздразделение-специализирано звено Областно Пътно управление – Пловдив, с адрес за призоваване в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 22, представлявано от ***. П. П. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 383,25 лева, от които – главница в размер на 379,24 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени вреди от застрахования, причинени поради виновното бездействие на ответника, както и сумата от 4,12 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане върху главницата, считано от 28.04.2018г. – датата на която е изтекъл предоставения с регресната покана срок за доброволно плащане на главницата до 05.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Ищецът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД твърди, че от приетия по делото протокол за ПТП №

*****/ ****** г. е видно, че в 19.30 часа на път ********, в посока от гр.

П. към гр. А., управляваният от водача Е. В. М., ЕГН: **********, л. а. “Т. А.”, рег. № ****, при движението си попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което настъпили щети по а.. Пострадалият л. а. бил собственост на Е. В. М., ЕГН: **********, като имал валидна застраховка „К.”, сключен по полица № ************, със срок на действие 19.05.2017 г.- 18.05.2018 г. След като бил уведомен за застрахователното събитие, застрахователят образувал преписка по щета № ***********/********. Повредите по а. били констатирани с опис на уврежданията по щета и калкулация от застрахователя, като повредените части били, както следва: предна д. г. *******; предна д. л. дж., предна бр., сп. пр. бр., з. д. г. ****; з. д. л. дж.. Подмяната на детайлите и материалите била калкулирана на 169, 20 лева, труд и материалите за боядисване на 157, 24 лева, ремонт 8 лева и демонтаж и монтаж- 44, 80 лева или общо стойност на нови части, детайли и ремонтни дейности възлизала в размер на 379, 24 лева с ДДС. По заведената щета бил съставен и ликвидационен акт, при определен общ размер на обезщетение по щетата от 379, 24 лева. На ******** г. с нареждане на групово плащане застрахователят заплатил на собственика на увредения а. посочената сума. Причината за настъпване на ПТП- то и претърпените вреди било наличието на необезопасено и необозначено препятствие на пътя- дупка. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, който в случая бил ответника като стопанин на пътя, носещ задължението да го поддържа, ремонтира и осигурява възможността за неговото безопасно ползване по предназначение. Агенция Пътна Инфраструктура - София, чрез своето подразделение - специализирано звено Областно Пътно Управление- Пловдив не била изпълнила това свое задължение, не била упражнила необходимия контрол по отношение на своите служители, които следвало да се грижат за доброто състояние на пътната инфраструктура, поради което трябвало да се ангажира отговорността й. На ***** г. ищецът уведомил ответника за задължението му към него с регресна покана, в която определил 15-дневен срок за възстановяване на стойността на щетата и 15 лева ликвидационни разноски, но такова не последвало, поради което се предявявал настоящия иск. Моли за осъждането на ответника да заплати преведената на сервиза за ремонта сума от 379, 24 лева, ведно с мораторно обезщетение от 4, 12 лева за периода 28.04.2018 г.- 05.06.2018 г. Претендира и разноските в процеса.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска изцяло. Отрича наличието на предпоставки за възникване на суброгационното право на ищеца. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил.

Оспорва настъпването на процесното ПТП на републикански път, по описания в исковата молба начин и при твърдените обстоятелства, както и размера и вида на описаните вреди и факта на извършване на плащане от страна на ищеца на процесната сума. Съгласно чл. 187 от КЗ застрахователният договор влизал в сила след плащането на дължимата премия, като в исковата молба липсвали доказателства за реалното изплащане на договорената застрахователна премия.

Оспорва посочените в Протокола за ПТП причини и обстоятелства за настъпването на пътнотранспортното произшествие. Прави възражение за съпричиняване. Намира, че реализираното ПТП се дължи до голяма степен на движението на а. марка “Т.

А.” с несъобразена скорост и неуместните действия на водача на а.. Оспорва настъпването на вредите, както и причинно-следствената връзка с ПТП-то. Оспорва стойността на вредите. В случай на евентуално потвърждаване на предявената искова претенция, прави възражение за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредите от страна на водача на а. с оглед разпоредбата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия по делото Протокол за ПТП № *****/ ****** г. се установява, че в 19.30 часа на път

********, в посока от гр. П. към гр. А., управляваният от водача Е. В. М., ЕГН:

**********, л. а. “Т. А.”, рег. № ****, при движението си попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което настъпили щети по а.. Пострадалият л. а. е собственост на Е. В. М., ЕГН: **********, като за същия има валидна застраховка

„К.”, сключен по полица № ************, със срок на действие 19.05.2017 г.- 18.05.2018 г.

