Решение № 46 от 21.05.2024, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Гълъбово, 21.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №

20235550100406 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл.55 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Н. Ж. Н. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която се предявяват обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл.

146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 55 от ЗЗД .

Ищецът твърди, че между него и „Сити Кеш“ ООД на 05.06.2023 г. бил сключен договор за кредит, по силата на който са му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 750,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 44,5%, годишен процент на разходите - 56,71%. Твърди, че съгласно чл.5 от договора, договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията в договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.5 от договора, същият дължал неустойка визирана в чл.11 на кредитора в размер на 227,20 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Твърди, че за да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да 1 отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. Твърди, че уговорената клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави и преценката за това следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора. Според ищецът предвидената неустойка в размер на в размер на 227,20 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е близо 50 % от заетата сума в размер на 750,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Излага съображения, че изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Моли съдът, да прогласи нищожността на клаузата на чл.11 от договора за кредит от 05.06.2023 г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да осъди „СИТИ КЕШ" ООД да върне на ищеца сумата от 227,20 лева, представляваща платена без основание неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Сити Кеш“ ООД, в който заявява, че не оспорва обстоятелството, че между ответника и ищеца е сключен договор за заем № 874334 от 05.06.2023 г. Оспорва твърденията на ищеца, че посочената клауза за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, поради нарушаване на принципа на добросъвестност и справедливост. Излага твърдения, че във всеки случай на предоставяне на потребителски кредит, финансовата институция следва да държи сметка за носения риск, във връзка с отпускането на кредита. В случай че ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то той очевидно е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита. Твърди, че в настоящия случай при сключване на процесния договор за кредит ищецът не бил представил каквото и да било обезпечение, което да гарантира дори и в минимална степен интереса на кредитора от връщането на сумата по договора за заем. Твърди, че неустоечната клауза е уговорена като санкция за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора някое от изрично посочените в Договора за заем обезпечения и клаузата за неустойка не е прикрита договорна лихва, тъй като същата защитава интереса на кредитора от неизпълнение на задълженията на потребителя по договора за кредит, с оглед на това да предотврати бъдещи загуби от неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да заплати главницата по договора за заем, при съблюдаване на икономическото състояние на длъжника. Твърди, че договореният ГЛП е законосъобразен. В процесния Договор за заем бил посочен ГЛП в размер на 44.5 % и доколкото този размер бил фиксиран за целия срок на кредита не било необходимо посочването на периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент (съгл. чл. II, ал. 1, т. 9 ЗПК). Нещо повече, в погасителния план бил посочен размерът на лихвата и сумата, която трябва да се върне от заемателя.

Освен това, посоченият ГЛП бил обвързан от разходите, които финансовата институция прави, с риска, който носи, както и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Преценката относно валидността на уговорения лихвен процент била обвързана и с краткия срок на сключения договор, в рамките на който заетата сума следва да се върне.

Твърди че неустойката не се включва в ГПР и не попада в общите разходи по кредита и не може да се вземе предвид при изчисляване на ГПР. Неустойката не можела да се приравнява и на лихвата, тъй като според уговореното между страните, тя нямала такава функция.

Поради изложените съображения, счита исковете за неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото 2 доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелствата, включени във фактическия състав на спорното право, като единственото спорно обстоятелство между страните е налице ли са неравноправни клаузи в процесния договор и водят ли те до неговата нищожност.

Съобразно приетата по делото, без възражения от страните, съдебно-икономическа експертиза договор за потребителски кредит № 874334 от 05.06.2023 г. е сключен при следните условия- заемна сума в размер на 750 лв., платима на 11 седмични вноски, срок на договора 21.08.2023 г., ГПР 56,71%, обща сума за плащане 795,80 лв. В договора за потребителски кредит, в чл.11, ал.2 е уговорена неустойка в размер на 227,20 лв., платена разсрочено. Вещото лице е установило, че с прибавянето на неустойката по договора, общата сума за плащане е в размер на 1023 лв., което представлява увеличение с 28,55% от договорената сума за плащане, а ако неустойката бъде добавена към сумата и общата сума бъде разпредЕ. към седмичните вноски, ГПР възлиза на 1245,5887%.

Сключеният между страните договор попада и под правната регламентация на Закона за потребителския кредит.

Съдът намира претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок /чл. 11 вр. чл. 5 от договора/ за нищожна като неравноправна клауза, за която съдът следи и служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящият случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.).

Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи и на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл.

21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка възлиза на значителна част от заемната сума за срока на целия договор. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по 3 предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително със значителна сума спрямо предоставената главница. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.