Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 650 от 17.06.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 738/2021
Вид
Решение № 650
Подписан
17.06.2021
В сила
09.11.2022
Състав
Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.150А · Закон за движението по пътищата
  • чл.15 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.15 ал.2 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.16 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.18 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.38 ал.1 и ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.38 ал.1 и ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.106, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.380, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 ал.3 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал. 1, т.1 и т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. София , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000500738 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 4241/14.07.2020г. постановено по гр.д.№ 7408/2017г. по описа на СГС, ГО, 8 с-в, са частично уважени субективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗК „Лев инс" АД е осъден да заплати на Ю. Т. Д. сумата от 7000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" на водача на л.а.„Фолксваген", модел „Поло" с рег.№ ***, за причинени неимуществени вреди, в резултат на телесни увреждания, настъпили при ПТП на 29.09.2016г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска на 13.06.2017г. до деня на окончателното плащане, както и сумата от 256 лева (двеста петдесет и шест лева)съдебни разноски.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над 7000 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение за 26 000 лв., както и претенцията заплащане на законна лихва за периода от 22.12.2016г. до 13.06.2017г. като неоснователен в тази част.

Присъдени са разноски, като ЗК „Лев инс" АД е осъден да заплати на адв. Й. Д., на основание чл.38 ЗА - сумата от 495 лева (четиристотин деветдесет и пет лева), 1 представляваща възнаграждение за безплатно производството пред Софийски градски съд. процесуално представителство в

По компенсация Ю. Т. Д. е осъден да заплати на ЗК „Лев инс" АД, основание чл.

78, ал.3 и ал.8 ГПК - сумата от 923 лева (деветстотин двадесет и три лева), представляваща съдебни разноски вкл. за процесуално представителство от юрисконсулт.

Решението е постановено при участието на И. П. С., трето лице-помагач на страната на ответника ЗК „Лев инс" АД.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

В срока по чл.263 ал.2 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец Ю. Т. Д. оспорва решението в неговата отхвърлителна част, за разликата над сумата от 7000 лв. до 26 000 лв. и моли съда да бъде увеличен размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се присъди законна лихва, считано от 22.12.2016г. Изтъква факта, че к акто от изготвената по делото АТЕ, така и от разпита на свидетеля - оче видец, установяващ обстоятелства относно механизма на ПТП, по безс порен начин се установява, ч е единствената причина за настъпване на ПТП са действията на водача на л.а. „Фолксваген Поло", а именно навлизането му в лентата за движение на мотоциклет "Хонда П ц 36", без да се съобрази с останалите участници в движението, с което е станал причина за настъпване на ПТП. Оспорва извода за наличието на съпричиняване и то в размер на 50%, тъй като не е нарушил разпоредбите на чл.15 ал.1 и чл.16 ал.2 ЗДвП, защото липсва нормативна забрана по отношение на мотоциклетите да не се движат в най-лявата пътна лента. Не е налице и твърдяното нарушение на чл.16 ал.2 ЗДвП, доколкото процесния пътен участък, макар и формално да покрива критериите да е с две платна, на практика е невъзможно да се извърши нарушението, описано в посочената разпоредба. Това е така, тъй като двете платна за движение са отделени едно от друго с гъвкава метална ограда, която прави невъзможно преминаването от едното в другото платно за движение. Твърди, че следва да се направи разграничението между пътна лента и пътно платно, както и че съдът е смесил двете понятия, което е довело д о формирането на погрешен извод. Не оспорва, че се е движил в най-лявата пътна лента, но това му действие е било разрешено и допустимо от закона - чл.15 ал.2 т.2 ЗДвП. Отделно от това е недоказано, ч е е управлявал мотоциклета с несъобразена скорост, нарушавайки разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП. Счита, че застрахователното дружество дължи законна лихва върху вземането, считано от 22.12.2016 г, датата на постановения отказ от страна на ответника, а не от ИМ, както неправилно го е присъдил СГС. В заключение изтъква факта, че така определеното обезщетение от 7000 лв. /14 000 лв. при 50%/ не отговаря на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и само частично компенсира болките и страданията които е преживял. Моли съда 2 да бъде увеличено присъденото обезщетение с още 19 000 лв., ведно със законните последици по отношение лихвата и разноските.

Жалбоподателят-ответник ЗК „Лев инс" АД оспорва решението в неговата осъдителна част изцяло и моли съда да го отмени и отхвърли изцяло претенцията на ищеца.

Съгласно установените но делото обстоятелства ищецът, като водач па мотоциклета, е нарушил правилата за движение по пътищата, като е шофирал с несъобразена скорост и не е притежавал правоспособност на водач за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Съдът неправилно е приел, че за настъпването на ПТП двете страни имат еднакъв принос и са виновни в еднаква степен за настъпилите вреди. Неправилно е прието, че водачът на л.а. е нарушил разпоредбата на чл.38 ал.1 и ал.3 ЗДвП, защото е спрял в най лявата пътна лента с включена светлинна сигнализация, показваща, че ще завие наляво, което означава, че е завършил маневрата, с която се престроява от дясна в лява лента по посока на движение на мотоциклетиста и се подготвил да извършване на следваща маневра, а именно обратен завой. Като се има предвид, че произшествието е настъпило в светлата част на денонощието и според изводите на вещото лице, водачът на мотоциклета не е извършил никакви маневри, за да избегне ПТП и не е намалил скоростта си, то счита, че вината за настъпилото произшествие е изцяло на ищеца. В случай, че се приеме все пак наличие на вина у водача на л.а., то тя е значително по-малка от тази на моториста.

Що се отнася до размера на обезщетението посочва, че сумата от 14 000 лв. е явно несправедлива, не кореспондира с обичайния размер на обезщетенията при подобни травми от същия медико-биологичен характер. Още повече не кореспондира с морфологичния характер на получените увреждания. Според приетата по делото СМЕ ищецът е получил мозъчно сътресение, кръвонасядане на дясно бедро на външната и средно-долна част, кръвонасядане на дясната мишница и предмишница, кръвонасядане на гърба на лявото ходило, охлузване на коляно. По своя медико - биологичен характер, полученото мозъчно сътресение е причинило временно разтройство на здравето, неопасно за живота, н о е протекло леко със зашеметяване и объркване, без данни за настъпило безсъзнателно състояние (кома). Претендира разноските.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът Ю. Т. Д. твърди, че е претърпял значителни неимуществени вреди, в следствие на получените травми при ПТП настъпило на 29.09.2016г. около 16:00 ч. на пътен участък от път І-6 в посока от гр. София към гр. Радомир, когато при управлението на мотоциклет марка „Хонда", модел „ПЦ 36", per. № ***, докато се движил направо - в лявата 3 пътна лента на пътното платно, бил ударен от л.а. марка „Фолксваген", модел „Поло" с рег.

№ ***, който предприел осъществяване на маневра „обратен завой", в нарушение на правилата за движение по пътищата.

Във връзка с настъпилия инцидент, бил издаден

АУАН № 437504/29.09.2016г., последван от Наказателно постановление от 01.11.2016г. с което на ищеца било наложено административно наказание, обжалвано от ищеца и с Решение №185/03.04.2016г. по НАХД № 2403/2016г., по описа на РС-Перник НП е отменено в частта, в която на ищеца е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.179, ал.2 във вр. с чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а в останалата си част, административното наказание е потвърдено. Тъй като гражданската отговорност на водача на л.а. е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответника, предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, получена от последния на 15.12.2016г. С писмо от 22.12.2016г. - ответникът неоснователно отказал да заплати застрахователно обезщетение и с това изпаднал в забава. Претендира обезщетение в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2016г. - датата на постановяване на отказа на ответното дружество, до окончателното изплащане.

Ответникът ЗК Лев Инс АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва описания механизъм на ПТП с възражения, че ПТП не е настъпило по описания начин т.е. че не е резултат от противоправно поведение на водача на л.а.„Фолксваген Поло", чиято гражданска отговорност не отрича да е застраховал. Твърди, че инцидентът е предизвикан от незаконосъобразното поведение на самия ищец, който управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена скорост, а при това, е могъл да забележи отдалеч спрелия на място и подготвящ се за извършване на маневра л.а., като намали скоростта или спре, за да избегне сблъсъка- нарушения на чл.20 ЗДвП и на чл.18 ЗДвП. При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия управлявал мотоциклет без свидетелство за управление, с превишена и несъобразена скорост в нарушение правилата за движение по пътищата - чл.150А и чл.21 ал.1 ЗДвП, управлявал мотоциклет в нарушение на чл.137 „Е" ЗДвП без поставена защитна каска.

Оспорва обема на описаните телесни увреждания и периода на възстановителния процес.

Поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение, отрича да е изпадал в забава, доколкото представените от самия ищец документи посочвали именно ищеца като причинител на процесното ПТП. Моли за отхвърляне на иска изцяло. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че на 29.09.2016г. около 16.00ч. по път ПП І-6 км. 76+892, ищецът Ю. Т. Д. управлявал мотоциклет марка „Хонда", модел ПЦ -36 с per.

№ ***, /за което не е притежавал правоспособност за категорията, към която спада управляваното от него МПС/ като се движи в лявата лента за движение, с посока от гр.София към гр.Радомир. Скоростта му на движение в този момент е обективно неустановена, но според становището на вещото лице, тя е не по-ниска от 50 км/ч., като се отчитат деформациите по увредените МПС след инцидента. В района на разклона за кв.

„Кристал" в гр.Перник, мотоциклетът запазва праволинейното си движение. В същото време и на същото място, водачът на л.а. марка „Фолксваген" модел „Поло", с per. № *** И. П. С. се движи в дясната лента за движение /т.е. преди ПТП мотоциклетът и л.а. са се движили в една и съща посока, но в различни пътни ленти- мотоциклетът в лявата, а автомобилът- в дясната/. Последният бил спрял в изчакване за предприемане на маневра "обратен завой" на забранено за целта място.

От заключението на депозираната на л.90 основна авто-техническа и л.153 допълнителна експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и 4 неоспорено от страните се установява, че в посока от София към гр. Радомир - са налични две ленти за движение, разделени с прекъсната линия, като на 100-150 м. преди района на разклона за кв. „Кристал" лентите стават три. В посока от гр. Радомир към гр. София - също има две ленти за движение, разделени с прекъсната линия, като на 100-150м. метра преди района на разклона за кв. „Кристал" лентите стават три. Няма данни за ремонтни дейности или други обстоятелства, които биха наложили различна организация на пътното движение към датата на настъпване на процесното ПТП. Видимостта на водача на мотоциклета, който се е движил зад автомобила - към л.а. е неограничена и приблизително около 200 м. В района на разклона за кв. „Кристал" в гр. Перник, водачът на автомобила се готвел да извърши маневра „обратен завой . В началото на маневрата, която се осъществява с обективно неустановена скорост, / според вещото лице не би могла да бъде повече от 10 км/ч./, водачът на л.а. навлиза в лентата за движение на мотоциклета, при което траекториите на движение на споменатите МПС се пресичат и така настъпва удар - в лентата за движение на мотоциклета /лявата пътна лента/.