След уведомяване за застрахователното събитие, застрахователят образувал преписка по щета № ******/ ****** г. Повредите по а. са констатирани с опис на уврежданията по щета и подмяната на детайлите и материалите е калкулирана в размер на 169, 20 лева, труд и материали за боядисване на 157, 24 лева, ремонт 8 лева и демонтаж и монтаж- 44, 80 лева или общо стойност на нови части, детайли и ремонтни дейности възлизала в размер на 379, 24 лева с ДДС. По заведената щета е съставен ликвидационен акт, при определен общ размер на обезщетение по щетата от 379, 24 лева. На 06.03.2017 г. с нареждане на групово плащане застрахователят е заплатил на собственика на увредения а. посочената сума.

Като писмени доказателства по делото са приети още

Удостоверение за актуално състояние, застрахователна полица, уведомление за щета, опис – заключение по щета и калкулация, ликвидационен акт от 01.03.2018г., нареждане за групово плащане, регресна покана, ведно с обратна разписка, свидетелство за регистрация на

МПС, свидетелство за управление на МПС и контролен талон, , снимков материал, онлайн справка за изчисляване на мораторна лихва и пълномощни.

От заключението на приетата по делото съдебна авто – техническа експертиза, извършена от в. л. С. М. се установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следния: На

*****. л. а. Т. А. при движение по път ****** в посока към гр. А. преминава през дупка на платното с размери 120 на 100 см. и дълбочина 18 см. Между механизма на ПТП и щетите има според в. л. пряка причинно – следствена връзка.

Стойността на щетите по л. а. към датата на ПТП според експертното заключение възлизат на 388,30лева.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, извършена от в. л. В. Ш. се установява, че по данни от приложената на л. 10 от делото застрахователна полица по застраховка „К.“ издадена на Е. В. М. с обект на застраховка л. а. марка „Т. А.“ с рег. №

******, е уговорено плащане на дължимата застрахователна премия на стойност 424,40 лв и данък върху застрахователните премии 8,49 лева, като общо дължимата сума възлиза на 432,89 лева.

В счетоводството на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД вноската по застрахователната премия е платена еднократно на 19.05.2017г. на обща стойност 432,89 лева

Съдът кредитира заключенията на приетите по делото авто –техническа и съдебно – счетоводна експертизи, като компетентно изготвени, отговарящи пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорени от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

На първо място, по делото няма спор относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения а. и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. При тези данни според съда е налице валидна застраховка, което се явява първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

На второ място, следва да се отбележи, че протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Това обаче не води до извод, че ПТП- то не се е осъществило именно по начина, описан в протокола, защото от събраните по делото доказателства се установява този механизъм. Първо- в. л., базирайки се на опис-заключението по щета и на приложените снимки, дава заключение, че от техническа гледна точка е възможно да е налице причинно- следствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП, а и видно от уведомлението за щета е деклариран точно такъв механизъм на произшествието- препятствие на пътното платно, което е установено и от органите на реда, посетили мястото на инцидента веднага след настъпването му.

Направеното от ответника оспорване за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения. В тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и от събраните доказателства те се установяват, а твърденията на ответника не са подкрепени с каквито и да е доказателства, поради което и съставляват според съда защитна позиция, некореспондираща с доказателствената съвкупност.

На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на а., което да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било попадането на МПС- то в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, който механизъм се установява както от писмените доказателства, така и от заключението на авто – техническата експертиза.

Още повече, че в. л., изготвило автотехническата експертиза не констатира наличие на вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи,че процесното ПТП е настъпило на път ********, в посока от гр. П. към гр. А., който е част от Републиканската пътна мрежа на Р. България и същия се стопанисва от Агенция пътна инфраструктура – София, чрез своето специализирано звено – Областно пътно управление – Пловдив.