Решение № 110 от 27.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана СТ. при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Илиана СТ. Търговско дело № 20251100900052 по описа за 2025 година

Ищeцът „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД твърди, че между него, в качеството му на лизингодател, и ответника „ФЕШЪН СЪПЛАЙ“ ЕАД, като лизингополучател, е сключен договор за оперативен лизинг на 12.03.2019 г. на лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер“, с ДК№ ********, при гаранционна вноска в размер на 9505,32 евро и плащане на 60 месечни вноски, всяка от които в размер на 1584,22 евро, без ДДС, дължими до 5-то число на текущия месец, като било уговорено срокът на лизинга да започне да тече от предоставяне на автомобила. Твърди, че на 29.10.2019 г. предал лизинговия автомобил, като от м. декември 2022 г. ответникът преустановил заплащането на дължими суми по договора, поради което с уведомление от 10.02.2023 г., връчено на 13.02.2023г., го поканил да заплати дължимите суми, в противен случай да счита договора за развален и в 3-дневен срок да върне лизинговото имущество. Твърди ответникът да не изпълнил задълженията си в срока на поканата, поради което договорът бил развален, считано от 01.03.2023 г. Сочи, че лизинговата вещ е върната едва на 19.02.2024 г., поради което ответникът дължи неустойка по чл. 37 от договора за неизпълнение на задължението за връщане в размер на 1/30 част от първата лизингова вноска на ден за периода 04.03.2023 г. – 19.02.2024 г. в размер на 18588,18 евро /36355,32 лева/. Сочи, че от тази неустойка е прихваната част от платената гаранционна вноска и след частично плащане е останала дължима сумата от 9772,49 евро /19113,32 лева /. Претендира тази сума ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и разноски.

Ответникът „ФЕШЪН СЪПЛАЙ“ ЕАД не оспорва наличието на облигационни отношения между страните, както и че към м. февруари 2023 г. е изпаднал в забава в плащането на задълженията си към ищеца, както и не оспорва получаването на уведомлението за разваляне на договора. Твърди, че бил уверен от служител на ответника – Д. Л., че при навременно погасяване на 1 текущите задължения договорът няма да бъде прекратен. Твърди, че в полза на ищеца извършил три плащания – на 20.06.2023 г. на сумата от 15 000,00 лева; на 14.07.2023 г. – на сумата от 15 167,21 лева, на 26.09.2023 г. – 15 000,00 лева, като във всички платежни нареждания бил посочен този договор – ЛД 2SOV.076-515. Сочи, че плащанията направил с убеждение, че договорът не е прекратен и че те са погасили изискуемите му задължения. Прави възражение за нищожност, поради противоречие с добрите нрави, на неустойката при предсрочно прекратяване на договора, на неустойката за ползване на автомобила след разваляне на договора и на таксата за надвишен пробег.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва да е постигната уговорка за продължаване действието на договора след развалянето му, като твърди да е възложено издирването му с възлагателно писмо от 15.06.2023 г.

Оспорва извършените от ответника плащания да са погасили процесното вземане. Твърди, че първото плащане от 20.06.2023 г. е отишло, по искане на „ФЕШЪН СЪПЛАЙ“ ЕАД, за погасяване на негови задължения по друг договор за лизинг № 2SOV_074488, а останалите две плащания са отнесени за погасяване на вземания за застрахователни премии, неустойки и лихва за просрочие.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа твърденията си, че от страна на служител на ищеца у него е поддържано убеждението, че договорът между страните е действащ.

С влязло в сила определение от о.с.з, проведено на 11.07.2025 г., производството по делото е прекратено, поради оттегляне на исковете, в частта по предявените искове за такса, поради надвишен максимален пробег в по чл. 64.1 в размер на 778,12 евро /1521,88 лева/, за неустойка по чл.62, т.8 от договора в размер на 6336,88 евро /12 393,86 лева/, като цената на иска за неустойка за ползване на автомобила след развалянето му по чл. 37 е намален до размер от 9772,49 евро /19113,32 лева/.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Не е спорно между страните, поради което съдът намира за установено по делото, че между тях е съществувало облигационно отношение по договор за оперативен лизинг, сключен на 12.03.2019 г. с предмет „Ленд Ровер Рейндж Ровер“, с ДК№ ********.

