Решение № 285 от 13.07.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Плевен, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500213 по описа за 2023 година

С решение № 36 от 29.01.2023 г. по гр.д.№ 20224440100602 по описа за 2022 година на ЧбРС е признато за установено по отношение на Д. Г. И., че вземането на М. Б. Б., за сума в размер на 14 800 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 01.11.2021 г., дължими по издаден в негова полза Запис на заповед от 03.06.2015 г. с падеж 03.06.2019 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 839 от 29.12.2021 г. по ч.гр.д. № 1520 по описана с.с. за 2021 г., съществува.Осъден е Д. Г. И. да заплати на М. Б. Б. направените в настоящото производство съдебни разноски в размер на 1 296 лв. и сторените в заповедното производство разноски в размер на 996 лв.

Депозирана е въззивна жалба от Д. Г. И., чрез пълномощник, против решение № 36/29.01.2023 г. по гр.д.№ 20224440100602 по описа за 2022 година на ЧбРС.Въззивникът счита решението за неправилно.Прави се искане да се отмени същото като неправилно и да се постанови ново решение, с което да се отхвърли предявеният иск, като му се присъдят и разноските за 1 двете инстанции.

За въззиваемата страна М. Б. Б., чрез пълномощник, е депозирано писмено становище да се отхвърли подадената въззивна жалба като неоснователна и да се постанови решение, с което да се потвърди изцяло решение № 36/29.01.2023 г. по гр.д.№ 602/2022 г. по описа на ЧбРС, като бъдат присъдени и направените в производството пред настоящата инстанция разноски.Счита, че съобразно изискванията на чл.535 ТЗ и ТР № 1/28.12.2005 г. по т.д.№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС правилно е прието от първоинстанционния съд, че издаденият от Д. И. запис на заповед от 03.06.2015 г. е редовен от външна страна, който по своя характер е абстрактна сделка, условие за чиято действителност не е наличието на друга основна сделка с каузален характер или пък валидността на правоотношението по такава каузална сделка.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено следното.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, защото е постановено в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС относно значението на каузалното правоотношение при записа на заповед.С отговора на исковата молба въззивникът е въвел конкретно възражение за наличието на възникнало конкретно каузално правоотношение, като в този случай съдът е длъжен да изследва естеството на каузалното правоотношение и връзката му с менителничното такова, като се позовава и на т.17 от ТР № 4/2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК.Ако записът на заповед обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя, какъвто е и процесният случай, то за реализиране вземането по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент (решение № 252/21.03.2018 г. на ВКС по т.д.№ 951/2017 г., ТК, решение № 108/22.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2418/2013 г., 2

ТК и др.).

В хода на първоинстанционното производство е било представено, развито и доказано наличието на каузално правоотношение, което има пряко значение за възникване на задължението по записа на заповед, като не е разгледано каузалното правоотношение.Съдът, въпреки задължението си разгледа това каузално правоотношение, е приел, че правата, които то (менит.волеизявление) поражда, са независимо от наличността на основна сделка и от развитието на каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е бил издаден.

Във въззивната инстанция няма спор относно обстоятелството, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички посочени в чл.535 ТЗ реквизити.

Първоинстанционният съд е приел, че записът на заповед е абстрактна сделка и тази му характеристика не съдържа като съществен елемент за издаването му основанието.

В отговора на исковата молба Д. И. е посочил, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение за плащането по устен договор за изработка на машина за производство на биткойни с възложител Д. И. и изпълнител М. Б., по който договор е налице пълно неизпълнение от страна на М. Б..Доколкото М. Б. не е изработил възложената му работа, то за него не е възникнало правото да получи цената на същата.В края на май, началото на юни 2015 г. М. Б. му е заявил, че не му е изгодно да работи безвъзмездно и ако иска да бъде изработена машината, трябва да заплати на Б. сумата 14 800 лв.Той се е съгласил да плати исканата цена в размер на 14 800 лв., срещу която да получи ноу хауто за работеща машина за биткойни с включени всички необходими чертежи и схеми, както и сглобен работещ образец на същата машина, а като обезпечение на задължението си да плати цената приема да подпише процесния запис на заповед.

Няма спор и пред настоящата инстанция, че записът на заповед от 03.06.2015 г. е редовен от външна страна с оглед на чл.535 ТЗ и ТР № 1/28.12.2005 г. по т.д.№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.

В т.17 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, е прието, че при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или 3 във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.

Ето защо, тъй като в процесния случай въззивникът в хода на първоинстанционното производство е въвел възражение за наличие на конкретно каузално правоотношение - сключен между страните договор за изработка съгласно чл.258 и сл.ЗЗД, то на изследване в настоящето производство подлежи това конкретно каузално правоотношение.

