Решение № 291 от 02.07.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Стара Загора, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20255530200686 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление

№

802533F779236/16.12.2024 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП – Пловдив /упълномощен със Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 година на изпълнителния директор на НАП/, с което на „ВИМАР“ ООД, ЕИК 814255079, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, улица „България“ №29, вход Б, офис „Щастливеца“ е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл.25, ал.6 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.4 т.4 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл. 185, ал.2, във връзка с чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.

В жалбата, чрез процесуалния представител на жалбоподателя, се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли съда същото да бъде отменено изцяло. Евентуално 1 счита нарушението за маловажно и моли да бъде приложена хипотезата на чл.

28 ЗАНН. Претендират се сторените по делото разноски.

Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Претендира за разноски.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и становищата, и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, по делото се установява следната фактическа обстановка.

На 18.05.2024 година от служители при ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора е извършена проверка на търговски обект – ресторант „Щастливеца“, находящ се на адрес – град Стара Загора, ул. „Хан Аспарух“ №30, стопанисван от дружеството жалбоподател „ВИМАР“ ООД, във връзка със спазването на данъчното и осигурително законодателство. При извършена контролна покупка от страна на служителите на 1 брой минерална вода на цена 4,80 лева, 1 порция гръцка салата на цена 14,90 лева, 1 порция салата белени домати на цена 16, 90 лева и 2 порции основни ястия по 13,90 лева на обща стойност 64,40 лева, платени в брой от С. Т. С. – проверяващ преди легитимация и приети от Виктор Галинов Герчев – сервитьор, за което е била издадена фискална касова бележка № 0008974 0005/18,05.2024 година от 13.30 часа от Фискално устройство с идентификационен номер № DT 719808 и идентификационен номер на фискалната памет 02719808. Проверяващите установили, че тази бележка била от нефискален принтер. Впоследствие на проверяващите бил представен фискален бон № 0025988 001 от 18.05.2024 г., 13.36 часа от фискално устройство с идентификационен номер DT512609 и идентификационен номер на фискалната памет 02512609 /смачкан/.

В тази връзка, на дружеството жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F779236 oт 22.07.2024 година, за това, че при извършена проверка на 18.05.2024 година в 13.40 часа в търговски обект по смисъла на параграф 1 т.41 от допълнителните разпоредби 2 на Закона за ДДС – ресторант „Щастливеца“, стопанисван от „ВИМАР“ ООД, е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължени лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 година е нарушило разпоредбата на чл. 25, ал.6 от същата, като не е предоставило едновременно с получаване на плащането от клиент издадената за консумацията му фискална касова бележка. В законоустановения срок дружеството жалбоподател е представило възражение по съставения Акт за установяване на административно нарушение.

На основание така съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както в акта.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 25, ал.6 от Наредба Н-18/2006 г. Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. При продажби по чл. 3, ал.

8 фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС

По отношение субекта на нарушението:

Съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект…“ Във фактическия състав на административното нарушение е използвано препращане към чл. 3 от същата Наредба, като за субект на нарушението е посочено лице, което извършва продажби в търговски обект. Видно от представените по делото множество писмени доказателства– продажбите в търговския обект ресторант „Щастливеца“ се осъществяват именно от дружеството жалбоподател – „ВИМАР“ ООД,

В допълнение административното нарушение е осъществено при изпълнение на дейността на дружеството, съгл. чл. 83, ал.1 ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение е предявен и връчен на надлежно упълномощено от управителя на дружеството лице.

Така следва да се приеме, че административно-наказателната отговорност е ангажирана правилно.

3

По отношение изпълнителното деяние на нарушението:

Изпълнителното деяние на визираното административно нарушение, се изразява в непредставяне на издадена фискална касова бележка в момента на заплащането на предоставената от задълженото лице стока или услуга. В случая безспорно се установи, че при заплащане на цената на контролната покупка, на проверяващите служители е представена бележка, неиздадена от фискално устройство /такова без фискална памет/. По същество това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя. Същата касова бележка не представлява документ, изискуем по чл. 25, ал.6 от Наредба Н-18.2006 г.

Такъв документ е представен на проверяващите впоследствие. Така съдът достига до извода, че е осъществено изпълнителното деяние на разглеждания състав на административно нарушение.

Нарушението е на просто извършване, следователно за осъществяването му не е необходимо настъпването на конкретни общественоопасни последици.

Доколкото административно-наказателната отговорност е ангажирана при условията на чл. 83, ал.1 ЗАНН, в който случай отговорността на юридическото лице се приема за обективна и безвиновна – не се явява необходимо изследването на въпроса за вината. По изложените мотиви съдът намира, че от страна на дружеството жалбоподател действително е било извършено нарушение по чл.25, ал.6 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин Настоящият съдебен състав намира, че неправилно административно-наказващият орган е преценил, че в дадения случай е неприложима хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят не представлявал маловажен такъв. Безспорно се установи, че във връзка с контролната покупка е бил издаден фискален бон № 0025988 001 от 18.05.2024 г., 13.36 часа от фискално устройство с идентификационен номер DT512609 и идентификационен номер на фискалната памет 02512609 /смачкан/. Този фискален бон е издаден само 6 минути след издаване на първата касова бележка от нефискално устройство. Това обстоятелство изключва възможността „последващият“ фискален бон да е бил издаден нарочно във 4 връзка с извършваната проверка. Още повече че същата съгласно протокола за извършена проверка е започнала в 13.40 часа на 18.05.025 година и е завършила в същия ден в 18.00 часа /лист 16-18 от делото/. Следователно към момента на издаването му, издателя му още не е знаел че ще последва проверка. Установи се още, че този последващ фискален бон е бил предоставен на проверяващите след започване на проверката на проверката.

Ето защо съдът намира, че случаят се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. От една страна във връзка с нарушението не е увреден държавният фиск, а от друга – нарушителят е предприел незабавни действия за отстраняване на последиците от нарушението. Налице са и смекчаващи обстоятелства по отношение субекта на нарушението – не се сочи от страна на дружеството да са били извършени предходни нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, включително и от този вид в други обекти в страната. Съгласно разрешенията на ТР № 1/12.12.2007 година ОСНК, преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Ето защо обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.4 ЗАНН „Съдът отменя наказателното постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.“ Цитираната разпоредба е такава с императивен характер, като предвиденото предупреждение има за цел да дисциплинира нарушителя да се въздържа от всякакви противоправни прояви от същия вид, било те и с ниска степен на обществена опасност. В тази връзка, при отмяна на наказателно постановление в хипотезата на чл. 28 ЗАНН съдът следва да предупреди нарушителя че при извършване на друго 5 административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъдена въззиваемата ТД на НАП

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление

№

802533F779236/16.12.2024 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП – Пловдив /упълномощен със Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 година на изпълнителния директор на НАП/, с което на „ВИМАР“ ООД, ЕИК 814255079, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, улица „България“ №29, вход Б, офис „Щастливеца“ е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл.25, ал.6 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.4 т.4 от Закона за данък върху добавената стойност, във връзка с чл. 185, ал.2, във връзка с чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕДУПРЕЖДАВА „ВИМАР“ ООД, ЕИК 814255079, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, улица „България“ №29, вход Б, офис „Щастливеца“ на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.