Определение № 628 от 11.05.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 628 гр. Плевен, 11.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500366 по описа за 2026 година Производство по чл.577 ал.2 във вр.с чл.278 ГПК .

Настоящото дело е образувано на основание постъпила частна жалба от“ФЕРМАФОНД ИНВЕСТ“ООД гр.Плевен ,чрез пълномощника на дружеството адвокат Д. З. от АК Бургас срещу определение №1/30.03.2026г.на Съдията по вписванията при РС Левски,с което е отказано нотариално действие по заявление с вх.№600/***г.от адвокат Д. Н. З. ,действащ като пълномощник на “ФЕРМАФОНД ИНВЕСТ“ ООД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. “Берковица“ 25,ет.2,представлявано от В.

Д. З. и В. Й. Н..

В частната жалба се твърди,че определението на СВ при РС Левски е неправилно и незаконосъобразно.На ***г.дружеството е заявило вписването на договор за продажба на наследство от ***г.,сключен между В. Й. Н. с *** , общ Л. ул.“С.“ №* и „ФЕРМАФОНД ИНВЕСТ“ ООД, със седалище: гр.Плевен ул. “Берковица“№ 25,ет.2 в Служба по вписванията при P C - Плевен и в Служба по вписванията при P C - Левски,като в СВ при PC Плевен вписването е извършено още същия ден, без забележки и възражения. Посочено е,че договорът за продажба на наследство от ***г.е в изискуемата от закона форма -писмена с нотариална заверка на подписите, а молбата за вписване е подадена от купувача - страна по договора. Договорът подлежи на вписване, съгласно чл. 112 буква „б“ от ЗС и чл. 4, б. „б “ от Правилника за вписванията ,с оглед и нормата на чл.

212 ал.2 и 3 от ЗЗД.Изложени са доводи,че съгласно чл. 212 ал.1 от ЗЗД този, който продава изцяло едно наследство , без да сочи изрично неговите предмети има задължение като продавач само да обезпечи 1 качеството си на наследник,което е направено с предоставяне на нотариуса на влязло в сила определение на ВКС ,решение на ОС Плевен и решение на P C – Левски. И.ф. на Съдия по вписванията при P C Левски неправилно е приел , че се касае за акт вписване на акт относно недвижим имот - в случая със депозираното заявление се иска вписване на договор за прехвърляне на наследство/ по чл. 212 от ЗЗД /,съгласно чл.4 б.„б“ от ПВ.Твърди се,че неправилно с обжалваното определение е прието, че молбата за вписване , следва да бъде придружена с декларация с нотариална заверка на подписа на прехвърлителя,с описание на включените в наследството недвижими имоти, част от прехвърленото наследство, което да обоснове правен интерес от вписването.

Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.6, ал.2, б.“б“ от ПВ,съгласно която описание на имота не се изисква за актовете, които имат за предмет съвкупност/елемент от които може да е недвижим имот/, договори за прехвърляне на наследство,независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район. С депозираното заявление е направено искане за вписване на договор за продажба на наследство ,който има за предмет съвкупност от права , задължения и фактически отношения – елемент,от която може да е недвижим имот.Продавачът не разполага с пълни и точни данни , какви недвижими имоти има в наследството и в кой съдебен район се намират , нито пък притежава каквито и да е актове за собственост.

Неправилно с обжалваното определение е прието, че исканото вписване следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 264 ал. 1 от ДОПК.

Твърди се,че в случая не се касае за особени случаи за продажба по глава 26 - та/публична продан/ , раздел 4 /особени случаи на продажба/от ДОПК/, продажба на съсобствени вещи ,на вещи в режим на СИО , вещи в трезор и парични ценности, за да се изискват удостоверения за данъчни оценки на недвижими имоти.Твърди се,че нито продавачът , нито дружеството знаят какви точно недвижими имоти попадат в наследството , за да ги декларират в изрична декларация.

Според жалбоподателя постановеното от СВ при РС Левски определение

№ 1/30.03.2026г.противоречи и със задължителната практика на ВКС – ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д.

