Определение № 1431 от 15.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1431 гр. Варна, 15.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20233100502437 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 за изменение на Решение № 157 от 19.02.2024г. по в.гр.д. № 2437/2023г. по описа на ВОС в частта за разноските.

С молбата се иска намаляване поради прекомерност на присъденото на ответната страна адвокатско възнаграждение за първата и за въззивната инстанция на по 100 лева. Позовава се на практика на ВАС по отношение на разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела c427/16 и с-428/16. Излага още, че минималното адвокатско възнаграждение, за да не доведе до ограничаване на конкуренцията, не трябва да е значително по-голямо от това на юрисконсултите. Сочи, че макар и предявените искове да са повече, интересът на ищеца е един.

В законоустановения срок насрещната страна е депозирала писмен отговор на молбата, с която оспорва искането в частта за изменение на първоинстанционното решение като недопустимо поради депозирането му извън срока по чл.248 от ГПК, а в частта за изменение на въззивното решение – като неоснователно. Излага, че разликата във възнаграждението на адвоката и юрисконсулта произтича от различната ситуация, в която полагат труд.

Сочи, че в производството са съединени няколко иска на неголяма цена, което е съобразено и е договорено заплащането само на едно възнаграждение, което дори е в минимален размер, като намаляването му би било несправедливо и незаконосъобразно.

Варненският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес и е процесуално допустима.

1

Следва да се има предвид, че с решението на въззивния съд е изцяло отменено решението на първоинстанционния съд в частта за разноските и е произнесено ново такова. В този смисъл настоящата молбата по чл.248 от ГПК е изцяло заявена в срок и допустима, доколкото със същата се иска изменение само на решението на ВОС, макар и да касае присъдените със същото в полза на ответника по иска разноски за двете инстанции.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Както пред първата, така и пред въззивната инстанция „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е направило възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар в случай, че надвишава минималния такъв с молба съдът да го намали до нормативно установения минимум. Едва с молбата по чл.248 от ГПК за изменение на въззивното решение са развити съображения за намаляване на адвокатския хонорар на ответника под минималния такъв съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въпреки това, съдът намира, че следва да се произнесе по изложените доводи, до колкото същите имат правен характер.

Действително съгласно посоченото от въззивника Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела c-427/16 и с-428/16, както и по-актуалното решение по дело C‑438/22, съдът, при съобразяване с легитимните цели на правната уредба, би могъл да определи адвокатско възнаграждение в понисък размер от предвидения минимален такъв по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В настоящия случай, ответникът е заплатил и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което на практика е по-ниско от минималното такова съгласно Наредба № 1/2004г. Това е така, предвид че съгласно чл.2, ал.5 от същата за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях по отделно независимо от формата на съединяване на исковете. В конкретния казус са предявени три самостоятелни претенции – за главница, за договорна лихва и за законна лихва, но е уговорено и заплатено минимално възнаграждение в размер на 400 лева като за един иск с цена до 1000 лева.

На следващо място, при съобразявана на фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че не се налага допълнително намаляване на адвокатско възнаграждение, каквото се иска от въззивника, а именно определяне на такова като за един иск, при това в минималния размер от 100 лева, относим към правната помощ. Спорът между страните по отношение на погасяване на част от задълженията на ответника по давност, както и за реда на погасяване чрез частично плащане съдържа както правна сложност, така и фактическа такава, свързана с необходимостта от множество изчисления.

С оглед на всичко изложено, възнаграждението не се явява прекомерно нито по чл.78, ал.5 от ГПК, нито при съобразяване практиката на СЕС.

Възраженията за принципната разлика в реда за заплащане на възнаграждението на адвоката и на юрисконсулта са относими към законодателната уредба и не могат да бъдат разглеждани от настоящия състав. От друга страна, въззивникът не е формулирал искане съдът да му определи юрисконсултско възнаграждение в по-висок размер от минималния по чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, а да намали размера на 2 заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4916/23.02.2024г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 за изменение на Решение № 157 от 19.02.2024г. по в.гр.д. № 2437/2023г. по описа на ВОС в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3