Решение № 146 от 02.10.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Свищов, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова Христова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско дело № 20244150100379 по описа за 2024 година

Иск за развод по чл.49, ал.1 от СК

Постъпила е искова молба от А. И. М. , чрез адв.Мариета Кръстева против Д. П., гражданин на Индия, с неизвестен адрес по чл.49 ал.1 от СК за прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника. Заявява, че тя и ответника са сключили граждански брак на 29.11.2022г. в гр.С, съгласно акт за брак №3470/29.11.2022г. на р-н Т. От брака им на 5.06.2023г. е родено детето Б Д. П.. След сключване на брака , ответникът заминал в чужбина и повече няма контакт с него, включително и чрез социалните мрежи. Повече от година живеят при условията на фактическа раздяла. Заявява, че има още две деца, като след раздялата с Д. П. се е събрала с бащата на второто си дете, като понастоящем очакват още едно дете. Претендира упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете Б Д. П. , което понастоящем е настанено в професионално приемно семейство, като за бащата бъде определен режим за осъществяване на лични контакти, както и да заплаща ежемесечна издръжка в предвидения от закона минимум. Желае да носи предбрачното си фамилно име-М., което не е променяла при сключване на брака. В съдебно заседание поддържа молбата, като оттегля искането си за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете Б Д. П., съответно издръжка и режим за лични контакти.

Видно от становище на ДСП Бяла, детето е осиновено с Решение на ОС Русе.

1

Моли за решение в посочения смисъл.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът , чрез особения представител адв.И. Илиева , назначена на основание чл.48 ал.2 от ГПК е подал писмен отговор по чл.131 от ГПК, в който не възразява да се допусне развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но не са представени категорични доказателства за вината на ответника. По отношение на упражняването на родителските права над детето Б Д. П. ще вземе становище след събиране на доказателства, доколкото са налице данни, че е настанено при професионално приемно семейство. Не претендира ползване на семейното жилище. С оглед представените данни , че детето Б Д. П. е осиновено, отпада необходимостта съдът да се произнася по въпросите да родителски права, издръжка и режим за лични контакти.

Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено:

Страните са законни съпрузи от 29.11.2022г. Бракът им е сключен с акт за граждански брак №3470/29.11.2022г. на р-н Т , град С. Бракът е първи за всеки от тях и от него имат едно дете Б Д. П., родено на 5.06.2023г., което се е отглеждало от приемно семейство и впоследствие е осиновено. Скоро след сключване на брака , ответникът заминал за чужбина и от тогава няма информация за него.

По делото беше разпитан свидетелят Е.Е , с когото понастоящем съжителства ищцата, който заяви, че не е виждал ответника. С ищцата преди живели заедно и имат едно дете Е, през 2022г. се разделили и тогава тя сключила брак с този индиец, който скоро след това заминал за чужбина. В края на 2023г. се върнала при него и сега очакват още едно дете. Знае, че повече от една година страните не живеят заедно и не поддържат контакт. При това положение бракът им съществува само формално.

От доказателствата по делото се установи, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Същият е просъществувал фактически 2 много кратко, като след това страните са се разделили, не живеят заедно,и нямат контакт.

Предвид гореизложеното ,съдът приема за установено, че между тях не съществува взаимност, любов и доверие, семейството им съществува само формално, налице е дълбоко разстройство в брачните им отношения, което не може да бъде преодоляно и бракът им следва да бъде прекратен с развод.

С оглед заявеното от ищцата в исковата молба, разводът да се постанови по вина на ответника, съдът намира че вината за разстройството на брачните отношения е на ответника. Същият е проявил безотговорно отношение, като скоро след скючване на брака е напуснал страната , без да прояви интерес или да информира за местонахождението си ищцата.

Страните не претендират издръжка един от друг.

По отношение на ползване на семейното жилище- страните нямат такова, сключили са брак в гр.С и са гостували в дома на близки. В случая съдът не следва да се произнася по предоставяне ползването на семейното жилище предвид липсата на достатъчно данни за собствеността, както и липсата на такава претенция.

По отношение на фамилното име след развода-същото не следва да се променя, доколкото при сключване на брака ищцата не е променила фамилията си.

При този изход на делото, съдът намира, че разноски и такси не следва да се присъждат. Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски, а ответникът е призован чрез ДВ.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между А. И. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.* и Д. П., гражданин на Индия,роден на 29.01.1995г. , сключен с акт№3470/29.11.2022г. на р-н Т, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на мъжа.

3

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 4