Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 606 от 20.06.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 1139/2025
Вид
Решение № 606
Подписан
20.06.2025
В сила
07.01.2026
Състав
Антония Тонева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.72 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 7 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 104, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал.2, т. 11 и т. 13 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал.2, т. 11 и т. 13 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3а · Закон за кредитните институции
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21 · Закон за потребителския кредит
  • чл.32, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 13 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 ал.3 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 606 гр. Стара Загора, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Диана Р. Стоянова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20255530101139 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.55 ал.1 ЗЗД.

Ищецът *** твърди в исковата си молба, че в качеството му на потребител, сключил от разстояние четири договора за потребителски кредит с ответника, който е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3а от ЗКИ. Сочи, че ответникът предвижда клаузи, които противоречат на закона, поради което предявяват установителни искове, които да внесат яснота в отношенията с ответника като се установи, с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка (съобразно тълкуванието на т. 1 от Тълкувателно решение №1 от 07.03.2019 г. по ТД №1/2018 на ОСТК, ВКС).

Първият е договор за потребителски кредит №***, сключен на 28.05.2022г. за отпускане на кредит в размер на 1300 лева при ГЛП 12,27% и ГПР 49,43% с обща дължима сума с включена в размер на 1606,85 лв., разсрочено на 12 /дванадесет/ месечни вноски. За отпускане на кредита е предвидена задължителна такса за разглеждане на искането за потребителски кредит, която е в размер на 218,40 лева и същата е разсрочена към дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

Вторият е договор за потребителски кредит №***, сключен на 12.07.2022г. за отпускане на кредит в размер на 1200 лева при ГЛП 12% и ГПР 49,43% с обща дължима сума с включена в размер на 1483,01лв., разсрочено на 12 /дванадесет/ месечни вноски. За отпускане на кредита е предвидена задължителна такса за разглеждане на искането за потребителски кредит, която е в размер на 203,29 лева, и същата е разсрочена към дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

1

Третият е договор за потребителски кредит № ***, сключен на 10.08.2022 г. за отпускане на кредит в размер на 1500 лева при ГЛП 12% и ГПР 48,05 % с обща дължима сума с включена в размер на 1854,20 лева, разсрочено на 12 /дванадесет/ месечни вноски. За отпускане на кредита е предвидена задължителна такса за разглеждане на искането за потребителски кредит, която е в размер на 252,09 лева, и същата е разсрочена към дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

Четвъртият е договор за потребителски кредит № ***, сключен на 15.12.2022 г. за отпускане на кредит в размер на 2500 лева при ГЛП 22% и ГПР 48 % с обща дължима сума с включена в размер на 4047,88 лева, разсрочено на 30 /тридесет/ месечни вноски. От 2500 лева, 1344,81 лева са използвани за плащане на паричните задължения по договор №*** от 10.08.2022г., следователно реално усвоени средства са в размер на 1155,19 лева. За отпускане на кредита е предвидена задължителна такса за разглеждане на искането за потребителски кредит, която е в размер на 741,69 лева, и същата е разсрочена към дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

По първия договор за потребителски кредит № *** ищецът направил следните плащания: На 13.06.2022 г. – 1525,44 лева.

По първия договор е усвоена сума в размер на

1300 лева на 28.05.2022г., като на 13.06.2022г. е изплатена цялата сума в размер на 1525,44 лева. По този договор се дължи лихва в размер на 13,55 лева (съгласно погасителния план и чл.32, ал. 4 от ЗПК) за времето на ползване на кредитния ресурс и всичко останало е надплатено, като размерът на надплащането е 211,89 лева.

По втория договор за потребителски кредит №*** е направил следните плащания: На 18.07.2022 г. – 1405,63 лева. По втория договор е усвоена сума в размер на 1200 лева, като след 6 дена е изплатена цялата сума в размер на 1405,63 лева. По този договор се дължи лихва в размер на 12,23 лева (съгласно погасителния план и чл.32, ал. 4 от ЗПК) за времето на ползване на кредитния ресурс и всичко останало е надплатено, като размерът на надплащането е 193,40 лева.

По третия договор за потребителски кредит № *** е направил следните плащания: На 16.09.2022 г. – 154,29 лева, на 04.11.2022 г. – 169,94 лева, на 05.12.2022 г. – 169,94 лева, на 15.12.2022 г. – рефинансира задължението в размер на 1344,81 лева. По третия договор е усвоена сума в размер на 1500 лева, като в тримесечен период са заплатени суми в размер на 494,17 лева. По този договор се дължи лихва в размер на 55,59 лева за времето на ползване на кредитния ресурс – 3 месеца. Рефинансирането на задължението в размер на 1344,81 лева е неправилно. Към момента на рефинансирането е следвало да се рефинансира неизплатеното в размер на 1061,42 лева (1555,59 – 494,17). Още повече към този момент ищецът е могъл да направи прихващане в размер на 211,89 лева + 193,40 лева по надплатеното в предходните договори. На основание чл. 104, ал. 2 от ЗЗД дължимото от ответника се е прихванало с дължимото от ищеца. Следователно по този договор са останали дължими 656,13 лева.

Доколкото се изплаща с договор № *** (четвърти договор) по третия договор №*** сумата от 1344,81 лева – тази сума следва да се счита за изплатена от името на ищеца на 2 кредитора. Следователно надплатеното над 656,13 лева следва да се върне на ищеца – а именно надплатената сума в размер на 688,68 лева. Тази сума обаче се прихваща със следващия договор.

По четвъртия договор за потребителски кредит № *** е направил следните плащания: На 15.02.2023 - 149,03 лева, на 20.03.2023 - 158,13 лева, на 04.04.2023 - 133,98 лева, на 21.05.2023 - 178,23 лева, на 16.06.2023 - 149,17 лева, на 15.07.2023 - 148,82 лева, на 15.08.2023 - 150,00 лева, на 16.09.2023 - 148,33 лева, на 19.10.2023 - 170,00 лева, на 19.11.2023 - 169,00 лева, на 19.12.2023 - 170,00 лева, на 10.02.2024 - 200,00 лева, на 13.03.2024 - 150,00 лева, на 22.03.2024 - 400,00 лева, на 02.05.2024 - 300,00 лева, на 18.06.2024 - 311,84 лева, на 05.09.2024 - 600,00 лева. По четвъртия договор кредитът е в размер на 2500 лева, при реално усвоени средства в размер на 1155,19 лева. Сумата от 1344,81 лева е отишла за рефинансиране на дълг, но както по-горе бе описано, сумата от 688,68 лева е надплатена по предходния кредит и същата следва да се прихване със задължението от 2500 лева на деня на сключването на четвъртия договор (чл. 104, ал. 2 от ЗЗД). Следователно сумата по кредита и по отношение на лихвата е следвало да се преизчисли съгласно оставащия размер – а именно 1811,32 лева, въз основа на който е следвало да се начислява ГЛП, но това не се е случило поради недобросъвестното поведение на кредитора да прихваща по задължения за такси за разглеждане. Ищецът не е направил това преизчисление и така са начислявани увеличени разходи по договора за кредит № ***.

При ГЛП от 22% за сумата от 1811,32 лева при анюитетни вноски, ищецът е изплатил задължението си на 13.03.2024 г. (14 месечни плащания). Това е така, защото за периода от 14 месеца лихвата е следвало да се намалява пропорционално с размера на кредита и съгласно кредитния калкулатор на https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html лихвата се равнява за този 14 месечен период в размер на 258,83 лева. Следователно общата дължима сума по този договор е следвало да бъде в размер на 2070,15 лева. Надплатеното по този договор е в размер на 1616,38 лева.

Ищецът твърди, че в Договорите се предвижда за потребителя задължение за такса за разглеждане в деня на подписването, като същата следва да бъде възстановена с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Предвижда се, че таксата за разглеждане се дължи изцяло, както в случая на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина. В договор №***, се предвижда такава такса за разглеждане на искането на кредита в чл.6, т.1, като тази такса е забранена от чл.10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като се явява такса/комисионна свързана с усвояването на кредита. В договори №***, № ***, № *** се предвижда в основните условия, че потребителят дължи такса за разглеждане на искането в размери, съгласно описаните погоре параметри. Страните са се споразумели, че всички права и задължения, предписани в Рамково споразумение №***, се прилагат изцяло към Договорите. В т.8.4 от Рамковото споразумение се дава дефиниция на таксата за разглеждане, която гласи следното: „Таксата за разглеждане представлява таксата, заплащана от Клиента на Кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на средствата по кредита, сключване на Договор кредит 3 или изменения на Споразумението по т.6.10 от Процедурата.“. Така формулирана тази клауза предвижда начисляване на такса за действия във връзка с усвояване на кредита.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, таксата за разглеждане на искането за кредит, както е описана в договора и в т.8.4. от рамковото споразумение, попада под забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като същата е свързана с усвояване на кредита.

По отношение на таксите при забава ищецът сочи, че получава съобщения за дължими такси по тарифата, които се явяват непозволени обезщетения за забава по кредита.

Разпоредбата на т.14.1.2 от рамковото споразумение предвижда начисляване на такси при забавено плащане от страна на потребителя във връзка с презумирани административни разходи в тежест на ответното дружество. Текстът на тази разпоредба гласи следното:

„14.1.2. Да начисли административна(и) такса(и) за уведомления за просрочени задължения, изпратени чрез SMS и административна такса за изпратени писмени уведомления, както следва: първо писмено предупреждение, второ писмено предупреждение, писмено предупреждение преди прекратяване на Споразумението и писмено уведомление за прекратяване на Споразумението. Таксата ще се изчислява съгласно Тарифата, валидна към деня на уведомлението.“ Начисляването на административни такси при забавено плащане при буквален прочит на текста на тази разпоредба има характер на допълнителна услуга, която възниква по усмотрение на ответното дружество и винаги в условията на неизпълнение от страна на потребителя. Формулираната по този начин договорна разпоредба представлява санкция спрямо потребителя при забавяне на плащанията към ответното дружество. Реалната функция на тези такси е да обезщети дружеството при неизпълнение на потребителя да заплаща на време своите вноски по кредита. Това обезщетение е прикрито като допълнителна услуга и е аргументирано с това, че дружеството търпи загуби от административни разходи. Още повече, ответното дружество начислява таксите за забавено плащане въз основа на Тарифа, на която потребителят не е изразявал изрично съгласие. Съгласно т.2.4 от рамковото споразумение ответното дружество може да променя „периодично по собствено усмотрение“ размера на тези такси по Тарифата, което се явява и неравноправна клауза по чл. 143, ал.1 във вр. с чл. 143, ал.2, т. 11 и т. 13 от ЗЗП. Ето защо счита, че тази клауза за начисляване на такси при забавено плащане от страна на потребителя пряко противоречи на чл.33, ал. 1 от ЗПК. Законът предвижда императивно правило по отношение на обезщетение на кредитора при забавено плащане от страна на потребителя. Такова обезщетение може да бъде само в рамките на законната лихва, а видно в т.14.1.1.1 от Рамковото споразумение е предвидено право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава, при което следва, че т.14.1.2 освен че предвижда начисляване на фиксирани такси в определени размери е и допълнително 4 обезщетение, което е недопустимо съгласно чл. 33, ал.1 от ЗПК.

Моли съда постанови решение, с което да признае за установено, че:

- клаузата на чл.6, т.1 от Договор за потребителски кредит № *** от 28.05.2022 г. е нищожна клауза, поради противоречие със закона и добрите нрави. Материален интерес: