Решение № 56 от 28.10.2021, Районен съд - Тервел

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Тервел, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росен Ив. Балкански при участието на секретаря М.Т.Д. като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело № 20213250100098 по описа за 2021 година

Производството по гр. дело №20213250100098/ 2021 година по описа на Тервелски районен съд е образувано по искова молба с вх.№113 от 24.03.2021г. от „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление гр. София 1404, район Триадица, ***, вх.В, ет.8, представлявано от законния си представител Ю.Б.Ц., чрез пълномощника си АД„Г. и Петкова“, представлявано от адв.В.Г. – с адрес за кореспонденция гр.

София 1404, район Триадица, ***, вх.В, ет.8, ап.22, срещу СТ. СН. Р. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.Тервел, обл.Добрич, ул.“хх“ №22 в качеството на задължен по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 2096204 от 31.08.2016. г. и 05.06.2017г., за което е издадена фактура №1233555748 от 22.09.2017г. за периода от 22.08.2017г. до 21.09.2017г, по сключени между длъжника Р. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК831642181 договори, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК205942517 с договор за цесия от дата 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК205942517 го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК 205680303 с договор за цесия от дата 01.10.2019г.

Предявен е положителен установителен иск, който черпи своето 1 правно основание от разпоредбата на чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, чл. 86, чл.99 от ЗЗД, като по същия се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните,че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по което е образувано ч. гр. дело №281/2020 година по описа на Тервелски районен съд, в полза на ищцовото дружество съществува парично вземане против ответника,както следва:

Сумата в размер на 678,27 / шестстотин седемдесет и осем лева и 27 ст. / лева от които 113,37 лева неустойка за предсробно прекратяване на договори с клиенски номер 2096204 и 564,90 /петстотин шестдесет и четири лева и 90 ст.

/лева – остатък от незаплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг. С исковата молба дружеството ищец, чрез договорния си прицесуален представител соси, че за дружеството не представлява интерес признаването за установено по отношение на ответника,че дължи част от вземането за което е издадена и Заповедта по ч.гр. дело № 281/ 2020 година в размер на 31,55 лева - представляваща размера на незаплатените лизингови вноски и сумата от 393,79 лева - представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далегосъобщителна услуга, като и с отглед на това и ищеца прави отказ за тази част от претенцията.

За ищеца съществува правен интерес да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи част от вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 281/2020 година по описа на РС Тервел в размер на 678,27 лева, от които 113,37 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора с клиенски номер 2096204 и 564,90 лева– остатък от незаплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг, като в останалата част в размер на 31 ,55 лева представляваща незаплатени лизингови вноски и 393,79 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на далекосъобщителни услуги не се подържа от ищеца, като и до този размер страната прави отказ от иска, поради което съдът в тази част е прекратил производството на осн. чл.233 от ГПК.

Претендира се и присъждането на направените съдебно деловодни разноски по ч. гр. дело № 281 / 2020 година.

Претендират се и разноски по настоящото дело.

По делото съдът назначи особен преставител на ответника – адвокат 2

Д.Ц. - АК Добрич.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от особения представителна ответника. В цялост с дадения писмен отговор особения представител на ответника не оспорва иска, приема същия за допустим и основателен.

С молба- становище с вх. № 938 от 10.09.2021 година процесуалния представител на ищцовата страна моли съдът да даде ход на делото в отсъствие на представител на същата страна. С молбата се прави изявление в насока, че се поддържа предявеният иск, като моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че ответника дължи на представляваното от нея дружество претендираните суми – представляващи неизпълнение по договор с клиентски номер 2096204. Излага доводи, че събраните по делото писмени доказателства и липсата на оспорване на претенцията по дадения писмен отговор – даден от особения представител на ответника, установяват по безспорен начин основателността на исковата претенция по размер.

Особения представител на ответника редовно призован се явява по делото, като подържа становището си обективирано в дадения писмен отговор, същият не оспорва предявената искова претенция.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства- депозирани с исковата молба и тези събрани по ч.гр. дело № 281/ 2020 година, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

По делото не се спори, по следната фактическа обстановка:

