Решение № 358 от 14.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Перник, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря ИЗАБЕЛА К. БОЯНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20251720103835 по описа за 2025 година

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал.

2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България” ЕООД твърди, че на 19.10.2019 г. между „Стик-кредит“ АД и ответника В. Ф. К. е сключен договор за потребителски кредит № 575064 при общи условия, въз основа на който дружеството й предоставило кредит в размер на 700 лева, срещу което тя се задължила да върне сумата на 7 вноски в срок до 19.05.2020 г., заедно с възнаградителна лихва при уговорен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите 42,58 %. В исковата молба е посочено, че договорът за кредит е сключен по електронен път въз основа на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като от отправянето на предложение за сключването му страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Изложено е, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора, като незаплатени останали сумите 494,05 лева – главница и 40,10 лева – възнаградителна лихва за периода от 19.10.2019 г. до 19.05.2020 г. Поради изпадането й в забава, за нея възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на 381,64 лева за периода от 19.05.2020 г. до 31.05.2025 г., но за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. не било начислявано такова на основание чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Ищецът твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. „Стик-кредит“ АД му прехвърлило вземанията си към В. Ф. К., произтичащи от договор за потребителски кредит № 575064/ 19.10.2019 г., като същите били индивидуализирани в приложение към него. Сочи, че е упълномощен от цедента да уведоми ответницата за извършеното прехвърляне на вземания, както и че това е направено. Моли ако бъде прието от съда, че не е извършено надлежно уведомяване на В. Ф. К. за цедирането на вземанията, да се приеме, че уведомлението й е връчено заедно с препис от исковата молба. „АПС Бета България” ЕООД посочва, че за описаните вземания е издадена в негова полза срещу ответника заповед за изпълнение по 1 чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2237/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник. Тъй като В. Ф. К. депозирала възражение срещу нея, ищцовото дружество предявило исковете, предмет на настоящия процес, с които иска да бъде признато за установено, че ответницата му дължи 494,05 лева – главница по договор за потребителски кредит № 575064/ 19.10.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, 40,10 лева – възнаградителна лихва за периода от 19.10.2019 г. до 19.05.2020 г., както и обезщетение за забава в размер на 381,64 лева за периода от 19.05.2020 г. до 31.05.2025 г.

Ответникът В. Ф. К. оспорва предявените искове. Твърди, че не е сключвала процесния договор за кредит, не са й връчвани общо условия, приложими към него, нито стандартен европейски формуляр. Поддържа, че не е подавала заявление за отпускане на кредит, както и че не е получавала реално такъв. Излага съображения за нищожност на договора на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на императивните изисквания на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора не е посочена методика за формиране на годишния процент на разходите. Сочи, че не е уведомена цесията. Ответната страна навежда възражение, че претендираните вземания са погасени по давност.

Районен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е прието копие от договор за потребителски кредит № 575064/ 19.10.2019 г., в който е посочено, че е сключен между „Стик-кредит“ АД в качеството му на заемодател и В. Ф. К. като заемател, както и че дружеството се е задължило да предостави на последната заем в размер на 700 лева, срещу което тя поема задължение да я върне на 7 месечни погасителни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите – 42,58 %.

Върху договора не са поставени подписи на страните по него. Посочено е, че с подписването му заемателят удостоверява, че преди сключването му е получил стандартен европейски формуляр, запознат е с общите условия, уреждащи отношенията на „Стик-кредит“ АД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги от разстояние, уведомен е за всички клаузи от договора, разбира значението им и се съгласява с тях.

Прието е копие от стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, ведно с допълнителна информация по чл. 8 ЗПФУР, в която е посочен алгоритъм за кандидатстване, одобрение и сключване на договор за предоставяне на паричен заем от разстояние.

Представено е копие от разписка за извършено плащане № 2000000193202705/ 19.10.2019 г., в която е отразено, че „Стик-кредит“ АД е наредило за плащане в полза на В.

Ф. К. сумата 700 лева с основание „кредит 575064“.

Видно от копие от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., сключен между „АПС Бета България“ ЕООД и „Стик-кредит“ АД, дружествата са договорили, че „Стик-кредит“ АД прехвърля възмездно в полза на „АПС Бета България“ ЕООД вземания, произтичащи от договори за кредит на физически лица, описани в Приложение № 1.

По делото е представено копие от извадка от Приложение № 1 към договора за цесия, в която е посочен кредит № 575064 с кредитополучател В. Ф. К., както и че прехвърлените вземания са за сумите 494,05 – главница, 40,10 лева – договорна лихва и 149,89 лева – неустойка.

