Решение № 1163 от 03.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1163 гр. Варна, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110201540 по описа за 2025 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на Т. И. П. против НП № 25-0442000043/15.02.2025 г. на Началника на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба се излага твърдение, че издаденото НП е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, н е изпраща представител. Постъпило е писмено становище по същество на делото от адв. Б., с което поддържа жалбата. Излага доводи за необоснованост на издаденото НП предвид отмяната на процесната ЗППАМ, към момента, в който постановлението е било издадено. Твърди се, че в обжалвания акт е допусната техническа грешка при изписване на последната буква от регистрационния номер на автомобила, управляван от въззивника, с което е опорочено административнонаказателното производство.

Адресира до съда искане обжалваното НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е по делото писмено становище от юк Л., в което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Излага се довод, че издаденото НП е законосъобразно и обосновано, а административно-наказателното производство е проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение, съотв. присъждане на размер, в случая че се претендира такова. адвокатско възнаграждение в минимален

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – свид. Д. Д. и свидетелят по акта – Г. И.. Приобщени към материалите по делото материалите по АНП, както писмо от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, ведно със заверено копие на заповед за ПАМ № 24-0819-001223/18.09.2024 г., ведно с копие на решение № 1485/07.02.2025 г. на АДмС – Варна, писмо от Началника на Четвърто РУ при ОДМВР – Варна с вх. № 55924/23.06.2025г., ведно с копие на сведение от 07.01.2025 г., писмо от Началник на отдел Районен център 112 – Варна при Дирекция „Национална система 112 – МВР“ с вх. № 55449/20.06.2025г., с приложен към същото компактдиск. Възпроизведени са в съдебно заседание аудиофайловете, съдържащи се в приложения компактдиск към писмо с рег. с № 55449/20.06.2025г. от Началника на Районен център 112-Варна, Дирекция „Национална система 112-МВР“, а именно аудиофайлове с наименование:

25087666.wav и25087718.wav, чрез излъчването им със служебен преносим компютър.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819001223/18.09.2024 г. на Началника на група в сектор “ПП“ при ОД на МВР-Варна, на възз. П. на основание чл. 22 от ЗАНН е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б.б от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 04.10.2024 г.

На 07.01.2025 г., около 22.30 ч. възз. П. управлявал л.а. Ланчия Делта с рег. № В 4835ТК по ул. Балкапан в гр. Варна . По това време, по същата, но в обратната посока се движел л.а. Нисан с рег.№ В4700ТС, управляван от свид. А.. До № 18 двата автомобила спрели движение поради липса на достатъчно разстояние за разминаване.

Между водачите възникнал конфликт по повод възникналата ситуация. На А. му направило впечатление, че П. е във видимо неадекватно състояние, поради което подал сигнал на тел. 112, като междувременно препречил с автомобила си пътното платно, така че да възпрепятства възможността П. да напусне местопроизшествието.

На място били изпратени дежурни полицейски служители при Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна – свид. Д. и свид. Г. И.. Същите снели самоличността на въззивника, снели сведения от свид. А., като при извършена справка установили, че по отношение на възз. П. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001223/18.09.2024 г. на Началника на група в сектор “ПП“ при ОД на МВР – Варна.

При така установените факти, свид. Д. съставил на въззивника АУАН серия GA№ 3321826/08.01.2025 г., за нарушение на чл. 150а от ЗДвП, за това че на 07.01.2025 г., около 22.30 ч. в гр. Варна, по ул. Балкапан до № 18, управлява собствения си л.а. Ланчия Делта с рег. № В4835ТР, като е лишен от право да управлява МПС въз основа на издадена заповед за прилагане на ПАМ

№ 24-0819001223/18.09.2024 г. на Началника на група в сектор “ПП“ при ОД на МВР – Варна.

Междувременно възз. П. обжалвал цитираната заповед за прилагане на ПАМ и с Решение № 1485/07.02.2025 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 2531/2024 г. същата била отменена.

С обжалваното НП, въз основа на съставения АУАН била ангажирана 2 административнонаказателната отговорност на П. на основание чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП за извършено от същия нарушение на чл. 150а от ЗДвП. Като е констатирал, че въззивникът е наказван многократно, включително за същото по вид нарушение, АНО му е наложил административна санкция в максимален размер, а именно – „Глоба“ от 300 /триста/ лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото .

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 25-0442-000043/15.02.2025 г. е издадено от компетентен орган видно от заверено копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административнонаказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съобразен с нормата на чл. 42 от ЗАНН, съотв. НП има изискуемото според чл. 57 от ЗАНН съдържание. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Съгласно сочената като нарушена нормативна разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от същия нормативен акт.

В случая е безспорно установено, че със ЗППАМ № 24-0819-001223/18.09.2024 г. на Началника на група в сектор “ПП“ при ОД на МВР-Варна, на възз. П. на основание чл. 22 от ЗАНН е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1 б.б от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 04.10.2024 г.

В хода на съдебното производство, от събрания доказателствен материал, по категоричен начин бе установено, че на процесната дата жалб. П. е осъществил 3 управление на моторно превозно средство, като същият не оспорва фактите в тази посока, а аргументите срещу издаденото НП касаят обективната съставомерност на деянието, предвид отмяната на обсъжданата ЗППАМ.

Действително, след съставяне на процесния АУАН и преди издаване на обжалваното НП, ЗППАМ № 24-0819-001223/18.09.2024 г. е отменена с надлежен акт на Административен съд- Варна. Съдът обаче намира, че посоченото обстоятелство не влияе на съставомерността на процесното нарушение.

По силата на чл.171, т.1, б.б ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химикотоксикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Според чл.172, ал.1 ЗДвП, ПАМ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалването на заповедите по ал.1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл.172, ал.5 от закона); а подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка (чл.172, ал.6 от закона).

От анализа на цитираните разпоредби следва, че издадената ЗППАМ е била с допуснато по силата на закона предварително изпълнение и в този смисъл е индивидуален административен акт, който е породил своето действие. Същевременно отмяната й действа занапред, а не с обратна сила, след като не е прогласена нищожността на същата. С оглед на изложеното от връчването на процесната ЗППАМ до нейната отмяна, същата е пораждала задължение за възз. П. да съобразява поведението си с нейното предписание.

Като не е сторил това същият е осъществил нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, с оглед на което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

С оглед приобщената по делото справка за нарушител, от която е видно, че възз.

П. многократно е санкциониран за нарушения на ЗДвП, включително за деяние, идентично по вид с процесното такова, съдът намира, че налагането на административна санкция в максималния размер, предвиден в нормата на чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, в редакцията на същата към момента на извършване на деянието, е справедливо такова и ще изпълни целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

С оглед пълнота на изложението, следва да бъдат споделени доводите за неоснователност на направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Действително, 4 видно от съдържанието на НП, в същото е допусната техническа грешка при посочване на последния символ от регистрационния номер на управлявания от възз. П. автомобил, като вместо коректния рег. № В 4835ТК е посочен рег. № В4835ТР.