Решение № 266 от 05.05.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Горна О., 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20214120101950 по описа за 2021 година

Обективно съединени искове по чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.52 от ЗЗД ввр. чл.45 от ЗЗД и по чл.497 ввр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.86 ввр. чл.84 от ЗЗД.

Ищецът ИЛК. Т. ИЛ. (чрез адв.М.М. от САК ) твърди в исковата си молба, че на 14.10.2019г., около 9 h20min. в гр.Г.О. на ул.„Панайот Цвикев“№3, предприел пресичане на пътното платно. Изведнъж бил ударен от лек автомобил„Ровер 216 Витес“ с ДК№****. В резултат от удара се строполил на земята и изпитал силна и остра болка в областта на главата и тялото. На мястото на инцидента пристигнали екипи на спешна помощ и пътна полиция. Бил съставен Констативен протокол№216/14.10.2019г. за ПТП с пострадали лица . Водач и собственик на автомобила е Н. ИВ. П., като към момента на ПТП автомобилът имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със "Застрахователно акционерно дружество

ДаллБогг:

Живот и

Здраве“АД, обективирана в полица№BG/30/119000075430, със срок на покритие: 09.01.2019г.-08.01.2020г. Било установено, че вина за ПТП носи водачът на лек автомобил„Ровер“, тъй като при движение с несъобразена скорост спрямо атмосферните условия/насрещно слънцестоене/, не виждал движещия се пешеходец и го блъска. На виновния водач е съставен АУАН№GA36035/14.10.2018г. Твърди се, че в резултат на ПТП от 14.10.2019г., ищецът претърпял множество физически травми. Видно от Епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Иван Рилски Горна О.“ЕООД, имал престой в болничното заведение от 14.10.2019г. до 14.10.2019г. с окончателната диагноза „ S01.0 Открита рана по окосмената част на главата“. Според съдебно-медицинско удостоверение№Г-158/16.10.2019г., се установява: разкъсно-контузна рана на главата/обработена хирургично с наложен шев/, охлузни рани по гърба на пръстите на дясна китка, охлузна рана на десен лакът, охлузване по дясно рамо, охлузване с кръвонасядане по дясно стъпало, болезнени движения в десен лакът, рамо и дясно ходило, болки в гръдния кош при натиск, движение и дишане. Телесните увреждания причинили 1 временно разстройство на здравето на ищеца - неопасно за живота. Видно от Амбулаторен лист№001733/16.10.2019г. ищецът е с поставена основна диагноза: „Контузия на раменния пояс и мишницата“. Видно от Амбулаторен лист№002230/25.10.2019г., ищецът е поставена основна диагноза: „S O 1.0 Открита рана по окосмената част от главата“. Видно от Амбулаторен лист№002439/29.11.2019г., ищецът е с поставена основна диагноза: „Мозъчно сътресение“. В Болничен лист№Е20198953674/30.10.2019г., има поставена диагноза: „Открита рана по окосмената част от главата“. Счита, че процесните травми се отразили изключително тежко върху физическото му състояние. Изпитвал силни болки в областта на главата, врата и крайниците. Често губел концентрация и изпитвал непрекъсната умора и остра болка, което се отразявало и на работните му задължения. Силната светлина и шумове го дразнели. След инцидента не можел да обслужва бита си и бил принуден да остава на легло през по-голяма част от деня. Не можел да чете книги и да ползва мобилен телефон и телевизор. Почувствал основателен страх за живота си.

Близките му изживели негативни емоции и се притеснявали за здравословното му състояние.

Принудени били да се грижат за ищеца в домашни условия. Ищецът претърпял и имуществени вреди, свързани с разходи за лечението ми, като заплатил суми както следва: -по фактура№1011/29.11.2019г. - 30.00лв.; -по фискален бон от 16.10.2019г. - 50.00лв. – общо 80.00лв.

На 01.06.2020г. депозирал до ответното дружество Претенция с вх.№1730/01.06.2020г., с която поканил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД 15-дневен срок, считано от момента на депозиране на претенцията, да му заплати общо сума в размер на 30080.00лв.(30000.00лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди; 80.00лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди). Твърди се, че застрахователното дружество въобще не изпратило отговор. Съгласно КЗ, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, включително: неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, както и разум но направените разходи във връзка с предявяването на претенция, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахованото лице.

Ноторно известно било, че претърпените болки и страдания нямат материален единен еквивалент за пострадалия, но следва да се има предвид, че в настоящото производство целта ми е да търся от съда справедливо репариране на реално претърпените болки и страдания на човек, претърпял травми вследствие на ПТП по вина на водач, нарушил правилата за движение по пътищата.

Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане, съществуват обективно, а от своя страна справедливостта е само критерий за определяне на техния реален размер. Предявени са обективно съединени искове по чл.432 ввр. чл.429 ал.1 от КЗ и чл.429 ал.2 от КЗ ввр. чл.86 от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД, за: сумата 10000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдaния, в резултат на ПТП от 14.10.2019г., от Н. ИВ. П. – виновен водач на лек автомобил „Ровер 216 Витес“ с ДК№****, който риск е покрит със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със „Застрахователно акционерно дружество

ДаллБогг:

Живот и

Здраве“АД, обективирана в полица№BG/30/119000075430 със срок на покритие: 09.01.2019г.-08.01.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба - 20.10.2021г до окончателното и изплащане.; сумата 1150.00лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата 10000.00лв. за периода: 02.09.2020г.-20.10.2021г.; сумата 80.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечeнието, в резултат на ПТП от 14.10.2019г., от Н. ИВ. П. – виновен водач на лек автомобил „Ровер 216 Витес“ 2 с ДК№****, който риск е покрит със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, обективирана в полица№BG/30/119000075430 със срок на покритие: 09.01.2019г.-08.01.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба 20.10.2021г до окончателното и изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД(чрез юрисконсулт АН. СЛ.) оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди.

Оспорва твърденията, че процесното произшествие е настъпило единствено по причина от действията на водача Н.П. при управлението на МПС, а също и оспорва твърденията за механизъм на процесното произшествие, че същият се осъществил само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача П.. Счита, че произшествието от 14.10.2019г. било настъпило в причинна връзка от поведението на ищеца-пещеходец И., поради извършено нарушение на чл.113 ал.1 т.1, т.2 от ЗДвП, съгласно които пешеходците преди да навлязат на платното за движение, трябва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.

Ищецът И. като пешеходец е нарушил и задължението си по чл.114 ал.1 от ЗДвП, съгласно която на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат при ограничена видимост, а също и разпоредбите на чл.108 ал.1 от ЗДвП, съгласно който пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Твърди, че ищецът И. се движил по платното за движение в нарушение на горецитираните норми и предприел внезапно пресичане без да се съобрази е приближаващия се автомобил, при намалена видимост(насрещно слънце), като сам поставил водача на МПС в невъзможност да го види и да реагира своевременно на внезапно появилата се опасност. Така, ищецът-пешеходец създал предпоставките за настъпване на ПТП и станал в равна степен на поведението на водача, причина за осъществяването му.

Алтернативно прави възражение за съпричиняване от страна на ИЛК. Т. ИЛ.. Оспорва твърденията, че поради осъщественото ПТП, за ищеца ИЛК. Т. ИЛ. били настъпили описаните телесни травми и здравословни състояния.След ПТП ищецът бил транспортиран от екип на Център по СПМ до Спешно отделение на МБАЛ„Св.Иван Рилски“ЕООД гр.Г.О. и след преглед, изследвания и обработка на раната на главата, същият бил освободен за домашно лечение без оплаквания и без риск за здравето. Според епикризата от 14.10.2019г. И. не бил губил съзнание, нямал болки в гръдния кош при палпация, както и в корема, няма данни за фрактури. Ищецът било получил: разкъсно-контузна рана в дясно темпоро-париетална област около 3 см, умерено кървяща; охлузни рани по пръстите на дясната ръка и десния лакът. Твърди, че основната диагноза в амбулаторен лист№002439/29.11.2019г. 21:00часа - мозъчно сътресение, нямала нищо общо с ПТП настъпило на 14.10.2019г.(месец и половина преди конкретния преглед). Ищецът не се бил оплаквал от подобна симптоматика на предходните прегледи от 16.10.2019г. и 25.10.2019г.

Мозъчното сътресение на ищеца към 29.11.2019г. е в резултат на друго събитие или самоувреждане. Възстановяването при ищеца продължило около 15 дни, като се оспорват твърденията, че получените травматични увреждания са причинили на ищеца множество болки и страдания за непосочен период от време, че не може да се обслужва самостоятелно и е в тежест на свои близки, че се чувствал изключително неспокоен, тревожен и напрегнат. Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление. Оспорва претенцията за неимуществени 3 вреди и по размер. Оспорва размера на предявения по чл.432 ал.1 от КЗ иск за неимуществени вреди, като считам същия за изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Исковата сума, претендирана за обезвреда на неимуществени вреди била недължима и поради съпричиняване на ищеца за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен. Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищеца на направени по делото разноски, в случай, че е заявено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за производството и от разноски, и в случай, че това искане бъде уважено. Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца с аргумент от чл.78 ал.1 от ГПК, като оспорва и размера на претендирания адвокатския хонорар като прекомерен в случай, че надвишава минималните размери съгласно Наредба№1/2004г. на ВАС. Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК, приема за установено следното:

На 14.10.2019г., около 09 h20min. в гр.Г.О. на ул.„Панайот Цвикев“№3, ИЛК. Т. ИЛ. предприел пресичане на пътното платно. Изведнъж бил ударен от лек автомобил„Ровер 216 Витес“ с ДК№****. В резултат от удара се строполил на земята и изпитал силна и остра болка в областта на главата и тялото. На мястото на инцидента пристигнали екипи на спешна помощ и пътна полиция.