Решение № 23222 от 17.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23222 гр. С., 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110126263 по описа за 2024 година

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС от „М.“ ЕООД срещу етажните собственици в сграда, в режим на етажна собственост, на адрес: гр. С., ж.к.

Л., ул. Д. № *, за отмяна на взетите решения по т.1.1, т. 1.2, т. 1.3, т. 1.4, т. 1.5, т. 1.6, т. 1.7, т.

1.8, т. 2, т.3 и т. 4на общото събрание на етажната собственост, проведено на 09.04.2024 г.

В исковата и уточнителната молба се твърди, че ищецът е собственик на офис № 2, находящ се в сграда в режим на етажна собственост на адрес: гр. С., ул. Д. № *. Сочи, че на 09.04.2025г. е проведено Общо събрание на етажните собственици, като на него са взети единадесет решения, а именно: по т.1.1, т. 1.2, т. 1.3, т. 1.4, т. 1.5, т. 1.6, т. 1.7, т. 1.8, т. 2, т.3 и т. 4, чиято отмяна иска. Излага подробни съображения, че не са спазени изискванията за свикване, респективно за провеждане на Общо събрание на Етажната собственост. Сочи, че не става ясно по чия инициатива е свикано събранието, доколкото ЕС е била без управител, не била изпратена покана за свикване, респективно да е била поставена на видно място, не бил спазен срокът по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, в това число и изискванията към съдържанието на самата покана. На следващо място се твърди нарушение по чл. 15 ЗУЕС, доколкото не можело да се установи дали са спазени изискванията за кворум, дали присъствалите са собственици или пълномощници, налице ли е валидно упълномощаване, липсвал и списък на присъстващи лица в протокола. Поддържа нарушения по чл. 16 ЗУЕС и в частност на чл.

16, ал. 2 ЗУЕС относно вписаното като председател лице, за което се сочи, че не е управител на ЕС, нито член на УС на ЕС. Не били спазени и изискванията относно съдържанието на протокола. Излагат се съображения и относно неспазването на правилата при вземане на решения относно мнозинството, с което се вземат. Твърди се, че всички решения са взети без наличие на необходимото мнозинство, като оспорва, че лицата, които са гласували „за“ формират действително 51% от идеалните части от общите части на сградата, като заявява, че решенията, с които се определя срок на изискуемост на задълженията (по т. 1.1. и т. 1.2.), са взети с 51% от идеалните части от общите части на сградата в нарушение на чл. 17, ал. 2, т. 4 ЗУЕС. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от 1 фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ищецът е да докажат, че е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост, че са взети от Общото събрание решенията, чиято отмяна се иска, както и че са предявили иска за тяхната отмяна в преклузивния срок, а в тежест на ответника е да докаже спазването на императивните изисквания по отношение на свикването, провеждането и вземането на решения на Общото събрание, както и че взетото решение не противоречи на императивни материалноправни норми.

Относно допустимостта на предявените искове съдът намира следното:

Исковата молба е подадена на 09.05.2024г., а атакуваното решение на Общото събрание на етажната собственост е от 09.04.2024г.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В настоящия случай с оглед наведените в исковата молба твърдения относно датата, на която е проведено ОС и датата, на която е подадена исковата молба, преклузивният срок е спазен и исковата молба е допустима като предявена в преклузивния срок.

На следващо място, предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т. е. такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание.

Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок- чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения (в този смисъл и Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр. дело № 657/2012г. на ВКС, I ГО). В конкретния случай исковете по чл. 40 ЗУЕС касаят единадесет решения по т.1.1, т. 1.2, т. 1.3, т. 1.4, т. 1.5, т. 1.6, т. 1.7, т. 1.8, т. 2, т.3 и т. 4 по посочения протокол.

Относно основателността на предявените искове, съдът намира следното:

При предявен иск за отмяна по чл. 40 ЗУЕС съдът не разполага с правомощие да проверява изцяло законосъобразността на приетото решение, като с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес следва да се произнесе само по изрично посочените от ищеца основания за отмяна, доколкото само те представляват основанието на предявения иск. С оглед исковия характер на производството и при спазване на принципа на диспозитивното начало, установен в чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията за отмяна, посочени в нея и не следи служебно за законосъобразността на решенията, за които се твърди да са взети от Общото събрание на етажните собственици на процесната сграда на 09.04.2024г. Тъй като в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е уреден преклузивен срок за оспорване на взетите решения на Общото събрание на етажните собственици, ищецът може да навежда нови основания за тяхната незаконосъобразност само до изтичането на 30-дневния срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, като по този начин би се достигнало до изменение на иска чрез добавяне на ново основание – арг. чл. 214, ал. 1 ГПК. Недопустимо е обаче след изтичането на този преклузивен срок да се релевират нови основания за порочност на оспорените решения на Общото събрание на етажните собственици /в този смисъл Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о., ГК/.

Поради това в настоящия случай следва да се разгледат единствено оспорванията, въведени в исковата молба.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е собственик на имот на самостоятелен обект в процесната етажна собственост на адрес: гр.

С., ул. Д. № *, а именно офис № 2.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен 2 състав намира, че в случая ищецът не доказа пълно и главно, че оспорените решения са взети от провелото се Общо събрание от 09.04.2024 г., въпреки че с доклада по делото беше разпределено в негова доказателствена тежест установяването на посоченото обстоятелство.

За последното съдът изрично е указал на ищеца с доклада по делото, че не сочи доказателства, като въпреки разпределената доказателствена тежест и изричните указания, такива не са ангажирани до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.

В тази връзка следва да се посочи, че представеният по делото протокол се отнася за взети решения на проведено на 21.02.2023 г. ОС на ЕС, т.е. за различно от процесното ОС на ЕС от 09.04.2024 г. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. Следователно не се установяват твърденията на ищеца, че на процесното ОС на ЕС от 09.04.2024 г. са взети оспорените от него единадесет решения по т.1.1, т. 1.2, т. 1.3, т. 1.4, т. 1.5, т. 1.6, т. 1.7, т. 1.8, т. 2, т.3 и т. 4, чиято отмяна иска. Предвид гореизложеното и при прилагане на неблагоприятните последици от разпределението на доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме, че оспорените решения не са приети на проведеното на 09.04.2024 г. ОС на ЕС, което възпрепятства и осъществяването на контрол относно законосъобразността на същите по наведените от ищеца основания за отмяна, очертани в исковата молба.

С оглед изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат ответниците, но доколкото същите не са направили искане, то такива не им се следват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л., ул. Д. № * срещу етажните собственици в сграда, в режим на етажна собственост, на адрес: гр. С., ж.к. Л., ул. Д. № *, представлявани от управителя И. С., конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на взетите единадесет решения по т.1.1, т. 1.2, т. 1.3, т. 1.4, т. 1.5, т. 1.6, т. 1.7, т. 1.8, т. 2, т.3 и т. 4, взети на провелото се на 09.04.2024 г. Общо събрание на етажната собственост в сграда, в режим на етажна собственост, на адрес: гр. С., ж.к. Л., ул. Д. № *.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3