Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 592 от 13.10.2022, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 407/2022
Вид
Решение № 592
Подписан
13.10.2022
В сила
17.11.2022
Състав
Калина Христова Христова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • член 8, пар. 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал. 2 и 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал. 2 и 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 - чл. 18 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 - чл. 18 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 - чл. 18 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 3, т. 10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Враца, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20221420100407 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от П. Л. П., ЕГН **********, чрез адв. В. Н., против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220.

В исковата се твърди, че на 20.05.2021 г. между ищеца като кредитополучател и ответното дружество като заемодател бил сключен Договор за потребителски кредит тип кредитна линия А1 Бърз Кредит № 100318252, с минимална сума за усвояване 100 лева и кредитен лимит 1 000 лева при лихвен процент 40,00%. В договора било посочено, че кредитополучателят следва да бъе представеноедно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1 500 лева или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от ответника банка или поръчителство от одобрено от ответника дружество.

Сочи, че съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, усвояването на суми се заявява от кредитополучателя чрез подаване на искане на място в търговски обект на дистрибутора или посредством наличните канали за дистанционна комуникация – ел. поща, уеб-сайт, мобилни приложения, IM съобщения, кратки текствоеи съобщения или обаждане на кол център. Ищецът сочи, че на 20.05.2021 г. е подал искане за кредитна линия № 100318252 до „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с което помолил да му бъде отправено предложение за условията, при които може да се усвои сума по кредит „Кредитна линия“ в размер на 1 000 лева.

Заявява, че на същия ден му бил отпуснат заем в размер на 1 000 лева, с погасителен 1 план към кредит № 100318252, който имал силата на споразумение относно размера на усвоената сума 1 000 лева, за срок от 12 месеца, с размер на погасителната вноска 102,47 лева. Заявява, че е усвоил заемната сума в размер на 1 000 лева в брой в търговския обект, където е подписан договорът за кредит.

В същия ден – на 20.05.2021 г. ищецът сключил Договор за възлагане на поръчителство с посоченото от заемодателя лице – „Кредит гаранция“ ЕООД, ЕИК 201281666. В договора било посочено, че ще породи действие, ако в 5-дневен срок от одобреното искане за усвояване на сума по кредитната линия кредитополучателят не осигури едно от уговорените в договора за кредит обезпечение. Уговорено било, че кредитополучателят ще заплаща на поръчителя възнаграждение в размер според размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение, редовност на кредитополучателя при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, като конкретните размери и съответните условия са посочени в погасителен план към договора. Възнаграждението за поръчителя следвало да се заплати по банкова сметка на посредника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД или в търговските обекти на това дружество.

За усвоената сума от 1 000 лева възнаграждението за поръчител било 141,20 лева, разсрочено на месечни вноски от по 38,73 лева.

Заявява, че на 17.06.2021 г. погасил предсрочно и изцяло сумата по договора за кредит в общ размер на 1 084,19 лева, в т. ч. главница, лихва и възнаграждение за поръчителство. Сумата била платена изцяло в полза на ответното дружество, както следва 672,76 лева на 16.06.2021 г. и 411,43 лева – на 17.06.2021 г.

Ищецът счита, че описаните договори за кредит са нищожни, като излага следните доводи:

Не е спазена предвидената от закона форма при сключването им;

Не е спазена процедурата по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, тъй като ответникът не е предоставил на потребителя изискуемата преддоговорна информация, не е получил неговото валидно съгласие за сключване на договорите, както и за условията, при които може да се откаже от тях; освен това разменените електронни съобщения не отговарят на изискванията на ЗЕДЕУУ, а електронните документи се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена процедурата по удостоверяване на техния действителен автор /напр. да са подписани с квалифициран електронен подпис/;

Нарушено е изискването договорите да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по – малък от 12 пункта, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора;

Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен общият размер на кредита като съществен елемент от неговото съдържание; счита, че посочването на сумата от 1 000 лева е формално, както и че липсва посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата /в брой или по банкова сметка/ и в какъв срок;

Нарушен е чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е посочен годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита като съществен елемент от неговото съдържание, както 2 и общо дължимата от потребителя сума по определения в приложение № 1 към ЗПК начин;

ГПР е посочен единствено като процент, без да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, като счита, че липсата на ясно разписана методика за формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формира определеният в договора ГПР от 49,02%, е в пряко противоречие с императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл.10а, ал. 2 и 4 ЗПК; не става ясно каква част от ГПР е фиксираният лихвен процент от 40,00%; в съдържанието на ГПР не са включени всички останали разходи, в това число и възнаграждението по сключения договор за поръчителство;

