Решение № 138 от 08.04.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Видин, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно наказателно дело № 20241320200212 по описа за 2024 година

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №25-0000470/29.05.2023 г.на Началника на РД ”АА” - Враца, с което на турския гражданин B. E. роден на 01.10.1968г. в Република Турция е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр – „глоба” в размер на 2000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 19, ал. 1, т. 5, предл. 1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС ; на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр - глоба в размер на 500 за административно нарушение по чл. 12,§. 2, буква "б", т. (ii) от Приложение "Контролен уред" във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр, AETR ДВ 28 от 1995 г.; на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр - глоба в размер на 500 за административно нарушение по чл. 12,§. 2, буква "б", т. (ii) от Приложение "Контролен уред" във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр, AETR ДВ 28 от 1995 г.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно. В съдебно заседание, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответната страна не заема становище в с. з.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице.

Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

Обжалваното НП е издадено от компетентен да го издаде орган – началникът на ОО“АА“ Русе, на когото съгласно чл.92, ал.2 от ЗАПр. и приложената Заповед № РД-08-30 от 1

24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията са делегирани права на административно-наказващ орган по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка: На 29.05.2023 г., обл.Видин по гл.път Е 79(1-1) пред Тец на км13+300 в посока към гр.Видин жалбоподателят управлявал МПС -влекач RENAULT c per. № PSY922 от кат. N3 оборудван с дигитален тахограф Continental Automotive N:0005180906 c прикачено към него полуремарке TIRSAN c per. № 34РК8602 от кат. О4 като извършва обществен международен превоз на товари с заверено копие на лиценз на ЕО N: KAF-13-010894/1/2023 по маршрут от Р.Турция до Р.Унгария видно от CMR от дата 27.05.2023 г.Като при проверката контролният орган на РД „АА“ – Враца установил: 1. При извършване на международен превоз на товари водачът не представи в момента на проверката/в превозното средство не се намира копие на сертификата за водач - граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз. А именно водачът е гражданин на Р.Турция и работи като водач в фирма регистрирана в Р.Унгария. 2. Водачът не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство за периода от 23:49ч.на дата 27.052023г. до 21:16ч. на дата 28.05.202Зг.Това е видно от снети данни на хартиен носител от карта N1:0888780673971011 на водача за дигитален тахограф.

3. Водачът не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство за периода от 07:30ч. на дата 25.05.2023г. до 12:54ч.на дата 2б.05.2023г.Това е видно от снети данни на хартиен носител от картата на водача за дигитален тахограф.

Съобразно чл.44 ал.3 от ЗАНН , тъй като нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт е бил предоставен незабавно на наказващия орган. Към акта не са приложени писмени обяснения или възражения на нарушителя, тъй като такива не са направени.

Въз основа на така съставения акт, съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка и депозираното заявление е издадено наказателно постановление №25-0000470/29.05.2023 г. от Началник на РД ”АА” - Враца, с което на турския гражданин B. E. роден на 01.10.1968г. в Република Турция е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр – „глоба” в размер на 2000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 19, ал. 1, т. 5, предл. 1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС ; на основание чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр - глоба в размер на 500 за административно нарушение по чл. 12,§. 2, буква "б", т. (ii) от Приложение "Контролен уред" във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр, AETR ДВ 28 от 1995 г.; на основание чл. 93в, ал.

11 от ЗАвПр - глоба в размер на 500 за административно нарушение по чл. 12,§. 2, буква "б", т. (ii) от Приложение "Контролен уред" във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр, AETR ДВ 28 от 1995 г.

2

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И. Н.

Й., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетеля актосъставител следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извлича ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП по смисъла на този закон „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3.5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози /AETR/.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя при проверката на инкриминираната дата е извършил следните нарушения:

1.При извършване на международен превоз на товари водачът не е представил в момента на проверката/в превозното средство не се намира копие на сертификата за водач - граждани на 3 държава, която не е членка на Европейския съюз. А именно водачът е гражданин на Р.Турция и работи като водач в фирма регистрирана в Р.Унгария.

2. Водачът не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство за периода от 23:49ч. на дата 27.05.2023г. до 21:16 ч. на дата 28.05.2023г. Това е видно от снети данни на хартиен носител от карта N:0888780673971011 на водача за дигитален тахограф.

3. Водачът не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното средство тахограф, поради това че е извън превозното средство за периода от 07:30ч. на дата 25.05.2023г. до 12:54ч.на дата 26.05.2023г.Това е видно от снети данни на хартиен носител от картата на водача за дигитален тахограф.

Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушенията визирани в чл. 19, ал. 1, т. 5, предл. 1 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС ; чл. 12,§. 2, буква "б", т. (ii) от Приложение "Контролен уред" във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр, AETR ДВ 28 от 1995 г. и чл. 12,§. 2, буква "б", т. (ii) от Приложение "Контролен уред" във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр, AETR ДВ 28 от 1995 г. .

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащите за тези нарушения санкционни разпоредби, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно размера на посочените разпоредби.

Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Законодателят, имайки предвид, че се касае до обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето както на шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя, за да въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил този вид състав на нарушение и съответно размер на санкцията.

Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган- съставен е от компетентно (териториално и материално) лице – инспектор при РД“АА“ Враца, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗАвПр и който по силата същия е 4 компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон , притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Възраженията на жалбоподателя, че в хода на проведеното административнонаказателното производство е било нарушено правото му на защита, тъй като е чужд гражданин са неоснователни.

ЗАНН не предвижда участието на преводач във фазата на административно наказателното производство до издаването на НП, като в случай на необходимост от такъв същият може да встъпи едва във фазата на съдебното производство предвид нормата на чл.84 от ЗАНН, предвиждаща субсидиарно приложение на текстовете на НПК, включително и тези уреждащи участието на преводач, но само в процедурата по обжалване на наказателното постановление. Освен това съгласно събраните по делото писмени и гласни доказателства соченото за нарушител лице е разбирало съдържанието на акта и НП, както и за какво се ангажира отговорността му, още повече, че е успял да организира защитата си, като е упълномощил адвокат който да го представлява.