Решение № 855 от 09.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 855 гр. Варна, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110107685 по описа за 2025 година

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

В исковата молба ищецът С. П. твърди, че на 03.11.2024г., около 23:40ч., в гр.

Варна, на кръстовището на бул. „***“ с ул. „****“, настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил „*****“, с рег. № *****, който не спрял на знак Б2 и не пропуснал правомерно движещият се и управляван от ищеца лек автомобил „******“, рег. № ******. За настъпилото произшествие е съставен констативен протокол за ПТП с пострадало лице № 1455, като по отношение на водача на лек автомобил „*****“ е съставен АУАН № GA 1312785/04.11.2024г. за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Твърди, че в резултат на пътнотранспортно произшествие е получил следните травматични увреждания: контузия и оток на лява гривнена става, контузия на лява раменна става; мозъчно сътресение от удара по тилната област на главата; контузия на гръдния кош и шия, установени при извършен преглед в Център за спешна медицинска помощ и съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна – Варна“. В резултат на тези увреждания е търпял главоболие, гадене и позиви за повръщане, както и силни болки в областта на контузиите повече от месец. За подобен и по-голям период от време са били ограничени движенията му в областта на раменната става и китката, като му била поставена и ортеза. Освен физическите болки и страдания, твърди да е търпял и психически и емоционални такива, като е изпитвал и емоционален дискомфорт да управлява автомобил, което е рефлектирало върху упражняваната от него трудова 1 дейност като таксиметров шофьор.

Поддържа, че във връзка с установяване и лечение на травматичните увреждания е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи в размер на 50 лева за удостоверение от съдебна медицина, 10 лева – за образна диагностика и 30 лева – за фиксатор (ортеза).

Сочи, че към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие за отговорността на водача на лек автомобил „*****“, с рег. № *****, с ответното дружество била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, оформена в застрахователна полица № BG/02/124003157997. За настъпилия инцидент ищецът уведомил застрахователя, по повод което е образувана преписка по щета № 2510007372. Тъй като към датата на сезиране на съда на ищеца не е изплатено обезщетение за претърпените от него вреди, сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 8 000 лева, частичен иск от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди и сумата от 170 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на претенцията – 11.03.2025г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество ЗД „Бул Инс” АД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на договор за задължителна застраховка по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „*****“, с рег. № *****, валидна към 03.11.2024г., както и че на 11.03.2025г. ищецът е депозирал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение за процесното събитие.

Оспорва обаче пътнотранспортното произшествие да е настъпило по описания от ищеца начин, в това число, че за същото носи отговорност застрахования по горната задължителна застраховка. В условията на евентуалност поддържа, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на събитието, тъй като е управлявал с превишена и несъобразена скорост, в разрез с нормите на чл. 20 и чл. 21 ЗДвП. Вън от това поддържа, че ищецът е нарушил правилото на чл. 137а ЗДвП, като е бил без поставен предпазен колан. Оспорва на следващо място описаните от ищеца увреждания да са резултат от процесното пътнотранспортно произшествие, а ако те се резултат от същото – че необходимият период за възстановяване е посоченият такъв от страната. Счита размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за завишен. Оспорва претенцията за имуществени вреди по основание и размер, като поддържа, че те не са в причинно-следствена връзка с инцидента, не са били необходими и не са сторени в полза на и от ищеца. Оспорва и дължимостта на обезщетение за забава, в евентуалност – началния момент, от който то би било дължимо. С оглед изложеното моли за отхвърляне на исковете, ведно с присъждане на 2 сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното на л. 72-73 от делото заверено от страната копие на констативен протокол за ПТП с пострадало лице № 1455 и схема на ПТП е видно че на 03.11.2024г., около 23:43ч., П. В. Д. е управлявал лек автомобил „*****”, с рег. № ***** по ул. „****“, като на кръстовището с бул. „***“ не спрял на знак „Б2“ и не пропуснал движещия по път с предимство лек автомобил „******“, рег. № ******, управляван от ищеца С. З. П., в резултат на което настъпил сблъсък между двете превозни средства. В протокола е посочено, че ищецът, е пострадал от пътнотранспортното произшествие, като видимите увреждания са: контузия на лява китка. Отразено е още в протокола, че по отношение на водача на лек автомобил „*****”, с рег. № ***** е съставен АУАН № GA 131785/04.11.2024г. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Приобщено като доказателство по делото е фиш за оказана спешна помощ на пациент (л. 9), от който се установява, че ищецът П. е прегледан непосредствено след инцидента и са констатирани оток и зачервяване в областта на лява гривнена става.

Посочено е, че ищецът е бил в стресирано състояние.

Ищецът е прегледан в МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД на 04.11.2024г. (л.11-13), като е съобщил, че не е губил съзнание след пътнотранспортното произшествие, не е повръщал. Оплакал се е от главоболие. При прегледа е констатирана палпаторна болка без изразен оток, патологична подвижност и костни крепитации в областта на лявата раменна става; ограничени в крайните степени движения в областта на лявата раменна става; лека палпаторна болка в областта на лява гривнена става, лек оток, без деформация и патологична подвижност в областта на лява гривнена става; без данни за груби травматични увреди в областта на раменна и лява гривнена става. Поставена е диагноза „Контузия на гръдния кош“, „Повърхностна травма на китката и дланта, неуточнена“. На ищеца са предписани обезболяващи, гел за травмата и имобилизация чрез ортеза за 14 дни.

