Решение № 972 от 18.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100505967 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 21.03.2022г. по гр.д. № 1807/2020 на СРС, 160 с-в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (с ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД) е осъдено да заплати на „Тоев Кампо“ ЕООД / с нова правноорганизационна форма „Тоев Кампо“ ООД/, на основание чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, сумата 305. 09 лв., представляваща обезщетение за предоставен достъп до енергийни съоръжения /трансформаторен пост с площ 70 кв. м. и с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-93/12.02.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в стопански двор с площ 51.

560 дка, четвърта категория, находящ се в с. Софрониево, общ. „Мизия“, обл.

Враца, м. „Ливадето“, съставляващ имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1893/12.02.2019г. на изпълнителния директор на АГКК/ собственост на ищеца, за периода 27.02.2019 г. - 31.05.2019 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от депозиране на исковата молба в съда /03.07.2019г./ до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 305. 09 лева до пълния предявен размер от 5 918. 50 лева и за периода 31.07.2018 г. - 26.02.2019г . С решението е отхвърлен и предявеният от „Тоев Кампо“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД иск с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 117, ал. 8 от ЗЕ вр. чл. 99 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 13 612. 55 лв., представляваща обезщетение за предоставен достъп 1 до енергийни съоръжения за периода 20.10.2016г. - 30.07.2018 г., вземането по което е прехвърлено в полза на ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания от 17.06.2019г., сключен между Б.Х.Т., в качеството на цедент и „Тоев Кампо“ ЕООД, в качеството на цесионер; отхвърлени са искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане в полза на ищеца на сумата от 2 457. 82 лв. - законната лихва за периода 20.10.2016г. - 30.07.2018 г. върху главницата от 13 612. 55 лв., обезщетение за предоставен достъп до енергийни съоръжения за периода 20.10.2016г. - 30.07.2018г., както и сумата от 501. 43 законната лихва за периода 31.07.2018 г. – 31.05.2019 г. върху главницата от 5 918. 50 лева, обезщетение за предоставен достъп до енергийни съоръжения на ищеца за периода 31.07.2018 г. – 31.05.2019 г.

Срещу решението в частта за отхвърляне на исковете е подадена въззивна жалба от ищеца „Тоев Кампо“ ООД, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Поддържа се, че правото на собственост на ищеца и на неговия праводател се установява от представеното по делото и прието от съда експертно заключение на вещите лица на Агенцията по вписванията, изготвено по повод апортиране на процесното съоръжение в капитала на „Тоев Кампо“ ЕООД, в която експертна оценка е описан нотариален акт № 115, том V, рег. № 1994, дело № 946 от 2006 г., по силата на който Б.Т. е придобил енергийния обект. Сочи се, че тази непарична вноска, включваща процесния трафопост, е вписана в ТРРЮЛНЦ. Навеждат се доводи, че към заявлението за извършване на непарична вноска се прилагат документи, доказващи собствеността на вносителя. Твърди се, че наличието на апортна вноска в „Тоев Кампо“ ЕООД е достатъчно доказателство, че Б.Х.Т. е бил собственик на процесния трафопост в периода 20.10.2016г. – 30.07.2018г., като за него е възникнало вземане за неоснователно обогатяване от използването му от ответника без основание, което впоследствие е било цедирано на ищеца. Моли съда да отмени решението в обжалваната отхвърлителна част, като уважи изцяло предявените искове, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ответник „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в депозиран отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Твърди, че мотивите на първоинстанционния съд относно факта, че не се установява за периода 20.10.2016г. – 30.07.2018г. Б.Х.Т. да е бил собственик на процесния трафопост, са правилни. Поддържа, че извършването на апортна вноска, с предмет трафопост в капитала на „Тоев Кампо“ ЕООД не е достатъчно доказателство за установяване на собствеността на Б.Х.Т. върху него. Излага доводи, че не може да се приеме, че непаричната вноска от 31.07.2018г. е породила вещно-прехвърлително действие. Сочи, че между Б.Х.Т. и ответника не е бил сключен договор за достъп по реда на чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, като вземането за цената за достъп не възниква по силата на закона.

Излага съображения, че договорът за цесия не е породил прехвърлително действие, тъй като не е възникнало индивидуализираното в него вземане на цедента Б.Х.Т.. Моли съда да потвърди решението в обжалваната отхвърлителна част, с присъждане на разноски.

