Определение № 5099 от 12.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5099 гр. Варна, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20263100501824 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 29069/10.09.2026 г. от Е. К. К., действаща чрез адв. Л. Р., с искане за изменение в частта за разноските Определение № 4272/21.08.2026 г., постановено по настоящото дело.

Излага, че за защитата във връзка с образуваното въззивно частно производство е бил ангажиран процесуален представител. Бил съставен договор за правна помощ и заплатен хонорар в размер на 150 евро. Сочи, че макар наведените аргументите в отговора да не са били разгледани по същество от въззивния съд, с аргумент от нормата на чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да му бъдат присъдени разноски. Твърди, че такива са претендирани и са били представени доказателства за тях.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна С. К. К., чрез адв.

А.Ж, е подала отговор с вх. № 31141/29.09.2026 г., с което изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди, че по делото не са представени доказателства за извършено плащане. Счита, че доколкото въззивният съд в постановеното определение не се е произнесъл по съществото на частната жалба, то разноски на насрещната страна не се следват. Освен това намира, че преценката за дължимите разноски следва да се направи съобразно изхода от инициирания инстанционен контрол.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Молбата, с която съдът е сезиран, е подадена в законоустановения срок и произтича от надлежна страна. Същата отговаря и на условията на нормата на чл. 80 от ГПК, доколкото към подадения отговор на частна жалба с вх. № 59010/22.07.2026 г. от Е. К. е приложен договор за правна помощ и молба за присъждане на разноски. Вписването за направеното плащане в договора за 1 правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума.

Съдът намира молбата за основателна, поради следните съображения:

Проведеното въззивно производство е образувано по частна жалба с вх.

№ 52052/29.06.2026 г., подадена от С. К. К., насочена против Разпореждане № 12603/26.05.2026 г., постановено по гр.д. № 1198/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е оставено без уважение молба с обективирано искане за връчване на съдебното решение лично на С. К., на известния по делото адрес в гр. София. По делото в законоустановения срок е депозиран отговор на жалбата от насрещната страна Е. К., с която се изразява становище по същество и се моли за присъждане на разноски за процесуално представителство във връзка с частното производство. Сезираният въззивен състав на ВОС с Определение № 4272/21.08.2026 г. е оставил без разглеждане частната жалба, като недопустима, тъй като обжалваният съдебен акт е извън обхвата на лимитативно изброените хипотези на чл. 279, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. По отношение на разноските съдът не се е произнесъл.

При така описаните обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за изменение на постановеното определение в частта за разноските, с аргумент от нормата на чл. 81 от ГПК, тъй като с него е поставен край на образуваното въззивно частно производство. Изводът на съда не се променя от обстоятелството, че защитата на молителят е била проведена във връзка с недопустима жалба. Налице е хипотезата на чл. 78, ал.

4 от ГПК, съгласно която ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен поради постигнато между страните споразумение.

Не е налице основание и в твърдението, че разноски следва да бъдат присъдени в края на развитието на инициираното въззивно производство, тъй като прилагането на нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК не предполага изчакване на окончателния изход на спора от инстанционния контрол.

Ето защо молбата за допълване в частта за разноските на Определение № 4272/21.08.2026 г., постановено по настоящото дело, е основателна. СтоР.те разноски по делото са доказани като извършени и доколкото съдът не се произнася служебно по прекомерността им, то същите следва да бъдат присъдени в пълен размер. Не е направено възражение с правно основание чл.

78, ал. 5 от ГПК от страна на К..

Мотивиран от изложеното, на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 4272/21.08.2026 г., постановено по в. ч. гр. дело № 1824/2026 г. по описа на Окръжен съд - Варна В ЧАСТТА относно 2 разноските, на основание чл. 248 от ГПК, като:

ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ********** ДА ЗАПЛАТИ на Е. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **********, действаща чрез настойника си К. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ********** сумата от 150 /сто и петдесет/ евро – разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Варна, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3