Между длъжника СТ. СН. Р. и „Българска телекомуникационна компания„ Е А Д на 31.08.2016година е сключен договор за елеткронни съобщителни услуги с клиетски номер 2096204, с който на ответника е предоставена VIVACOM TV услуга при условията на тарифен план VIVACOM TV Extra с месечен абонамент от 17,80 лева с вкл ДДС, като срока на договора е за 24 месеца - до 31.08.2018 година. С Допълнително споразумение от дата 05.06.2017г. абонатът-ответник продължил срока на договора, като добавил за ползване и мобилна услуга за мобилен номер *** при условията на 3 тарифен план VIVACOM iTraffic L с месечен абонамент 19.99 лв. /с ДДС/ и VIVACOM TV Допълнителни услуги - 1 брой доп. приемник с месечен абонамент 4.80 лв. за срок от 24 месеца. На същата дата 05.06.2017 г., ответникът се е възползвал от преференциални условия, предложени от мобилния оператор, сключвайки Договор за лизинг (№ 2091895395) за устройство - 4G LTE USB МОДЕМ HUAWE1 Е3372Н и NOTEBOOK IIP 15AY018 Y0U90EA NB, на обща лизингова цена 645.60 лв., със следната схема на изплащане: 24 (двадесет и четири) броя месечни лизингови вноски, от които 23 (двадесет и три) в размер на 26.90 (двадесет и шест лева и 90 ст.) лева и една последна лизингова вноска в размер на 26.90 (двадесет и шест лева и 90 ст.) лева. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги за периода 22.05.2017 -на обща стойност 180.26 лв. Към всяка от фактурите има приложено извлечение детайлизирана справка от потреблението за ползваната услуга. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника, мобилният оператор е издадал по клиснтски номер № 2096204 на дата 22.09.2017г. крайна фактура №1233555748 , в която крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 582.73 лв., от които за ищеца интерес представлява част от сумата до размер на 113.37 лева, останалите незаплатените лизингови вноски, от които се претендират 21 броя незаплатени лизингови вноски в размер на 564.90 лв., като е включена и сумата за потребените мобилни услуги от предходни периоди. Датата на деактивация на процесния абонамент е 14.09.2017г. , като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент, така абонатът е в неизпълнение на договора си заведен под клиентски номер 2096204, като същият не е спазил крайния срок за ползване на договорните абонаменти.

С подписването на договора ответника е всички условия на договора. запознат предварително с

Не се спори по делото, че на основание сключения с мобилния оператор договор ответника е ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиенски номер на абоната 4

№6288164001 и абоната е потребил и не е заплатил мобилните услуги.

Не се спори по делото, че на 01.10.2019 година е подписан договор за цесия между „ЮБЦ“ ЕООД с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ ООД с ЕИК 148062016, което дружество от своя страна е цесионер на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 година с перхвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания„ ЕАД , като мобилния оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1, което е приложено като писмено доказателство по делото и впоследствие е включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019г. между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, като вземането произтичащо от сключеният договор за елеткронни съобщителни услуги с клиетски номер 2096204 между С.Р. и „БТК“ ЕАД е прехвърлено в полза на ищовото дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Приложени са писмени доказателства по делото от които е видно, че длъжника, ответник в настоящото производство е уведомен съгласно законовите изисквания за двете цесии.

Предвид неизпълнението от страна на длъжника, настоящия ищец е депозирал при РС Тервел заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, на основание на което при РС Тервел е било образувано ч. гр. дело № 281/ 2020 година.

Съдът е уважил заявлението, като е издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение №260004 от 05.10.2020 година.

Съдебните книжа не са редовно връчени на длъжника, поради което и с Разпореждане № 260092 от 10.02.2021 година по ч. гр.дело № 281/ 2020 година съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си.

От правана страна :

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, чл. 86, чл.99 от ЗЗД - положителeн установителен иск за установяване със СПН, като по същия се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните,че към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по което е образувано ч. гр.

5 дело №281/2020 година по описа на Тервелски районен съд, в полза на ищцовото дружество като цесионер и собственик на вземания по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.10.2019г. и приложение №1 съществува парично вземане против ответника- в размер на 678,27 лева, от които 113,37 лева -неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиенски номер 2096204 и 564,90 лева– остатък от незаплатена цена на лизингово удстрайство по договор за лизинг, като в останалата част в размер на 31,55 лева представляваща незаплатени лизингови вноски и 393,79 леванеустойка за предсрочно пректатяване на далекосъобщителни услуги не се подържа от ищеца, като и до този размер страната прави отказ от иска, поради което съдът със свое определение е прекратил производството в тази му част.

Предвид частичното неподържане на претенцията-иска в частта за наплатена лизингова вноска и сумата за неустойка за предсрочно прекратяване на договора, съдът с определение от 11.08.2021г., е обезсилил частично Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 260004 от 05.10.2020 година по ч.гр. д.

№281/2020 година по описа на РС Тервел, в частта й- касаеща претенцията за: в размер на 31,55лева- представляваща размера на незаплатените лизингови вноски и сумата от 393,79 лева- представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далегосъобщителна услуга.

Договора за елеткронни съобщиелни услуги с клиетски номер 2096204 от 31.08.2016 година е валидно сключен- по това обстоятелство не е налице спор между страните.

Съдът намира, че приложените рамкови договори за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ първия от 16.10.2018 година и от

01.10.2019 година са валидно сключени и ангажираните по делото доказателства по несъмнен начин установяват, че процесното вземане е било предмет на двата договора за цесия и настоящия ищец като титуляр на вземането се явява материалноправно легитимиран да претендира заплащането му.