Решение № 60 от 14.04.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Х., 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Х., ШЕСТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. СЛ. Г. при участието на секретаря И. АТ. И.ОВА като разгледа докладваното от Г. СЛ. Г. Административно наказателно дело № 20245630200627 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. В. А., ЕГН **********,от гр.Х.,чрез пълномощник адв.Ив.Д. против НП № 24-0271000860/01.10.2024 г. на ВПД Началник в ОДМВР Хасково, РУ Харманли.

В жалбата се твърди,че издаденото НП е незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон и издаването му било в противоречие с процесуалните правила.

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован не се явява,представлява се от адв.Г.,преупълномощена от адв.Д..

Въззиваемата страна – ВПД Началник в ОДМВР Хасково, РУ Х., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Същия е изложил становището си обективирано в Писмо №271000-250/13.01.2025г.,с което отправя искане за потвърждаване на акта.

ТП Харманли при РП Хасково редовно призовани не се явяват в съдено заседание и не се представляват.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че на 08.09.2024г. в 21,46 часа, в гр.Харманли на бул.България в посока ул.Балкан управлява лек автомобил марка Опел Астра с регистрационен номер Х****ВС,собственост на Р. П. П.,ЕГН **********,който е регистриран на територията на Република България и е спрян от движение,без сключена задължителна Гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.638 ал.3 от КЗ.

Квалификацията,която е дадена от наказващия орган е по чл.638 ал.3 от КЗ, като наказанието е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.3 от КЗ – глоба в размер 1 на 400,00 лв.Наказателното постановление е съставено въз основа на АУАН G A № 118005/08.09.2024г.Жалбоподателя подписал АУАН без възражения.Не е подадено възражение в срок против съставения АУАН.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя М.А.. От показанията му се установява, че е съставил акт за административно нарушение,но не си спомня подробности.Разпитан е и свидетеля по акта,който разказва,че жалбоподателя бил спрян за проверка 09.09.2024г.около 21.45 часа в гр.Харманли на бул.България в посока ул.Балкан.Управлявал лек автомобил марка Опел Астра с регистрационен номер Х****ВС,собственост на Р. П. П..Собственика не управлявал автомобила и не присъствал по време на проверката.Твърди,че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и той го подписал лично,но не си спомня дали е изложил възражения.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни и съответстващи на останалите доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите М.А. и М.Г.,дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства, приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. НП е връчено на жалбоподателя лично на 16.12.2024г., а жалбата е подадена в РС Харманли вх.№ 11362/20.12.2024г. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН.

Компетентността за на служителя съставил АУАН и АНО е определена с нарочна Заповед № 125326/19.01.2022г. на ВПД Директор ОДМВР Хасково.

Ето защо, съдът приема, че в случая НП и АУАН са съставени от компетентен орган, което не е основание за отмяната на НП като незаконосъобразно.

Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на лицето сочено за нарушител и на св. М.Г.- служител на РУ Харманли- свидетел и на констатиране на нарушението. Връчен е на нарушителя лично след изготвянето му.

При издаване на наказателното постановление също не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налице са задължителните реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен, за какво нарушение се наказва и срещу какво да се защитава. Налице са твърдения и в АУАН, и в НП относно всички признаци от обективна страна на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към отговорност, възведени като такива със съответната административно наказателна норма.Съда намира,че соченото в жалбата несъществуващо лице –Р. П. П.,собственик на автомобила,не е попречило на жалбоподателя да узнае за какво нарушение ще бъде санкциониран.Съда,счита че е техническа грешка и в съдебно заседание свидетеля заяви,че автомобила е собственост на Р. П. П..

Съгласно чл. 6 от Закон за административните нарушения и наказания :

„Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ Обективната страна на административното нарушение обхваща деянието, противоправността, насочеността му срещу установения ред, неговата наказуемост и реда за наказване на нарушението.

2

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят А. е управлявал МПС без сключена Застраховка ГО.Не се спори, а и от представените с преписката и приобщени по делото писмени доказателства се установява, че автомобила е без валидна Застраховка ГО,констатираното нарушение.

След анализ на доказателствената съвкупност настоящия съдебен състав намира, че макар да е налице извършено от обективна страна административно нарушение, то не е извършено виновно.В административно-наказателното производство в тежест на наказващия орган е да докаже именно, че нарушителят е извършил виновно нарушението – при пряк или евентуален умисъл. Относно приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН - дали са налице или не понятията за маловажност, респ. дали деянието е маловажно или не и на това основание да не наложи наказание, освобождавайки субекта от отговорност, с отправяне на предупреждение.

Съдът констатира,че в обжалваното Наказателно постановление, административно наказващият орган изобщо не е коментирал дали следва или не да приложи посочената погоре разпоредба. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, - когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не е обвързван от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административно-наказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН, се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения по ЗДвП, следва да се съобразяват разпоредбите на даденото с измененията в Закон за административните нарушения и наказания (ДВ бр.

109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.) легално определение на понятието „маловажен случай“, като съгласно §1 ал.1 т.4 от Допълнителните разпоредби на закона: „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Конкретно административно нарушение дали представлява маловажен случай, следва да се преценя по фактите на липса или незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, както и всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Маловажен случай ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

Съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, следва да се квалифицира като „маловажен случай“. По делото безспорно е установено, че към момента на извършване на проверката жалбоподателят е управлявал МПС,чужда собственост без сключена Застраховка ГО. Съда взе предвид,че от АНО не са ангажирани доказателства, да са настъпили вредни последици от нарушението. От събраните доказателства може да се приеме, че се касае за инцидентен случай, с по-ниска степен на обществена опасност на извършено административно нарушение в сравнение с други такива случаи, поради което е налице и хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Неприлагането на института за маловажност води до отмяна на наказателното постановление по реда на чл. 63 ал.2 т.2 от ЗАНН.На основание чл. 63 ал.4 вр. чл. 28 ал.1 от ЗАНН, следва да се предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно 3 нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в срок от една година от влизане в сила на съдебния акт, ще му бъде наложена наказание за това друго нарушение.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК във вр. с чл.63 д ал.1 от ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски е основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че то е заявено своевременно и се явява доказано от представените договор за правна помощ и съдействие, от които е видно, че е заплатил на пълномощника си уговорената сума в размер на 400, 00 лв. за адвокатско възнаграждение.

Възражение на въззиваемата страна за неговата прекомерност е неоснователно.При това положение следва да се присъдят разноски в размер на 400,00 лв.,представляващи платен адвокатски хонорар

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.2 вр. ал. 4 от Закон за административните нарушения и наказания, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0271000860/01.10.2024 г. на ВПД Началник в ОДМВР Хасково, РУ Х., издадено съставено въз основа на АУАН G A № 118005/08.09.2024г., с което на К. В. А., ЕГН **********,от гр.Х., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.3 от КЗ е наложено наказание „Глоба“ в размер на 400,00 лв. за това, че:

08.09.2024г. в 21,46 часа, в гр.Харманли на бул.България в посока ул.Балкан управлява лек автомобил марка Опел Астра с регистрационен номер Х****ВС,собственост на Р. П. П.,ЕГН **********,който е регистриран на територията на Република България и е спрян от движение,без сключена задължителна Гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.638 ал.3 от КЗ.

ПРЕДУПРЕЖДАВА К. В. А., ЕГН **********,от гр.Х. **, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково да заплати на К. В. А., ЕГН **********,от гр.Х. **,сторените разноски в производствотоплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин/ лева,за процесуално представителство по делото.