Въззивният съд е длъжен да изследва наличието на връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, тъй като е налице възникнал между страните спор по този въпрос.

Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, ако е бил разгледал соченото каузално правоотношение, съдът е щял да установи, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение за плащането на цената по устен договор за изработка на машина за производство на биткойни с възложител Д.

И. и изпълнител М. Б., по който договор е налице пълно неизпълнение от страна на М. Б., за което са събрани гласни доказателства, а и по които въззиваемият нито е възразил, нито е представил доказателства да е изпълнил задължението си по договора за изработка.Доколкото М. Б. не е изработил възложената му работа, то за него не е възникнало и правото да получи цената за същата.

От страна на въззиваемия М. Б. е направено възражение, че в хода на първоинстанционното производство Д. И. единствено е посочил, че цената на твърдяния устен договор за изработка възлиза на 14 800 лв., като е поискал допускането на свидетелски показания, но от негова страна е направено възражение за недопустимост на доказателственото му искане, доколкото съгласно чл.164, ал.1, т.3 ГПК установяването на договори на стойност, по голяма от 5 000 лв., е недопустимо чрез свидетелски показания.От свидетелските показанията на съпругата на въззивника се установява, че тя не е присъствала при сключването на сочения от него устен договор за изработка.

От показанията на свидетелката Л. И.а, съпруга на въззивника, се 4 установява, че през 2014 г. те са работели по общ проект, който е бил за изработка на машини за биткойни.Уговорката е била съпругът й да намери частите, които да бъдат събирани като мостра и М. Б. да може да изработи нова машина, която да бъде включена като производствена. Но той не е спазил неговата уговорка.За да може да му се изплати трудът, който М. е полагал, е искал да му се запише запис на заповед, за да може след време да си вземе парите, но той не си е спазил уговорката.

Показанията на свидетелката следва да се кредитират като обективни при условията на чл.172 от ГПК, тъй като тя познава страните, има впечатления от техния общ проект за производство на машина за биткойни.

Според чл.164, ал.1, т.3 от ГПК свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000 лв.

Правната уредба на договора за изработка е в чл. 258 – чл.269 ЗЗД и по правната си същност е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден, при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя са породени две основни задължения –да извърши съобразно поръчаното в срок и без отклонение от него и недостатъци и да предаде работата на възложителя.За възложителя се поражда задължение да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя.

Въззивният съд въз основа на събраните доказателства по делото приема, че между страните е сключен устен договор за изработка на машина за биткойни срещу договорено възнаграждение в размер на 14 800 лв., изпълнението по което е обезпечено с издадения запис на заповед (определение № 809 от 23.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 439/2010 г., II т. о., определение № 93 от 20.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 1009/2019 г., II т. о., определение № 321 от 15.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 252/2012 г., II т. о.).

Основателно се сочи във въззивната жалба, че е налице пълно неизпълнение от страна на М. Б., а доколкото той не е изпълнил възложената му работа, то за него не е възникнало и правото да получи цената за същата.Щом липсва задължение по каузалното правоотношение, въз основа 5 на което е издаден записът на заповед, то и записът на заповед не може да обективира такова.

Въз основа на гореизложеното съдът счита, че следва да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното решение и вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ за признаване за установено по отношение на Д. И., че вземането на М. Б. за сума в размер на 14 800 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 01.11.2021 г., дължими по издаден в негова полза запис на заповед от 03.06.2015 г. с падеж 03.06.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 839 от 29.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 1520 по описа за 2021 г. на ЧбРС, съществува.

При този изход на процеса в полза на въззивника са дължими разноски за двете инстанции, като от страна на М. Б. е направено възражение за прекомерност на заплатеното от Д. И. адвокатско възнаграждение с оглед на действителната фатическа и правна сложност на делото.

Възражението е основателно за заплатеното възнаграждение за първата инстанция, което следва да бъде определено в размер на 1 000 лв. и неоснователно за въззивната инстанция с оглед на чл.7, ал.2, т.4 (ред.ДВ бр.68/2020 г.) и чл.7, ал.2, т.3 (ред.ДВ бр.88/2022 г. ) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо следва да бъде осъден въззиваемият да заплати на въззивника разноски по делото за двете съдебни инстанции в общ размер на 2 300.07 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО решение № 36/29.01.2023 г. по гр.д.№ 20224440100602 по описа за 2022 година на Районен съд - Червен бряг, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от М. Б. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.”*********” № *****, срещу Д.