Счита, че в договорите размерът на ГПР е грешно посочен, като действителният размер от 69,44% е над максимално установения праг на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК;

Сключеният с „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечение на заема и имат за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита, предвид, че са сключени с дружество, избрано и посочено от заемодателя, за което ищецът е заплатил такса, равняваща се на близо половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията по договора от негова страна;

Клаузата за обезпечаване на заема с поръчителство е в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК, цел, тъй като дружеството – заемодател не е изпълнило задължението си преди сключване на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването му, а вместо това му е вменило задължение да сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща възнаграждение, вследствие което се е увеличил размерът на дълга му;

Клаузата за обезпечаване на заема с поръчителство е нищожна и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП – не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните; не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора, както и не е индивидуално уговорена;

Целта на сключване на договора за поръчителство с трето лице е заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК под предлог, че таксите се дължат на трето лице, а не на кредитора, впоследствие обаче тези такси се заплащат именно на заемодателя;

Не е предоставена възможност потребителят да посочи избран от него поръчител, а сключването на договор с „Кредит Гаранция“ ЕООД е абсолютна предпоставка потребителят да бъде одобрен за получаване на кредита;

Възнаграждението за поръчителя следва да е включено в ГПР, тъй като представлява печалба за кредитора, който не е прехвърлил платената сума от 464,76 лева на „Кредит Гаранция“ ЕООД;

3

Ако тази сума бе включена в ГПР, последният щеше да възлиза на 74,10%;

Освен това прилагането на друг размер на ГПР извън договорения между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“;

Клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като нищожността на тази уговорка води до нищожност на целия договор;

Налице е несъответствие между посочения в преддоговорната информация фиксиран годишен лихвен % и посочения в сключения договор;

Не е посочено наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срокът, в който това право може да бъде упражнено, условията за упражняването му;

Нищожността на процесния договор за кредит води до нищожност и на свързания с него договор за гаранция.

Иска се постановяване на решение, с което ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да бъде осъдено да заплати на ищеца П. Л. П. сумата от 84,19 лева, представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит № 100318252/20.05.2021 г. и съставляваща разликата между главницата по договора в размер на 1 000 лева и общо платената по договора сума 1 084,19 лева, ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба - 03.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, чрез адв. П. П., с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Не оспорва, че с ответника е сключен Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия А1 Бърз кредит“ № 100318252/20.05.2021 г., по силата на които на същата дата ищецът е усвоил сумата от 1 000 лева, с лихвен процент 40,00% и ГПР 48,47%.

Ищецът е следвало да върне кредита на 12 месечни вноски в размер на 102,47 лева. Заявява.

Че дружеството е получило плащания по договора в общ размер на 1 053,75 лева, от които 1 000 лева главница и 53,75 лева – лихва. Ответното дружество не извършва посредничество и не приема плащания от името на „Кредит Гаранция“ ЕООД. Ответникът не поддържа търговски обекти, а посочената в договора за поръчителство банкова сметка не е на ответника.

Оспорва твърденията за недействителност на договора за кредит, като счита, че същият отговаря на изискванията на ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, спазени изисквания за шрифт. Посочен е общият размер на кредита, условията за усвояване на суми. Договорът съдържа ГПР и лихвения процент, който е правилно изчислен и в него не следва да се включва възнаграждението за поръчителство. Изложени са подробни съображения. Заявява, че ищецът е имал право да избере да обезпечи задълженията си по договорите с поръчителство от избрани от него физически лица, а сключването на договор за поръчителство не е условие за отпускането на кредита. Сключването на договора за поръчителство с третото лице е по избор на потребителя, извършен при сключването на договора за кредит. Оспорва, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като 4 счита, че размерът й не е необосновано висок.

Иска се постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждането на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От представените по делото доказателства се установява, че между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД като заемодател и ищеца П. П. като заемател е сключен Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия А1 Бърз Кредит“ № 100318252 от 20.05.2021 г., съгласно който „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД предоставя на ищеца потребителски кредит тип „кредитна линия“, по който кредитополучателят има право да усвоява и погасява многократно изцяло или частично възстановени суми до размера на кредитния лимит.

Уговорен е кредитен лимит от 1 000 лева и лихвен процент 40%.

Съгласно чл. 1, ал. 2, страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен, като в 5-дневен срок от всяко одобрено искане за усвояване на сума кредитополучателят следва да осигури поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор, с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1 500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитора банка.