Приложено е копие от уведомление за цесия, от което се установява, че „АПС Бета България“ ЕООД е отправило до В. Ф. К. изявление, че по силата на договор за цесия от 22.03.2024 г. „Стик-кредит“ АД е прехвърлило в негова полза вземанията си към нея, произтичащи от договор за потребителски кредит № 575064.

Представено е и копие от същото уведомление за цесия, изпратено от имейл-адрес: [email protected] до имейл-адрес: [email protected].

При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:

2

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: че между „Стик-кредит“ АД и ответника В. Ф. К. е сключен соченият договор за кредит от разстояние № 575064/ 19.10.2019 г.; че „Стик-кредит“ АД е предоставило реално на В. Ф. К. кредит в размер на 700 лева; че е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на кредита; че „Стик-кредит“ АД е прехвърлило на „АПС Бета България” ЕООД вземанията си към ответницата, произтичащи от процесния договор за кредит; както и че В.

Ф. К. е уведомена за цесията.

За установяване на факта на сключване на договора за потребителски кредит № 575064/ 19.10.2019 г. от страна на ищеца е представено копие от същия. Върху него не са поставени подписи на страните, а според твърденията на ищеца същият е сключен от разстояние. В съдържащата се в стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити допълнителна информация по чл. 8 ЗПФУР е описан алгоритъмът за кандидатстване, одобрение и сключване на договор за предоставяне на паричен заем от разстояние. До делото обаче не са представени каквито и да е доказателства, че този алгоритъм е реализиран, съответно, че В. Ф. К. е кандидатствала за отпускане на потребителски заем от „Стик-кредит“ АД, че между тях е разменена кореспонденция по предвидения в алгоритъма начин, че й е изпратен процесният договор за креди, както и че тя е изразила съгласието си с него. С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е дал указания на ищеца, че не сочи доказателства за факта на сключване на договора за кредит от разстояние чрез извършени от ответника действия чрез средства за комуникация от разстояние, но въпреки това същият не е предприел процесуални действия за установяване на тези обстоятелства.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, а в чл. 11, ал. 1, т. 27 е предвидено, че договорът следва да бъде подписан от страните. ЗПК предвижда и възможност за сключване на договора за потребителски кредит от разстояние, но това следва да бъде установено по делото. В случая договор за потребителски кредит № 575064/ 19.10.2019 г. нито е подписан от страните по него, нито е доказано, че е сключен от разстояние чрез надлежно изявление в този смисъл на страните по него. Поради това следва да се приеме, че не е установен фактът на сключването му и съответно, че не е доказано съгласно разпределената доказателствена тежест, че В. Ф. К. е поела задължения към „Стик-кредит“ АД въз основа на него.

От страна на ищеца не е доказано и обстоятелството, че „Стик-кредит“ АД е предало на ответницата сочения паричен заем от 700 лева. В тази връзка по делото е представено копие от разписка за извършено плащане № 2000000193202705/ 19.10.2019 г. В нея е отразено, че „Стик-кредит“ АД е наредило за плащане в полза на ответника сумата 700 лева, но не са налице данни, че същата реално е получена от нея. Разписката не е подписана от В.

Ф. К. и не може да се приеме, че установява факта на получаване на паричната сума. С доклада на делото изрично са дадени указания на ищцовото дружество на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за факта на получаването на сумата по кредита от ответника, но въпреки това не са предприети процесуални действия в тази връзка.

Предвид изложените съображения настоящият състав приема, че от страна на ищеца не са доказани съгласно възложената му доказателствена тежест всички кумулативни предпоставки на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата 252,60 евро (494,05 лева) – главница по договор за потребителски кредит № 575064/ 19.10.2019 г., поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Поради същите съображения като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковите претенции по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 3 ЗЗД за сумите 20,50 евро (40,10 лева) – възнаградителна лихва за периода от 19.10.2019 г. до 19.05.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 195,13 евро (381,64) лева за периода от 19.05.2020 г. до 31.05.2025 г.

3

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „АПС Бета България” ЕООД дължи на ответника сторените от нея съдебни разноски в исковия процес, но по делото не са представени доказателства, че е реализирала такива разноски, поради което не следва да й бъдат присъждани.

С оглед на даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос. Поради това „АПС Бета България” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на В. Ф. К. сумата 102.26 евро (равняващи се на 200 лева) – съдебни разноски по ч.гр.д. № 2237/2025 г., по описа на Районен съд – Перник.

По изложените съображения Районен съд - Перник