Решение № 642 от 28.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. Б., 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20231200500754 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от жалбоподателя „Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.

С., район „О.“, бул. „К.А.Д.“ № 68, представлявано от Ж.М.Д. и Н.И.С., срещу Решение № 397/13.06.2023 г., постановено по гр. дело № 964/2022 г. по описа на Районен съд - Б..

В жалбата са изложени подробни доводи и съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Сочи се, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля – очевидец, приемайки го за заинтересован. Неправилно е кредитирано заключението на вещото лице. Същото е вътрешно противоречиво, като експертът не е отговорил на поставените му въпроси, вкл. и в съдебно заседание. Заключението е оспорено от страна на ищеца и е направено искане за назначаване на повторно такова. Сочи се, че районният съд избирателно е кредитирал част от събрания доказателствен материал и в този смисъл съдебният му акт е неправилен. Ответната страна не е представила доказателства, като е сторила само банкетни възражения.

Прави се искане за отмяна на обжалвания акт и за уважаване на заявената осъдителна претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Община Б., с който се оспорват наведените от жалбоподателя твърдения, като се сочи, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при обсъждане на 1 всички доказателства по делото. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски.

Районен съд - Б. е сезиран с иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. В исковата си молба ищецът „Д.З.“ АД сочи, че е сключил застрахователна полица по застраховка Пълно автокаско за автомобил Мерцедес модел С 500 4 Матик с рег. № Е **** МК, собственост на К.В. със срок на действие 27.07.2020г. 26.07.2021г. Сочи, че на 31.07.2020г. е настъпило ПТП със застрахования автомобил – попадане в необезопасена дупка на пътното платно, част от общинската пътна мрежа. Увредена била предна дясна джанта, за отремонтирането на която застрахователят е заплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 350 лв.

С оглед на това е направено искане ответникът Община Б. да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 350 лв., ведно с дължимата законна лихва.

В писмения отговор по чл. 131 ГПК ответникът Община Б. оспорва механизма на причиняване на ПТП.

Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена е САТЕ. Въз основа на същите въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно, че ищецът „Д.З.“ АД е сключил застрахователна полица по застраховка Пълно автокаско за автомобил Мерцедес модел С 500 4 Матик с рег. № Е **** МК, собственост на К.В. със срок на действие 27.07.2020г. - 26.07.2021г. Не е спорно и това, че мястото на което се твърди, че е станало ПТП е част от общинската пътна мрежа.

Представени са писмени доказателства, видно от които застрахователното дружество е заплатило на собственика на застрахования автомобил сумата от 350 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение заради извършен ремонт на алуминиева джанта.

Представени са и доказателства, от които се установява, че е заплатено и друго застрахователно обезщетение в размер на 608,38 лв. за причинени щети, изразяващи се в спукана предна гума и увреждания по бронята, настъпили отново от процесното ПТП. За заплащане на последните е образувано гр. дело № 2794/2021г. по описа на Районен съд - Б., което е приключило с влязло в сила решение, с което претенцията на застрахователно дружество срещу Община Б. е отхвърлена.

По делото в качеството на свидетел е разпитан водачът на процесния автомобил – св. В.. Сочи, че e управлявал застрахования автомобил със скорост от около 30 км/час , при което навлязъл в дупка, намираща се на пътното платно, като спукал двете гуми на автомобила и изкривил джантите.

След ПТП автомобилът бил ремонтиран, като джантата се заменила с нова.

В заключението вещото лице по САТЕ сочи, че през месец септември 2019г. процесният пътен участък е бил ремонтиран, положена е нова пътна настилка и не е имало дупки на пътното платно. Сочи, че твърдяното увреждане по гумата и джантата не е възможно да се получи при управление 2 на автомобила със скорост от 30 км/час, а при попадане в дупка, при минимум движение със скорост от 70 км/час. Поради това е заключил, че от техническа гледна точка получаването на щетите не съответстват на механизма на настъпване и протичане на ПТП, така както се твърди в исковата молба. Посочил е, че не е налице пряка причинно - следствена връзка между уврежданията и описания механизъм на ПТП.

Районният съд е отхвърлил иска, като е приел, че не се доказва причинно следствената връзка между уврежданията и посочения от ищеца механизъм на ПТП.

Настоящата съдебна инстанция намира, че решението е правилно и като такова ще следва да се потвърди.

Съгласно чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата с плащането на застрахователното обезщетение до размера на платеното от него и обичайните разноски, направени по определяне на обезщетението.

По делото се установи съществуването на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото лице, както и заплащането на застрахователно обезщетение, което от своя страна е обусловило правото на застрахователя да се суброгира в правата на застрахования и да предяви регресен иск срещу причинителя на вредата ответната община, съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата. Недоказан обаче остана посоченият в исковата молба механизъм на ПТП, който да е довел до увреждането на застрахованата вещ.

В тази връзка правилно районният съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице. В същото се сочи, че на процесния пътен участък не е имало препятствие на пътя – несигнализирана и необозначена дупка, която да е станала причина за настъпване на процесния инцидент.

Вещото лице се позовава на снимкови материали, които сочат какво е било състоянието на пътя през месец септември 2019г. Твърдяното застрахователно събитие се сочи, че е станало почти една година след това /31.07.2020г./. Т.е дори и да се приеме, че доколкото от рехабилитацията на пътния участък до датата на инцидента е изминал един значителен период от време и е напълно възможно да се е образувала дупка на пътното платно, то според вещото лице ПТП не е настъпило по начина описан в исковата молба.

В последната се твърди, че водачът се е движил с около 30 км/час. Вещото лице сочи, че твърдяното увреждане – по джанта и гумата, не е възможно да се получи на посочения пътен участък, с този релеф и при тази скорост.

Посочил е, че увреждане е възможно да настъпи, но при движение с не помалко от 70 км/час, при друг релеф на пътя и при други технологични особености на трасето. С оглед на това вещото лице дава заключение, че от техническа гледна точка начинът на получаване на щетите и вида на увредените части не съответстват на механизма на настъпване и протичане на ПТП, описан от водача и посочен в исковата молба.

Съдът не кредитира показанията на св. В. в частта относно настъпване на механизма на ПТП. На първо място показанията са в противоречие със 3 заключението на вещото лице, което е категорично, че такъв вид увреждания не могат са настъпят при управление на автомобила с посочената в исковата молба скорост.

Довод за това да не бъдат кредитирани е и обстоятелство, че свидетелят се явява и заинтересовано лице, доколкото то е управлявало МПС и застрахователното обезщетение е заплатено на неговата съпруга, която е собственик на застрахованата вещ.

На следващо място показанията на свидетеля са в противоречие и с останалия доказателствен материал. Претендирани са обезщетение за вреди по предна броня, дясна гума /по гр. дело № 2794/2021г. по описа на РС Б./ и за вреди по дясна джанта /по настоящото дело/, докато свидетелят сочи, че увреждания имало по предна и задна гума, каквито увреждания не се констатирани /установени са само вреди по една гума и джанта, а не по две/.

Отделно от това при въпрос към водача защо се е наложило джанта да се ремонтира отделно и да се претендира допълнително обезщетение свидетелят е отговорил, че застрахователят се е занимавал с всичко, като застрахованото лице е получило автомобила си ремонтиран. Соченото е в противоречие с писмените доказателства по делото. Видно от ликвидационен акт и преводни нареждания застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение на застрахованото лице. Видно от писмена молба, депозирана от свидетеля до застрахователя е посочено, че за ремонтирането на джантата В. е заплатил сумата 350 лв., включваща и куриерски услуги.

По изложените съображения показанията на свидетеля не се кредитират в посочената по-горе част.

Напълно неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за това, че съдът е постановил решението си обсъждайки само част от доказателствения материал по делото. Видно от атакувания акт съдът е дал вяра на заключението на вещото лице, като е посочил съображенията си за това, както и защо не кредитира свидетелските показания. Правилно районната инстанция е дала вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото е пълно, ясно, обосновано, не възниква съмнение в правилността на изводите на експерта. Обстоятелството, че заключението не подкрепя ищцовата теза не е основание за това същото да не бъде кредитирано.

С оглед на изложеното по-горе атакуваният акт, с който предявеният осъдителен иск за заплащане на допълнително застрахователно обезщетение е отхвърлен се явява правилен и законосъобразен и като такъв ще следва да се потвърди изцяло.

Поради неоснователността на въззивната жалба ще следва в полза на общината да се присъдят разноски в размер на 100 лв. - за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 397/13.06.2023 г., постановено по гр. дело № 964/2022 г. по описа на Районен съд - Б..

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К.А.Д.” № 68, представлявано от изпълнителните директори Д.Х.Д. и Ж.М.Д., чрез адвокат Д. Х., да заплати на Община Б., с ЕИК *******, с адрес: гр. Б., пл. „Г.И.” № 1, представлявана от Кмета, сума в размер на 100 лв. (сто лева) - сторени разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5