Решение № 762 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20241100108737 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид:

Предявени са искове М. А. А., ЕГН **********, чрез адв. Й. Н., съдебен адрес: София, бул.

********, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул. ”Витоша” № 2, с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на сумата 51 129,19 евро /равностойни на 100 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие образувано наказателно производство, след оправдаването му по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на него – 24.02.2023 г. до окончателното изплащане, и сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем от 01.07.2020 г. ищецът М. А. А. е привлечен към наказателна отговорност по ДП № 30/2020 г. по описа на СО при СП, пр. пр. № 148/2020 г. по описа на Специализирана прокуратура, за това че за времето от 2017 г. и към настоящия момент като български гражданин излязъл през границата на страната през ГКПП Малко Търново с цел да участва в престъпления по чл.

115 и чл. 128 НК, включително и срещу друга държава, с цел да създаде смут и страх в населението - престъпление по чл. 108а, ал. 6, вр. ал. 1 НК.

Със Заповед за задържане на лице, peг. № 811266зз - 81/01.07.2020 г. А. е задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.

1

С Постановление от 01.07.2020 г. ищецът е задържан за срок до 72 ч. до довеждането му пред съда, като е конвоиран от ГД „Охрана“ от Следствения арест в гр. Бургас, до Следствения арест в гр. София, ул. „Майор Г. Векилски“ № 2.

С определение от 03.07.2020 г. спрямо него е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража” по ДП № 30/2020 г. по описа на Следствен отдел - Специализирана прокуратура, пр. пр. № 148/2020 г. по описа на Специализираната прокуратура.

В хода на досъдебното производство обвинението, предявено на ищеца е прецизирано и делото е внесено за разглеждане в съда с обвинителен акт, с който той е предаден на съд за престъпление по чл. 108а, ал. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Въз основа на внесения обвинителен акт в Специализирания Наказателен съд е образувано НОХД № 322/2021 г. по описа на 11 с-в.

В хода на съдебното производство ищецът и неговата защита неколкократно инициирали провеждането на производства по чл. 270 от НПК, като с определения от 22.04.2021 г.;

09.06.2021 г.; 22.07.2021 г. първоинстанционният съд изменил търпяната мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, контролирана посредством електронна гривна за контрол. На 09.09.2021 г. ищецът е освободен от Софийски Централен затвор и започнал да изтърпява мярката за неотклонение „Домашен арест“, в гр. Бургас.

С определение от 22.04.2021 г., постановено по НОХД № 322/2021 г. , съдът му наложил и мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

С присъда от 14.01.2022 г. СНС, 11 с-в е признал подсъдимият М. А. А. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 108а, ал. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С определение от посочената дата, влязло в сила на 24.01.2022 г., първоинстанционният съд изменил мярката за неотклонение „Домашен арест“ в мярка за неотклонение „Подписка“.

Съдебният акт влязъл в сила на 24.01.2022 г.

Срещу постановената Присъда в законоустановен срок бил депозиран протест и било образувано ВНОХД № 846 по описа за 2022 г., САС, 10-ти наказателен с-в, по което с решение № 35/30.01.2023 г. е потвърдена първоинстанционната присъда Съдебният акт не е протестиран от ПРБ и присъдата е влязла в законна сила на 24.02.2023 г.

С определение от 03.04.2023 г. на Софийски Градски съд, XXXIX с-в били отменени мярката за неотклонение „Подписка“ и мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

Ищецът твърди, че всички тези събития са се отразили неблагоприятно както на неговия живот, така и на този на неговите близки. Бил е привлечен към наказателна отговорност за изключително тежко престъпление, бил е поставен в изолация и ограничения, изтърпявайки най - тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” в Следствения арест, както и в Софийски Централен затвор в продължение на 1 година 2 месеца и 8 дни, за времето от 01.07.2020 г. до 09.09.2021 г., а, впоследствие, и с мярка за неотклонение „Домашен арест“, контролирана посредством електронна гривна за контрол в продължение на 4 месеца и 14 дни, считано от 10.09.2021 г. до 24.01.2022 г.

2

Всички тези събития оказали дали негативно отражение върху личността му. Изпитвал постоянно притеснение за това какъв ще бъде изходът на делото, както и страх, че би могъл да бъде осъден за престъпление, което не е извършил. Правото му на свободно придвижване било ограничено за един значителен период от време; бил отделен от своите близки и лишен от възможност да упражнява трудова дейност, както и да продължи образованието си. Към момента на повдигане на обвинение и задържане той бил на 21 години - възраст, в която като всеки млад човек имал мечти и амбиции за развитие. По - нататък твърди, че образуваното наказателно производство и в частност повдигането на обвинение и задържането му получили широк обществен отзвук в национален мащаб. Новината за неговото задържане била отразена от авторитетни ежедневници, ежеседмичници и електронни медии /национални и местни/, в които бил квалифициран като „терорист“, „участвал в терористична организация на турско - сирийската граница“, „участвал в бойни действия на страната на джихадистки групировки в Сирия“ и други. В заключение заявява, че, въпреки оправдателната присъда, той все още не може да възстанови предишния си начин на живот и доброто отношение на хората към него.

В тази връзка е предявил настоящия иск и моли съда да осъди ответника да му заплати претендираната сума, ведно с лихви и разноски.

От негова страна са представени писмени доказателства, поискани са гласни такива и експертизи, както и прилагане на НОХД № 322/2021 г. г. по описа на СпНС, НО, 9 с-в.

В хода по същество на делото ищецът моли съда да уважи иска изцяло, с всички законни последици. Не претендира разноски.

Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените искове изцяло – както по основание, така и по размер.

На първо място заявява, че липсват доказателства, че присъдата е влязла в сила, поради което счита, че иска е недопустим.

Твърди, че ищецът не представя доказателства и за претърпени вреди от действията на ответника по цитираното наказателно производство.

Според отразеното в отговора на исковата молба, действията на ПРБ не са излизали извън законово определените рамки и са били изцяло законосъобразни.

Твърди, че по никакъв начин не е разгласявал публично воденото срещу ищеца наказателно производство, напротив – делото се е гледало при „закрити врати“, а сам ищецът е пожелал то да стане публично.

Възразява, че ищецът не е доказал твърденията си за вреди при професионалната си реализация.

Възразява по отношение на твърденията за вреди от 24 часовото задържане по ЗМВР. Освен това пасивно легитимиран да отговаря за тези вреди би бил друг ответник, а не ПРБ.

3

Според него, заявените вреди търпени от други лица (майка, роднини) не подлежат на обезвреда по реда на ЗОДОВ.

Счита, че липсват също така и доказателства за съществуващата пряка причинна връзка между описаните в исковата молба вреди и дейността на Прокуратурата на Република България.

Възразява и срещу размера на претендираното обезщетение от 100 000 лева за неимуществени вреди, което не е в съответствие с чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика.

По-нататък заявява, че досъдебната фаза на производството е била едва 7 месеца и 18 дни.

Впоследствие делото е продължило в своята съдебна фаза, като никога не е било връщано на досъдебна фаза. Общата продължителност на цялото производството е била 2 години 7 месеца и 23 дни и, според него, това е повече от разумен срок, пред вид фактическата и правна сложност на делото.

Оспорва и акцесорната претенция за лихви, поради неоснователност на главния иск, както и датата от която се дължи.

Също е поискал прилагане на наказателното дело.

В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан, евентуално – да присъди обезщетение в по – малък размер.

Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

В хода на настоящото производство по делото беше изискано и приложено НОХД № 322/2021 г. г. по описа на СпНС, НО, 9 с-в.

От събраните в наказателното производство по делото доказателства се установява, че с Постановление на СП от 01.07.2020 г. е образувано ДП № 30/2020 г. по описа на СО при СП, пр. пр. № 148/2020 г. по описа на Специализираната прокуратура, по което ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 108а, ал. 6, вр. ал. 1 НК - за това че за времето от 2017 г. и към настоящия момент като български гражданин излязъл през границата на страната през ГКПП Малко Търново с цел да участва в престъпления по чл.

115 и чл. 128 НК, включително и срещу друга държава, с цел да създаде смут и страх в населението.

Установява се, че на същата дата - 01.07.2020 г. ищецът М. А. А. е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, а с Постановление от 01.07.2020 г. бил задържан за срок до 72 ч., след което бил конвоиран от ГД „Охрана“ от Следствения арест в гр. Бургас, до Следствения арест в гр. София, ул. „Майор Г. Векилски“ № 2.

С определение от 03.07.2020 г. му е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Въз основа на обвинителния акт срещу А., изготвен по посоченото ДП, в СпНС е образувано НОХД № 322/2021 г. по описа на 11 с-в по обвинение за извършено престъпление по чл.

4

108а, ал. 6, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

С определение от 22.07.2021 г., наказателният съд изменил мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, контролирана посредством електронна гривна за контрол, която ищецът започнал да изтърпява в гр. Бургас след освобождаването си от СЦЗ на 09.09.2021 г. Заедно с това, с определение от 22.04.2021 г., постановено по НОХД № 322/2021 г. , на ищеца била наложена и мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

След проведеното съдебно производство, с присъда от 14.01.2022 г. ищецът А. бил признат за невиновен и бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 108а, ал. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, а с определение от посочената дата, влязло в сила на 24.01.2022 г., мярката му за неотклонение „Домашен арест“ била изменена в „Подписка“.

Във връзка с протест на държавното обвинение, било образувано ВНОХД № 846 по описа за 2022 г., САС, 10-ти наказателен с-в, по което с решение № 35/30.01.2023 г. присъдата на първоинстанционния съд била потвърдена. Присъдата е влязла в сила на 24.02.2023 г., като необжалвана.

След влизане на присъдата в сила, с определение от 03.04.2023 г. на СГС, XXXIX с-в били отменени мярката за неотклонение „Подписка“ и мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

По делото се доказаха твърденията на ищеца Иванов, че образуваното срещу него наказателно производство е продължило през времето от 01.07.2020 г. до 24.02.2023 г., а окончателно мярката за неотклонение и мярката за процесуална принуда, приложени по отношение на него, били отменени на 03.04.2023 г.

По искане на ищеца съдът допусна и разпита двама свидетели.

Свидетелят С.П.П. е приятел на ищеца. Двамата се познават от залите за тренировка.