Решение № 74 от 07.08.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Чирпан, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Тр. Динкова при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Административно наказателно дело № 20265540200144 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 и следващите от ЗАНН.

Обжалва се Електронен фиш № 8506122597 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ /електронната система за събиране на пътни такси/ по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „***“ ЕООД, със законен представител ***, със седалище и адрес на управление: ***, „Стопански двор – II“, база ***, е наложена "имуществена санкция" в размер на 1278.23 евро/2 500. 00 лева, за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за това, че на 07.02.2023 година, в

05:25 часа е установено нарушение

№

F4DF6DF3928C76E3E053011F160A4C14 с ППС ***, регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса на ***, екологична категория ЕВРО 6D, в състав с ремарке с общ брой оси 5 и повече, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Братя Даскалови, за движение по път А-1 км 159+028, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидно маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 10021, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 159+028.

Независимо от налагането на това административно наказание „***“ ЕООД дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от ЮЛ пътно превозно средство в размер на 60.84 евро/119.00 лв.

1

Посочено е, че санкционираното ЮЛ може да се освободи от налагането на административнонаказателната отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ, заплати КОМПЕНСАТОРНА ТАКСА по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 301.15 евро/589.00 лв.

Недоволен от издадения ЕФ е останал жалбоподателят „***“ ЕООД, ЕИК ***, който го обжалва пред съда с искане за неговата отмяна, като неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. ЕФ е връчен на жалбоподателя на 30.04.2026 година, като в преклузивния 14-дневен срок за неговото оспорване е депозирал жалба, вх. № 53-00-2351 от 12.05.206 година по описа на АПИ, поради което същата се явява процесуално допустима.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издадения ЕФ поради нарушение на материалния закон. Сочи се противоречие на разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Административното наказание, наложено с гореописания

ЕФ, противоречи на въведените изисквания за пропорционалност, включително и в практиката на СЕС поради наличието на решението по дело С-497/15, към което е присъединено и дело С-498/15.

Съгласно практиката на съда на Европейския съюз (съединени дела С-497/15 и С-498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. В българския закон - чл. 179, ал. 36 ЗДвП, санкцията е абсолютно определена и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на нарушението - размерът на наказанието е еднакъв, без да се прави разлика дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични характеристики и пр. Нормата на 179, ал. 36 от ЗДвП противоречи на европейското законодателство и на практиката на СЕС, тъй като липсва възможност за пропорционалност между степента и характера на извършеното нарушение и размера на наложената санкция.

С Решение от 21 ноември 2024 г. по дело С-61/23 Съдът на ЕС приема, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. Тоест санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, 2 предвиждаща налагане на имуществена санкция в абсолютен размер - 2 500 лева, на собственик - юридическо лице, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, следва да остане неприложена като противоречаща на Правото на ЕС.

В т. 49 на Решение от 21 ноември 2024 г. по дело С-61/23 Съдът на ЕС е посочено, че ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. Според СЕС, единственото предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му, но това адаптиране не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение.

Жалбоподателят посочва също и, че издавайки ЕФ за нарушение по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП, вместо АУАН и съответно НП, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение при ангажирането на административнонаказателната отговорност на ЮЛ. За вмененото нарушение по чл. 179, ал. 36 от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш, доколкото според разпоредбата на чл. 189ж, ал. | ЗДвП ЕФ / в редакцията към датата на извършване на нарушението - 07.02.2023г./ може да се издава само при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП. Поради това заснетото в случая нарушение по чл. 179, ал. 36 ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т. е. по общия ред на ЗАНН, вместо което за него недопустимо е съставен ЕФ. За да бъде издаден ЕФ за процесното административно нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, следва да е предвиден състав на административно нарушение в законова разпоредба. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в настоящата си редакция, обн., ДВ, бр. 64 от 07.09.2025 година, предвижда, че при нарушение по чл. 177, ал. 3, т. Т, чл. 179, ал. 3 – 3б от този закон и чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, установено и заснето от електронната система по чл.

167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Но в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, действащ към датата на нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. /, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от ЕС по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на ЕФ за процесното нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя ЕФ.

Излага доводи, че е изтекла обикновената давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която е три години и това обстоятелство представлява самостоятелно 3 основание за отмяна на оспорения ЕФ. Давността за наказателно преследване е започнала да тече от момента на извършване на нарушението – 07.02.2023 година и е изтекла на 07.02.2026 година. Твърди, че процесното деяние, сочено като нарушение, е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, която норма се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН. Излага и допълнителни аргументи в писмен вид относно незаконосъобразността на издадения ЕФ.във връзка с нарушаване на принципа за пропорционалност, липсата на доказателства за размера на незаплатената пътна такса за деня на нарушението, не е изяснен начина от АНО как е определен размера на дължимата такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, което препятства правото на защита на санкционираното лице. Изтъква аргумента, че до издаването на обжалвания ЕФ на 06.02.2026 година е влязла в законна сила разпоредба, предвиждаща поблагоприятно правило на поведение – приложим по-благоприятен закон на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН – чл. 10б, ал. 2 от ЗП, в сила от 01.01.2024 година. От страна на АНО не са представени доказателства относно изпълнението на задължението му по чл. 2, пар. 7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/2024 на Комисията от 28.11.2019 година.

Акцентира на това, че съгласно съдебната практика със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 година, се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 година, с които националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент /ЕС/ 2020/2024 на Комисията от 28 ноември 2019 година, в частност с чл. 2, пар. 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на пътни такси за изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство. Едва след такова уведомяване е следвало да се пристъпи към образуване на административнонаказателно производство. Излага подробни аргументи относно давността.

С писмо, вх. № 3114 от 20.05.2026 година, административнонаказващият орган изпраща административно-наказателната преписка по издаването на обжалвания ЕФ, като излага и становище относно неоснователността на подадената жалба. Моли съда да потвърди издадения ЕФ като правилен и законосъобразен. Сочи съдебна практика.

От страна на АНО се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е създаден доклад, с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал, приложени към преписката, които в своята съвкупност представляват доказателства за отразените обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела, регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство - част от системата.

Характерът на така отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично уреден и в разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП контролните органи могат да извършват справки в електронната система за 4 събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.