Според чл. 8 от договора размерът и броят на месечните вноски се уговарят в поръчката за доставка на автомобила. Видно от поръчка № 2SОV_076515/23.10.2019г. между страните е уговорен 60-месечен лизингов срок, при месечна лизингова вноска в размер на 1584,22 евро без ДДС, включваща наем, данък, продуктова такса и такса регистрация в КАТ, платима до 5-то число на текущия месец. Срокът на оперативния лизинг започва да тече от датата на подписване на приемо-предавателен протокол за получаване на автомобила от лизингодателя, като такъв е съставен на 29.10.2019 г. и спрямо него последната вноска по договора е с падеж 05.10.2024 г. Видно от поръчката, уговорения пробег за срока на лизинга по чл. 2.7 от договора е 150 000 км., покупната цена – 140 207,34 евро, а общата сума на лизинговите вноски без гаранционната такава – 114 063,60 евро. Според чл. 64.1 от договора, ако при връщане на автомобила бъде констатирано, че максимално определения пробег е надвишен се дължи такса в размер на 0,125 евро на километър.

2

С писмо от 10.02.2023 г. „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД е уведомило „ФЕШЪН СЪПЛАЙ“ ЕАД /връчено на 13.02.2023 г./, че с предходно писмо дружеството е било уведомено, че дължи сумата в размер на 11 154,48 лева.

Посочено е, че ако посочената сума не бъде заплатена до последно число на месеца, считано от първо число на следващия месец договорът ще се счита развален. Отправена е и покана за връщане на автомобила в 3-дневен срок от получаване на уведомлението. В писмото е изразено разбиране към тежката ситуация за клиента и е посочена готовност за помощ при разрешаването й.

С платежно нареждане от 20.06.2023 г. ответникът е превел на ищеца сумата от 15 000,00 лева с основание ЛД № 2SОV_076515, като платежното нареждане е изпратено с електронно писмо от същата дата, в което е посочено, че плащането следва да се счита по договор № 2SОV_074488.

С платежно нареждане от 14.07.2023 г. ответникът е превел на ищеца сумата от 15 167,21 лева с основание ЛД № 2SОV_076515. С платежно нареждане от 26.09.2023 г. ответникът е превел на ищеца сумата от 15 000,00 лева с основание ЛД № 2SОV_076515.

Според свидетелката Д. Л. от м. октомври 2007 г. и към момента на депозиране на показанията тя работи при ищеца „МОТО-ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД. Свидетелката сочи, че дружество „ФЕШЪН СЪПЛАЙ“ ЕАД е имало два договора за лизинг на автомобили „Ленд Роувър“, като лично тя е провела разговор с представител на дружеството през м. януари или февруари 2024 г. за връщане на автомобилите, поради неплащане на дължими лизингови вноски.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото /приемопредавателен протокол лист 28 от делото/, че процесният автомибил е върнат на лизингодателя 19.02.2024 г. с пробег от 156 225 км.

Според заключението на счетоводна експертиза, приета в о.с.з. на 12.12.2025 г., до 04.02.2023 г. в счетоводството на ищеца са начислени 168 384,20 лева, а са отчетени като платени 157 229,72 лева, като разликата от 11 154,48 лева, представлява сумата от три месечни вноски с включен ДД. Не е спорно между страните, че тези три вноски не са платени в срок. Отделно по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ е заплатена сумата от 30959,44 лева. След тази дата, първото плащане по този договор, осчетоводено при ищеца е по платежно нареждане от 20.06.2023 г. за сумата от 59,15 лева и от 14.07.2023 г., с което са погасени задължения за застрахователна премия – с падеж 16.02.2023 г. 1969,29 лева; други фактури ОЛ /за пълномощно/, падеж 03.04.2023 г.– 15 лева; застрахователна премия с падеж 18.05.2023 г.; лихва за просрочие по фактура, издадена на 31.07.2023 г. и неустойка, по фактура, издадена на 31.07.2023 г. С платената от ответника сума от 26.09.2023 г. при ищеца са отнесени за погасяване неустойка по фактура от същата дата и лихва за просрочие. Със сумата по платежно нареждане от 20.06.2023 г. са погасени задължения на ответника по другия договор за лизинг – 2SОV_074488, като само сумата от 59,15 лева е отнесена за погасяване на вземания по този договор за лизинг за застрахователна премия по втора вноска по застраховка „Каско“.

В заключението е посочено, че от счетоводството на ищеца и според функционалностите на счетоводния му софтуер е генерирана справка за задълженията към 27.09.2023 г. – един ден след последното плащане от страна на ответника и според същата към тази датата са дължими и просрочени 3 единствено три вноски по 3718,16 лева за периода 12.2022 г. – 02.2023 г. общо 11154,48 лева.

На 19.06.2024 г. от страна на ищеца по процесния договор е осчетоводено погасяване чрез прихващане на внесената от лизингополучателя гаранционна вноска в размер на 18 590,80 лева със следните задължения на ответника: на застрахователна премия по застраховка „Каско“ /според твърденията в допълнителната искова молба по фактура от 16.11.2023 г./ в размер на 1827,53 лева; премия по застраховка „Гражданска отговорност“ по уведомление за плащане от 16.11.2023 г. в размер на 517,33 лева; застрахователна премия по застраховка „Каско“ /според твърденията в допълнителната искова молба по уведомление за плащане от 22.02.2024 г., с падеж на премията, видно от застрахователния договор 30.01.2024 г./ в размер на 1827,53 лева; застрахователна премия по уведомление за плащане от 16.05.2024 г., представляващи трета и четвърта вноска по застраховка „Каско“ с падеж 30.04.2024 г. и 31.07.2024 г. общо в размер на 3655,02 лева; лихва за просрочие (неустойка) по уведомление за плащане от 17.06.2024 г. в размер на 3011,71 лева и неустойка по уведомление за плащане от 17.06.2024 г. в размер на 7031,70 лева и така за изземване на автомобил в размер на 720 лева по фактура/уведомление за плащане в размер на 720,00 лева.

Според експертизата от представената от счетоводството на ищеца хронология трудно може да се направи извод за дължимите суми, тъй като са отбелязани като падежирали вноски и за м. март 2023 г. и сл., които са начислени, но нито са отбелязани плащания по тях, нито фигурират като просрочени, като за тази неяснота от счетоводството отговор не е даден.

Същевременно, считано от 27.12.2024 г., т.е. след връщане на лизинговия автомобил по процесния договор са отнесени плащания на общо 22 лизингови вноски по 3718,16 лева, като в основанието за плащане на първите 4 от тях е посочено, съгласно споразумение, а на следващите „суброгация“ или „CLAIM“, при последно плащане 10.02.2025 г.

Според експертизата в счетоводството на ищеца към датата на изготвяне на заключението не фигурират непогасени задължения на ответника по процесния договор за лизинг.

Договорът за оперативен лизинг е разновидност на договора за наем, поради което по отношение на него са съответно приложими правилата за договора за наем.

Не е спорно между страните, че към датата на отправяне на предизвестието за разваляне на договора от страна на лизингодателя, лизингополучателят е бил в забава на три лизингови вноски. По делото не се твърди и установява преди достигане до ответника на уведомление от 10.02.2023 г. и изтичане срока за плащане същото да е оттеглено. Ето защо договорът се счита за развален, считано от 01.03.2023 г. Не се установява след тази датата ползването на автомобила от страна на ответника да е на друго договорно правно основание.

По възражението на ответника за нищожност на клаузата на чл.37 от договора, поради противоречието й с добрите нрави.

Уговорената между страните неустойка по чл. 37 от договора представлява определен отнапред размер на обезщетението, което лизингополучателят дължи за периода на ползване на лизинговото имущество след разваляне на договора на основание чл. 236, ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 347, ал.2 4