Решение № 3530 от 21.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3530 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110211944 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ЗД ,,*****“ АД, с ЕИК:

********* със седалище и адрес на управление: ************ чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № Р – 10 – 82/23.07.2026г. издадено от Заместник – председател на КФН, ръководещ управление ,,Застрахователен надзор“, с което на търговеца е наложена имуществена санкция наказание глоба в размер 1 022,58 евро за административно нарушение по чл.108, ал.1 от Кодекса за застраховането.

В жалбата наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че описаното административно нарушение не е било извършено ,,повторно“ по смисъла на закона. Релевира възражение за маловажност на случая несъответствие на наказанието с целите по чл.12 от ЗАНН. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт като неправилен или алтернативно да измени същия като преквалифицира наложената санкция в такава по чл.644, ал.1, т.1 от КЗ и наложи минималната по размер санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят ЗД ,,*****“ АД, редовно призован, не се представлява.

1

Административно – наказващият орган - Заместник – председател на КФН, ръководещ управление ,,Застрахователен надзор“, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата като предлага на съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка:

На 25.08.2025г., пред ЗД ,,*****“ АД е била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило застрахователно събитие – констатирани щети по лек автомобил ,,***“ с рег.№ ***********, след престой на паркинг. Застрахованият М. В. Х. бил избрал начина на обезщетяване – доверен сервиз.

Завеждането на претенцията е било удостоверение с № 2503026763 на основание договор за имуществена застраховка ,,***“, обективиран в застрахователна полица № ************** от 20.02.2025г.

На датата на завеждане на претенцията – 25.08.2025г. пред застрахователя са били представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера й.

На 25.08.2025г. бил извършен оглед на увредения лек автомобил, въз основа на който бил изготвен опис на уврежданията.

На 16.09.2025г. от застрахования М. В. Х. било изпратено уведомление до застрахователя по електронната поща, с което заявява, че желае да промени начина на обезщетение от ,,доверен сервиз“ на обезщетение по ,,представени фактури“. В тази връзка е представил и документ, удостоверяващ данни за банкова сметка, по която да бъде заплатено застрахователното обезщетение.

На 16.09.2025г. ЗД ,,*****“ АД уведомило М. В. Х., че по претенцията ще бъде изплатено обезщетение, което ще бъде намалено със стойността за 2 лека степен на ремонт и разходите за боядисване на облицовка задна броня, тъй като детайлът е бил заснет с увреждане при сключване на застрахователната полица. Застрахователят се позовал на т.1.3 от Раздел V на Общите условия към застрахователния договор.

На 16.09.2025г. М. В. Х. оспорил решението за намаляване размера на застрахователното обезщетение, кат изложил аргументи в този смисъл.

На 19.09.2025г. ЗД ,,*****“ АД отговорило, че потвърждава становището си за позицията по увредения детайл.

На 04.11.2025г. М. В. Х. представил на застрахователя два броя фактури на обща стойност 840 лева с ДДС за ремонт на броня на увреденото превозно средство.

В периода от 04.11.2025г. до 13.11.2025г. се провела кореспонденция между двете страни по договора, в която застрахователят потвърдил на жалбоподателя, че следва да очаква плащане на застрахователно обезщетение.

След 04.11.2025г. от ползвателя на застрахователни услуги не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване основанието и размера на претенцията, съгласно чл.106, ал.4 от КЗ.

На 15.01.2026г. застрахователят се произнесъл по претенцията, като изплатил застрахователно обезщетение в размер на 429,49 евро по банковата сметка на М. В. Х.. Разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ вменява задължение на застрахователя да се произнесе по претенцията по застраховки в срок до 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл.106 като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано откаже плащането.

Следователно считано от 04.11.2025г. за застрахователя ЗД ,,*****“ АД е възникнало задължението да се произнесе по претенция № 2503026763 по един от алтернативно посочените в т.1 и т.2 от същата разпоредба начин. Това свое задължение ЗД ,,*****“ АД било длъжно да изпълни в срок до 25.11.2025г. Налице е произнасяне по претенцията извън срока, което довело до съставяне на АУАН, който бил връчен на пълномощник на дружеството и подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, в което административно 3 наказващият орган приел, че деянието е извършено повторно, тъй като спрямо ЗД ,,*****“ АД е имало влязло в сила на 30.01.2025г. Наказателно Постановление № Р – 10- 16 от 22.01.2024г. за същото нарушение.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което и съдът я възприе като безспорно установена и доказана въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е съответствието му с материалния и процесуалния закон. По административно наказателната преписка са приложени кореспонденцията между страните по договора, влязлото в сила наказателно постановление, извлечение от кореспонденцията, застрахователната полица ***, уведомление чиято истинност и авторство не са оспорени от страните поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Както АУАН, така и издаденото НП са били издадено в съответствие на разпоредбите на ЗАНН и в предвидените в чл.34 давностни срокове.