№ 7/2012 г.,според което в т.7 „При вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя и няма право да откаже вписването поради това, че не са му представени доказателства за такива права.“

2

Проверката, която извършва съдията по вписванията съгласно чл.

32а ал. 1 от ПВ се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание.

В заключение жалбоподателят моли Окръжния съд да отмени определение № 1 от 30.03.2026г. на държавен съдебен изпълнител Д.

Ю.,изпълняваш функциите на съдия по вписванията при Районен съд Левски като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено ново определение,с което вписването по заявление ,вх.№600/***г.от „Фермафонд Инвест“ООД на договор за продажба на наследство да се смята за извършено от момента на подаване на молбата.

Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания и данните по преписката на СВ гр.Левски , приема за установено следното:

От приложената преписка от СВ гр.Левски е видно,че отказът за вписване на съдията по вписванията,обективиран в определение №1/30.03.2026г.е връчен на „Фермафонд Инвест“ООД гр.Плевен и на адвокат Д. З. /съдружник и представляващ дружеството / на 02.04.2026г.,с писма с обратни разписки. Частната жалба е подадена на 08.04.2026г.,в срока по чл.275 ал.1 ГПК. Същата е допустима,срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приложената преписка е видно,че на *** адвокат Д. З. като пълномощник на „Фермафонд Инвест“ООД е депозирал заявление вх.

№600/***г. до Служба по вписванията гр.Левски с искане за вписване на договор за продажба на наследство.Към заявлението е представен договор за продажба на наследство ,сключен на ***г.между В. Й. Н. като продавач и В. Й.

Н. и В. Д. З.,двамата в качеството на управители и представляващи заедно „ФЕРМАФОНД ИНВЕСТ“ООД гр.Плевен като купувач,който е с нотариална заверка на подписите,рег.№1779,том I,акт 162 на нотариус С. И. , рег.№*** и район на действие РС Плевен.Съгласно договора продавачът продава на купувача притежаваните от него наследствени права,като съвкупност от права и задължения от наследството на своя баща Й. Г. Н. ,поч.на ***г.,б.ж.на гр.Плевен,от което продавачът притежава ¼ ид.ч. за сумата 4 800 евро,която е изплатена от купувача на продавача изцяло и в брой при сключване на договора.От отбелязването върху договора за продажба на наследство е видно,че същият е вписан в Служба по вписванията Плевен на ***г.

За да постанови обжалваното определение,с което е отказано вписване на договора за продажба на наследство,съдията по вписванията гр.Левски е приел,че представеният акт е в изискуемата от закона форма-писмена с нотариална заверка на подписите и същият подлежи на вписване ,съгласно чл.4,б.“б“ПВ,като молбата за вписване е подадена от купувача,страна по договора.Съдията по вписванията е приел,че при вписване на договор за продажба на наследство,с оглед възможността същият да се противопостави 3 на трети лица,в случаите,в които в наследството има недвижими имоти,следва молителят да удостовери това обстоятелство-включените в наследството недвижими имоти,за да се обоснове вписването на този договор.Прието е,че съгласно чл.112,б.“б“ЗС и чл.4,б.“б“ПВ на вписване подлежат само договори за прехвърляне на наследство,в които има недвижими имоти,а по аргумент на противното ,договорите за продажба на наследство,което не включва недвижими имоти ,не подлежат на вписване.Съдията по вписванията Левски се е позовал и на съдебна практика на ВКС в същия смисъл.

Въззивната нстанция изцяло споделя изложените от съдия по вписванията Левски съображения за постановения отказ за вписване на договора за наследство като правилни и законосъобразни.

Договорът за продажба на наследство от ***г. е сключен в изискуемата от закона форма-писмена с нотариална заверка на подписите. Същият подлежи на вписване,съгласно чл.112,б.“б“ЗС и чл.4,б.“б“от ПВ.

