Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 358 от 21.09.2023, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 1463/2023
Вид
Решение № 358
Подписан
21.09.2023
В сила
11.12.2023
Състав
Росен Чиликов

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 175 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Стара Загора, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Нели П. Георгиева като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20235530201463 по описа за 2023 година

Обжалвано е наказателно постановление №23-1228-001351 от 20.02.2023 година на началник група в сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР град Стара Загора.

Жалбоподателят недоволен от наложеното административно наказание моли съда да го отмени. Мотивира се,че не е извършено административно нарушение и с допуснати съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат М. Т. поддържа жалбата.

ВъззИ.емата страна в с.з. чрез юрисконсулт М. взема становище, че жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства –показанията на свидетеля , писмени– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че на 11.11.2022 г. година около 05.45 часа в град Стара Загора по ул. „Цар И.н Шишман“ в посока север – юг на кръстовището с ул. „Граф Н. Игнатиев“ жалбоподателят В. Г. управлява собствения си лек автомобил марка „Рено„ с рег. № СТ 4693 РС със служебно прекратена регистрация на 08.11.2022 г.на основание чл.143, ал.10 ЗДП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Х.

Х., постановление на РП град Стара Загора за отказ да се образува наказателно производство от 15.02.2023 г.и приложената преписка, Справка от КАТ – ПП град Стара Загора.

При така установената фактическа обстановка административнонаказващият орган е приел, че е нарушен чл.140, ал.1 ЗДП и съответно е наложил административно наказание – на основание чл.175, ал.3 ЗДП– глоба 200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС.

Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в наказателното постановление дава основание на съда да направи следните изводи в няколко насоки:

- Жалбоподателят като водач на МПС чрез действие е осъществил деяние.

- Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 140, ал. 1 1 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение при управление на МПС.

- Деянието с нормата на чл. 175 ЗДП е обявено за наказуемо.

- Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието /Знаел е , че управлява МПС, за което като собственик не е платил застраховка ГО и същото подлежи на дерегистрация, поради неплащане на застрахователна вноска/, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на нарушението е продължил да управлява МПС без регистрация .

От тук следва извода, че жалбоподателят с деянието си е извършил 2 формално административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДП.

В качеството си на собственик на управлявания автомобил жалбоподателят Г. е длъжен да познава произтичащите от ЗДвП задължения за управление на МПС с валидна застраховка ГО , задължението за заплащането на задължителна застраховка ГО и последиците от неизпълнение на това задължение. Именно тези обстоятелства не изключват вината на жалбоподателя за управлението на моторното превозно средство, което е дерегистрирано по надлежния ред. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

Такова изключение не е предвидено в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, поради което и деянието правилно ще бъде санкционирано, дори и при липса на установен пряк умисъл за извършването му.В случая обаче е налице и пряк умисъл по изложените по-горе съображения.

/В тази насока е и решение по КАНД №314/20 г. на АС Стара Загора/.

Предвид изложените възражения на защитника в писменото становище за липса на вина на извършване на административното нарушение са неоснователни.

Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДП.

Наложеното административно наказание е в абсолютния минимум същото е в съответствие със санкционната норма на чл.175, ал.3 ЗДП и няма основание за изменението му.

В атакуваното наказателно постановление са посочени всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение.

Деянието е конкретизирано по време, място и начин на извършването му, посочен е крайният срок на валидност на регистрационните табели и е посочена съответната правна квалификация.Спазена е формата на чл.57 ЗАНН и е гарантирано правото на защита.В тази връзка възраженията на 3 защитника за пороци относно формата и съдържанието на наказателното постановление се явяват неоснователни.

Следователно няма допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на наказателното постановление, поради което същото следва да се потвърди.

Направеното искане от процесуалния представител на въззИ.емата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

Съгласно чл.63 Д от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.143, ал.3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото и проведените с.з. в полза на въззИ.емата страна следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-1228-001351 от 20.02.2023 година на началник група в сектор „ Пътна Полиция“ при ОД на МВР град Стара Загора, с което са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС, на В. Ж. Г. от град Стара Загора, ул. „**********, ЕГН – ********** и съдебен адрес – град Стара Загора, ул. „**********, ап. 1 /адв. М. Т./.

ОСЪЖДА В. Ж. Г. да заплати на ОДМВР град Стара Загора направените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 4