При възприетата от съда фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните доказателства следва да се приеме, че ЗД ,,*****“ АД е извършил административно нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ.

Обективният състав на нарушението се изразява в бездействие, т.е. жалбоподателят не е се е произнесъл в законоустановения 15 – дневен срок по заявена застрахователна претенция.

От субективна страна административната отговорност жалбоподателя – юридическо лице е обективна и безвиновна. на

По отношение на наказанието каквото е и възражението в жалбата съдът счита, че същото правилно е било издадено за повторно нарушение.

Съгласно § 1, т. 51 от ДР на КЗ "повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. Съдът приема, че процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на Наказателно постановление № Р-10 - 16/22.01.2024 г., с което ЗД ,, *****" АД е наказано за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ.

Неоснователно е възражението за маловажност на случая. В жалбата не се посочват конкретни аргументи, свързани с приложението на привилегирования състав на чл.28 от ЗАНН. Задължението по чл. 108, ал. 1 КЗ е едно от основните гаранционни правила в отношенията между 4 застрахователя и застрахованото лице. То цели да осигури своевременно произнасяне по предявената претенция, като застрахованият получи дължимото обезщетение или мотивиран отказ, който може да защити по съдебен ред. Изискването за произнасяне в срока по чл. 108, ал. 1 КЗ не е формално законово задължение, а гаранция за своевременното упражняване на правата на застрахованите лица. Застрахователят е професионален участник на пазара и в договорното отношение разполага с организационен, информационен и икономически ресурс, който обичайно го поставя в посилна позиция спрямо застрахования. От своя страна застрахованият, след настъпване на застрахователно събитие, очаква изпълнение на основната функция на застраховката – своевременно компенсиране на претърпените вреди или поне ясно и мотивирано произнасяне, което да му позволи да организира защитата си. Когато застрахователят не изпълни това задължение в законовия срок, застрахованият е поставен пред неблагоприятната алтернатива да търпи забавата или да предприеме допълнителни действия, включително съдебни, за реализиране на правата си, което предполага време, разходи и несигурност. Ето защо обществената опасност на нарушението не се определя единствено от размера на конкретното обезщетение или от продължителността на забавата. Тя се извежда от характера на защитаваните обществени отношения – своевременното, добросъвестно и ефективно изпълнение на задълженията на застрахователя спрямо застрахованите лица. В конкретния случай допълнително значение има и обстоятелството, че нарушението е извършено повторно, като предходното наказателно постановление, обуславящо повторността, също е било за нарушение на същото задължение. Това изключва извода, че се касае за инцидентно отклонение в поведението на застрахователя, и обосновава необходимостта от ефективна санкционна реакция. По тези съображения съдът счита, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН. Случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения по чл. 108, ал. 1 КЗ, особено предвид повторността на нарушението. Следва да се съобрази, че при административни санкции, включително когато националната правна уредба предвижда санкция в определен или минимален размер, съдът следва да извърши реална преценка дали наложената санкция е съразмерна спрямо тежестта на конкретното нарушение, целите на санкционирането и защитаваните обществени отношения. В случая такава 5 преценка води до извод, че наложената имуществена санкция е съразмерна.

Целта на санкционната норма е не само да санкционира конкретното забавяне, но и да гарантира дисциплинирано спазване на сроковете за произнасяне от страна на застрахователите като професионални субекти, които упражняват дейност от значим обществен интерес. В конкретния случай санкцията по чл.644, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от КЗ е наложена за повторно нарушение и е в минимален размер, поради което и не подлежи на последваща редукция.

При служебна проверка по законосъобразността на наказателното постановление не се констатираха съществени и неотстраними процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна.

Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото съдът намира за основателно искането на упълномощения процесуален представител на административно наказващия орган за осъждане на ЗД ,,*****“ АД да заплати по сметка на КФН юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 лева, както и по сметка на СРС сумата от 02.55 евро за издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № Р – 10 – 82/ 23.07.

2026г. издадено от Заместник – председател на КФН, ръководещ управление ,,Застрахователен надзор“, с което на ЗД ,,*****“ АД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: ************ е наложена имуществена санкция наказание глоба в размер 1 022,58 евро за административно нарушение по чл.108, ал.1 от Кодекса за застраховането.

НА

ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА ЗД ,,*****“ АД, с ЕИК: