Определение № 1429 от 24.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1429 гр. Стара Загора, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500512 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена от ответника „К.“ ЕАД, ЕИК ***, чрез пълномощника юрисконсулт В. Т., частна въззивна жалба срещу определение № 1485/21.05.2025 г. по гр. д. № 4578/2024 г. на Районен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение № 309/04.04.2025 г. в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че с оглед фактическата и правна сложност на гр. д. № 4578/2024 г. на Районен съд – Стара Загора в полза на процесуалния представител на ищцата Н. П. - адв. М. М., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на общо 400 лева за предоставената от него безплатна правна помощ на основание чл. 38 ЗА, без в този размер да бъде включван ДДС. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното определение, с което молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение, както и да измени решението в частта за разноските в посочения в жалбата смисъл.

В законоустановения срок ищцата Н. Г. П., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат М. М., е депозирала писмен отговор, с който оспорва частната жалба. Твърди, че определението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Стара Загора констатира, че настоящото производство по чл. 248, ал. 3 ГПК е било спряно с определение № 1120/02.10.2025 г. на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК до окончателното произнасяне на СЕС с решение по образуваното пред него дело С-744/23 г. Доколкото по 1 посоченото дело на СЕС е постановено решение от 23.10.2025 г., пречката за движение на производството по чл. 248, ал. 3 ГПК е отпаднала, поради което на основание чл. 230, ал. 1 ГПК същото следва да бъде възобновено.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 4578/2024 г. на Районен съд – Стара Загора е образувано по искова молба на Н. Г. П., подадена чрез адв. М. В. М., с която срещу ответника „К.“ ЕАД са предявени осъдителни искове за заплащане на недължимо платени от ищцата суми, както следва: 1/ 1231,77 лева – по договор за потребителски кредит и договор за поръчителство от 09.10.2019 г.;

2/ 4681,55 лева – по договор за потребителски кредит и договор за поръчителство от 05.05.2020 г.

С протоколно определение от 12.03.2025 г. районният съд е допуснал поисканото с молба от предходното съдебно заседание изменение на исковете на основание чл. 214 ГПК, като размерът на първия иск е увеличен от 1231,77 лева на 1261,47 лева, а размерът на втория иск е намален от 4681,55 лева на сумата от 1964,55 лева поради направено от ищцата частично оттегляне на иска.

По делото приложен договор от 05.02.2024 г., съгласно който Еднолично адвокатско дружество „М.“, ЕИК ***, представлявано от адв. М. М., се задължава да оказва на ищцата Н. Г. П. безплатна правна помощ в производството по гр. д. № 4578/2024 г. на Районен съд – Стара Загора, тъй като същата е материално затруднено лице по см. на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Представена е и справка на НАП, от която се установява, че ЕАД „М.“ е регистрирано по ЗДДС с идентификационен номер BG***.

С постановеното по първоинстанционното дело решение № 309/04.04.2025 г. Районен съд – Стара Загора е уважил изцяло предявените осъдителни искове, като е осъдил ответника да заплати на ЕАД „М.“ сумата от 742,12 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С молба от 30.04.2025 г. ответникът „К.“ ЕАД е поискал така постановеното решение да бъде изменено в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

За да остави молбата без уважение, районният съд е приел, че с оглед фактическата и правна сложност, размерът на присъдените с решението разноски е правилно определен. В случая съдът е използвал като ориентир размерите, предвидени в чл. 7, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като не е приложил правилото на чл. 2, 2 ал. 5 от Наредбата, което би довело до още по-висок размер на възнаграждението на адвоката. Посочва се още, че върху така определеното възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се присъди и дължимият ДДС.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно.

С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.

Окръжен съд – Стара Загора намира, че исковото производство пред районния съд не се характеризира с висока фактическа и правна сложност, предвид неговия предмет – искове по чл. 55 ЗЗД, броя на страните, събрания доказателствен материал, състоящ се само от писмени доказателства, разглеждането на спора в две открити съдебни заседания, както и с оглед наличието на голям обем съдебна практика по сходни казуси, като в случая е налице сравнително нисък материален интерес - общо 3226,02 лева за двата предявени иска. Същевременно извършената от адв. М. работа се състои от изготвяне и подаване на подробна искова молба, молба за изменение на исковете на основание чл. 214 ГПК, както и явяване във всяко от проведените две открити съдебни заседания по делото.

С оглед на тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай определеното от районния съд адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 742,12 лева с вкл. ДДС се явява адекватно и справедливо, като същото не следва да бъде намалявано.

Неоснователно се явява оплакването на частния жалбоподател „К.“ ЕАД, че възнаграждението по чл. 38 ЗАдв. трябва да бъде определено без включен към него

ДДС. С посоченото по-горе решение на СЕС от 23 октомври 2025 г. по дело С-744/23 е прието, че член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. С оглед на така даденото разрешение настоящият съдебен състав приема, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС /какъвто е настоящият случай/, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да включва ДДС.

3

Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената от ответника молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.ч.гр.д. № 512/2025 г. на Окръжен съд – Стара Загора.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1485/21.05.2025 г. по гр. д. № 4578/2024 г. на Районен съд – Стара Загора

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4