Решението в частта за уважаване на исковете е влязло в сила като 2 необжалвано.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивнaтa жалбa пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваните части.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Тоев Кампо“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (с ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД) иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, вр. чл. 117, ал. 8 от ЗЕ вр. чл. 99 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 13 612. 55 лева, представляваща обезщетение за предоставен достъп до енергийни съоръжения за периода от 20.10.2016г. до 30.07.2018г., вземането по което е прехвърлено в полза на ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания от 17.06.2019г., сключен между Б.Х.Т., в качеството на цедент и „Тоев Кампо“ ЕООД, в качеството на цесионер; иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане в полза на ищеца на сумата от 2 457. 82 лв. - законната лихва за периода от 20.10.2016г. до 30.07.2018г. върху главницата от 13 612. 55 лева обезщетение за предоставен достъп до енергийни съоръжения за периода от 20.10.2016г. до 30.07.2018 г.; иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД вр. чл.

117, ал. 8 от ЗЕ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 918.

50 лева, представляваща обезщетение за предоставен достъп до енергийни съоръжения за периода от 31.07.2018 г. до 31.05.2019 г., както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане в полза на ищеца на сумата от 501. 43 - законната лихва за периода от 31.07.2018 г. до 31.05.2019г. върху главница от 5 918. 50 лева - обезщетение за предоставен достъп до енергийни съоръжения на ищеца за периода 31.07.2018 г. – 31.05.2019 г.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба са наведени доводи, че по делото не се установява, че ищецът, съответно неговият праводател по твърдения договор за цесия са били собственици на процесните енергийни съоръжения за процесния период. Посочва, че ползването на чужди енергийни съоръжения от електроенергийното предприятие се извършва въз основа на договор, какъвто не е бил сключен, нито е проведена административна процедура по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ при невъзможност за постигане на съгласие. Излагат се съображения, че ищецът не е подал заявление за изкупуване на съоръженията от енергийното предприятие. Оспорен е и размерът на исковите претенции.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в случая ищецът не е доказал, че неговият праводател е собственик на процесния енергиен обект за периода от 20.10.2016г. до 30.07.2018г., поради което за последния не е възникнало вземане срещу електроенергийното предприятие за ползване на обектите без основание. По отношение на иска за 3 заплащане на обезщетение за периода от 31.07.2018 г. до 31.05.2019г., възникнало за ищеца вече като собственик на съоръжението, е приел, че ищецът може да се счита за собственик едва след съставяне на констативния нотариален акт от 27.02.2019 г., поради което е уважил иска единствено за сумата от 305.09 лв. – обезщетение за ползването на обектите без основание за периода 27.02.2019г. - 31.05.2019г.

Съгласно трайната съдебна практика /Решение № 179/18.05.2011г. по т. д. № 13/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС; Решение № 6/02.02.2015г. по т.д. № 184/2014г. на ВКС, ІІ ТО/, при ползуване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 ЗЕ (сега чл.

117, ал. 8 от ЗЕ) и без наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база приетата от ДКЕР Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.

Уважаването на иск за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на няколко предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; липса на правно основание за ползването на вещта; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед въведената конкуренция на права, по делото са представени доказателства, установяващи правото на собственост на ищцовото дружество за процесния във въззивното производство период 31.07.2018г. – 26.02.2019г. За този период не е спорно по делото, че процесният трансформаторен пост, заедно с останалите сгради е бил апортиран в капитала на дружеството, като апортът е вписан в ТР и в Имотния регистър.

Съгласно отбелязване в нот. акт № 36/2019г. на нотариус И. /част Приложени документи/, с район на действие Оряхово, апортът е вписан в АВп при РС - Оряхово с вх. Рег. № 1352, акт 69, том 4/03.08.2018г. С оглед изложеното, е била извършена проверка от съдията по вписвания по реда на чл. 73, ал. 5 ТЗ, която в случая включва и проверка на правото на собственост върху апортирания имот към момента на прехвърлянето му. С оглед изложеното, правото на собственост върху имота на праводателя на ищцовото дружество към момента на вписване на апорта е установено по делото. Ето защо следва да се приеме, че за посочения период ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесния енергиен обект, чрез непарична вноска в капитала, с настъпил вещно-транслативен ефект. Издаденият на 27.02.2019г. нотариален акт за констатиране на право на собственост върху недвижим имот № 36, т. ІІ, дело № 78/2019г. няма вещно-транслативно, а само 4 констативно действие по отношение правото на собственост върху недвижимия имот. С оглед изложеното, по отношение на иска, предявен от ищеца в качеството му на собственик, е налице доказана активна материалноправна легитимация за целия претендиран период 31.07.2018г. – 31.05.2019г.

По отношение на иска, предявен от ищеца в качеството му на цесионер за периода от 20.10.2016г. до апортирането му в капитала на „Тоев Кампо“ ООД на 31.07.2018г., въззивният намира, че по делото не е доказана от въззивника – ищец, чиято е доказателствената тежест, активната материалноправна легитимация, при изричното й оспорване от насрещната страна и в тази част споделя мотивите на първоинстанционния съд.