В определение на ВКС №414/25.10.2010г.по ч.гр.д.№346/2010г.,II г.о. е разгледан идентичен казус.В същото е прието,че с договора за продажба на наследство продавачът прехвърля на купувача наследствените си права и задължения ,т.е цялата съвкупност на наследството ,като в съдържанието му не следва да се описват недвижимите имоти,които се включват в него.При удостоверяването на подписите на страните,продавачът удостоверява само качеството си на наследник на лицето,чието наследство продава.За действителността му се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните-чл.212 ЗЗД,докато вписването не е изискване за действителността на договора. ВКС приема,че за да се иска вписване на договор за продажба на наследство,с оглед възможността същият да се противопостави на трети лица,когато в наследството има недвижими имоти,следва молителят да удостовери това обстоятелство-включените в наследството недвижими имоти,за да се обоснове вписването на този договор ,съгласно закона –чл.112,б.“б“ЗС и чл.4,б.“б“ПВ,които норми предвиждат вписване само на такива договори за прехвърляне на наследство,в които има недвижими имоти.По аргумент на противното,договорите за продажба на наследство,което не включва недвижими имоти няма да подлежат на вписване.Становището на ВКС е,че установяването на това обстоятелство е в тежест на молителя ,тъй като той има интерес от вписването на такъв договор с цел оповестяването му,а и с оглед определяне на местната подсъдност по чл.10,ал.3 ПВ.В същото определение състав на ВКС е приел,че известността на недвижимите имоти,включени в наследството ,както и необходимостта от представяне на удостоверения за данъчните им оценки имат значение и за въпроса за определяне на таксата за вписването,съобразно материалния интерес.В същото определение е прието,че изискването на чл.264,ал.1 ,изр.първо от ДОПК е императивно-прехвърляне на наследствени права,включващи недвижими имоти ,се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя ,че няма непогасени подлежащи на 4 принудително задължение осигурителни вноски. за данъци,мита и задължителни здравни

В същия смисъл е и определение на ВКС №638/02.10.2015г.по ч.гр.д.

№4450/2015г.,IV г.о.,както и по-новата практика на ВКС-определение №2034/07.07.2023г.по ч.гр.д.№2647/2023г.,I г.о.В последното състав на ВКС също се позовава на описаното определение №414/25.10.2010г.на ВКС по ч.гр.д.№346/2010г.,второ г.о,като приема,че договорът за продажба на наследство може да бъде вписан ,само ако в него е посочено ,че в наследството се включват недвижими имоти и същите са посочени,респ. при подаване на заявлението за вписване на договора е представена декларация от продавача,с която са посочени тези имоти.

С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС,Окръжният съд приема,че след като в процесния договор за продажба на наследство не е упоменато,че наследството има недвижими имоти и от страна на продавача на наследството В. Й. Н. не е представена декларация,в която да е описано ,че наследството на неговия баща Й. Н.,поч.на ***г. включва и недвижими имоти,които да са индивидуализирани,да е ясно ,че наследството включва именно недвижими имоти в гр.Левски,правилно съдията по вписванията в гр.Левски е отказал вписване на процесния договор за продажба на наследство.При подаденото заявление не са представени данъчни оценки на имотите,имащи значение за определяне на таксата за вписване , съобразно материалния интерес.Не са представени и изискуемите съгласно чл.264 ал.1 ДОПК декларации за липса на публични задължения.Съгласно т.6 от ТР№7/2012 от 25.04.2013г.по тълк.д.№7/2012 на ОСГТК на ВКС проверката,която съдията по вписванията извършва,съгласно чл.32а,ал.1 от ПВ относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона,се ограничава до това,дали актът подлежи на вписване,съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание.Тази именно проверка е извършена от съдията по вписванията гр.Левски при постановяване на обжалваното определение,който е съобразил,че след като в случая не са ангажирани доказателства,че наследството включва и недвижими имоти,не е налице подлежащ на вписване акт,доколкото съгласно чл.112,б.“б“ от ЗС се вписват само договорите,с които се прехвърля наследство,в което има недвижими имоти.