Последващо ищецът е пригледан на 13.11.2024г., като поставената диагноза е „Хронично посттравматично главоболие“, като за прегледа е заплатил такса в размер на 80 лева, видно от приложения на л. 17 от делото фискален бон.

Видно от приложеното на л. 15 от делото медицинско удостоверение № 1422/2024г., че на 06.11.2024г. ищецът е прегледан в Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД. Съдебният лекар е установил ограничени и болезнени движения в шията и напрегната мускулатура при палпация; установена болезненост при палпация в областта на гръдния кош, засилваща се при дишане и движение; оток на площ с диаметър 3-4см по гърба на лявата предмишница в долна 3 трета на ниво киткова става; болезнени движения в китковата става. Посочено е, че така констатираните травматични увреждания биха могли да настъпят по съобщените данни – на 03.11.2024г., към 23:40ч., като водач на лек автомобил претърпял пътнотранспортно произшествие. За освидетелстването ищецът е заплатил такса от 50 лева, видно фискален бон от 06.11.2024г.

Приети като доказателства по делото са и фискални бонове от 04.11.2024г. от ортопедичен магазин за закупена фикса на стойност 30 лева и от 06.11.2024г. от МБАЛ „Света Анна“, отделение за образна диагностика за запис CD на стойност 10 лева.

По делото е допусната комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза (л. 78-91), заключението по която съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните. Вещото лице по автотехническата част на експертиза сочи, че съобразно посочената схема на пътнотранспортното произшествие в констативния протокол за ПТП с пострадало лице, видимите щети по двата автомобила, снимковият материал, произшествието отговаря да е настъпило по описания в исковата молба начин, а именно: движещия се по ул. „****“ лек автомобил „*****“, управляван от П.

Д., не е спрял на кръстовището на посочената улица с бул. „***“, въпреки наличния знак Б2 „Спри! Пропусни движещия се по пътя с предимство“, при което траекторията на движение на този автомобил и управлявания от ищеца по бул. „***“ лек автомобил „******“ се пресичат, като Хюндай с предната си част се удря в десния борд на ***а.

Вещото лице сочи, че участъкът, на който е настъпил инцидента, е добре осветен от няколко стълба за улично осветление, като видимостта на водачите на двата автомобила не е била ограничена. Съобразно наличните доказателства вещото лице заключава, че не може да се предположи, че лек автомобил „******“ се е движил със скорост над разрешената за района.

От медицинската част на заключението се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие ищецът е получил контузия на гръдния кош, травма на шията, контузия в областта на лява раменна и гривнена става, главоболие, прояви на гадене, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Посочените увреждания са от естество да предизвикат чувство на болка, като най-изразено то е било пред първите седмица-две от получаване на травмите, като е възможност в продължение на месец и половина – два да се появяват периодични болки в контузените области при натоварване и определени движения. При прегледа на ищеца по повод експертизата не се установени функционални затруднения, свързани с претърпените травми или пък данни за отклонения в обичайния възстановителен процес. Вещото лице сочи, че установените травми могат да бъдат получени и при правилно поставен предпазен колан.

В съдебното заседание вещото лице д-р Д. Г. разяснява, че обездвижването чрез отреза в рамките на 14 дни е обичайна процедура при увреда на меки връзки и 4 наранявания на стави. След изтичане на този срок е възможно да има някаква симптоматика под формата на болки или отново появяващ се оток, но те не са довели до отпадане на функциите на крайника, което да определя затруднения при движенията му. Възможно е ищецът да е търпял болки при вдигане на тежки предмети.

Що се отнася до болките в шията, те трябва да са отшумели в границите на месец. По отношение главоболието, гаденето, позивите за повръщане, вещото лице сочи, че те по-скоро са резултат нарушенията в кръвообръщението от обездвижването и болките от шийната травма, но не и в резултат на сътресение на мозъка.

Видно от приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебнопсихологична експертиза, неоспорено от страните, получените травми и обстоятелства около пътнотранспортното произшествие са довели до временни емоционални и физиологични реакции, характерни за преживяване на стресови ситуации – страх, напрежение, нарушение на съня, повишена бдителност и избягване на ситуации, свързани с шофиране и мястото на произшествието. Тези преживявания са били най-интензивни през първите седмици след пътнотранспортното произшествие и са намалели постепенно в рамките на следващите месеци. Вещото лице установява, че тези реакции не са придобили клиничен характер и не са довели до трайно нарушение на функционирането. Влиянието на стреса се е ограничило до временен псохологически дискомфорт, който е отзвучал в естествен ход.

Ангажирани в хода на производството са и гласни доказателства чрез разпит на водените от ищеца свидетели – С. С. П.а (дъщеря на ищеца) и Д.В.Ф. и този на ответника – П. В. Д..