Определение № 948 от 01.06.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 948 гр. Варна, 01.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева като разгледа докладваното от Стояна Илиева Частно наказателно дело № 20263110201282 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба на адв.М. Б.ов Р., АК-Варна, повереник на Б. В. И. срещу Постановление на Районна прокуратура гр. Варна от 02.03.2026 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП / досъдебно производство / № 319/2021 г. по описа на 02 РУ ОД на МВР Варна.

В жалбата се изразява несъгласие с прекратяването на досъдебното производство. Твърди се, че РП Варна не е извършила нито едно ново процесуално действие, от тези които са и били указани от РС Варна.Твърди се, че прокурорския акт не е мотивиран и това е основание за отмяната му, като допуснатите пропуски касаещи липсата на отговор какво РП Варна приема от фактическа страна, кои са доказателствата в негова подкрепа, какви са правните изводи са ограничили правата на пострадалата и са я лишили от възможност да разбере защо се прекратява наказателното производство. Иска се отмяна на постановлението на РП Варна от 02.03.2026 г. и връщане на делото на прокуратурата със задължителни указания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и съображенията на прокурора, намира за установено следното:

По допустимост на жалбата:

Състава на съда намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена от кръга лица, изброени изрично в разпоредбата на чл.243,ал.3 от НПКТ, съгласно която право да подадат жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство имат единствено и само обвиняемият, неговия защитник, пострадалия или неговоти наследници, ощетеното юридическо лице. В конкретния случай жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - пострадал от престъплението, чрез процесуалният му представител.На следващо място, жалбата е подадена в предвидения законов срок. Съгласно чл.243,ал.3 от НПК срокът, в който може да се обжалва постановлението на прокуратурата пред съответния първоинстанционен съд е 7-дневен от получаване на преписа. Пострадалата е 1 получила препис от прокурорския акт на 23.03.2026 г., а жалбата е подадена в РП Варна на същата дата -23.03.2026 г.,т.е. жалбата е подадена в срока по чл.244, ал.5 от НПК.

От фактическа страна:

На 16.01.2020 г. Б. И. посетила за преглед д-р А. Б., гинеколог в А. С. К. М. център Варна ЕООД. Д-р Б. извършила преглед,предписала медикаменти и насрочила преглед за след три дни.На 20.01.2020 г. И. отново посетила д-р Б., бил и извършен ехографски преглед, като след приема на предписаните и лекарства вагиналното кървене спряло. Д-р Б. насрочила нов преглед след пет дни.На 24.01.2020 г. И. посетила д-р Б. за трети път, която потвърдила бременността на И., като я уверила, че е нормална и не е извънматочна.На 29.01.2020 г. по повод влошаване на здравословното и състояние И. била хоспитализирана в клиниката по Гинекология към МБАЛ **.*** Варна.И. била оперирана по спешност, като при опирацията и била премахната лявата и маточна тръба.

Въз основа на подадена жалба от И. било образувана пр. преписка № 17297/21.12.2020 г. с оглед данни по чл.134 ал.1 от НК.С Постановление от 15.03.2021 г. е образувано досъдебно производство №319/2021 г. по описа на 02 РУП Варна водено за престъпление по чл.134 ал.1 от НК.

В хода на разследването са разпитани свидетели и изготвени четири СМЕ.

Заключението на изготвената на 09.12.2021 г. тройна СМЕ е, че при трите проведени от д-р Б. прегледи на св.И. е поставена диагноза –бременност, потвърдена. Б. е приела, че се касае за нормална вътрематочна бременност, която не съответства напълно на направените и приложени към документацията ехографски снимки. Даден е отговор на това какво следва да включва стандартния преглед от акушер-гинеколог. Посочено е, че предписаната терапия не е неправилна.Посочено е, че към януари 2020 г. не е имало утвърден «Стандарт по акушерство и гинекология», в който нормативно да са заложени вида, обема и последователността на извършваните прегледи и изследвания във връзка с потвърждаване и отхвърляне на бременност.Даден е отговор и на симптоматиката и причините за «тубарна бременност». Посочено е, че в конкретния случай се отнася до много ранен етап от бременността, като при прегледите на 16-24.01.2020 г. не е направено нито едно от изследванията хистеросалпингография и хромопертубация / специфични изследвания за поставяне на диагнозата «тубарна бременност/, тъй като при пациента не са установени данни насочващи към тубарна бременност и не е била показана за такъв тип изследвания, които не се прилагали при рутинната АГ практика.

Посочено е също така, че при пациентката е била приета в рамките на допустимата спешност, поставена и е била точната диагноза и е било приложено нужното лечение, напълно отговарящо на стандартите на АГ практиката.

На 23.03.2022 г. е била изготвена допълнителна СМЕ, в която същите вещи лица са дали заключението, че загубата на една от маточните тръби / дясна или лява/ в резултат на нанесена телесна повреда не води до детеродна неспособност, тъй като възпроизводителната функция на конкретния индивид не е отнета напълно.Това телесно увреждане намалява 2 наполовина възможността за оплождане по естествен път,т.е. за забременяване без медицинска помощ и съответно затрудняване функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност. Отбелязано е, че в разглеждания казус не може да се обсъжда причиняването на каквато и да е телесна повреда, тъй като при И. се касаело за оперативно отстраняване на лявата маточна тръба по витални индикации. Според експертите няма как да се приеме за телесно увреждане медицинска операция, когато тя е правилно извършена със съгласието на пациента и предприета единствено за спасяване на живота или подобряване на здравословното му състояние. Посочено е, че в случаите на «тубарна бременност» оперативната интервенция с отстраняване на тръбата е предпочитаният лечебен метод, тъй като маточната тръба е много чувствителна структура и при оперативното и третиране тя се уврежда и се повишава възможността за повторна извънматочна бременност се предпочита отстраняването и, дори в случаите когато целостта на стената и все още не е нарушена.Според експертите отстраняването на маточната тръба при наличните данни за тубарна бременност не трябва да се разглеждат като телесна повреда, тъй като непредприемането и би създало реална опасност за здравето и живота на бременната.

На 02.07.2022 г. е изготвена втора допълнителна СМЕ. От заключенията и се установява, че И. е била бременна в пета гестационна седмица към16.01.2020 г. Тъй като бременността е била извънматочна, гестационния сак е бил много по-малък от 5 г.с., което затруднява диагностиката дори и с вагинален ехограф.В амбулаторни условия няма как да се извърши лапароскопско изследване за да се постави диагноза «извън маточна бременност».

Според експертите визуализацията на плоден сак трансабдоминално е възможна след 5-6та седмица на бременността, а сърдечната дейност – след 7-8ма седмици.Поставената диагноза « двурога матка» е в групата на диференциално-диагностичните възможности за състоянието и като аномалия, предполагаща патологична бременност и е показател за често проследяване.В случая е видно, че това е осъществено чрез три последователни прегледа и назначен последващ такъв в рамките на 20 дни.Според експертите дори да е била поставена диагнозата « извън маточна бременност» в по-ранен етап, пациентката отново е щяла да бъде подложена на същата оперативна интервенция.

Изготвена е СМЕ от вещи лица при ВМА София,МБАЛ Лозенец и МФ на СУ.Вещите лица посочват, че наличната находка при прегледа на 20.01.2020 г. описана като съмнителна за гестационен сак заблуждава лекаря, че бременността се развива в матката, като същевременно още не е имало видима ехографска структура в някоя от матичните тръби.Правилно е насрочен трети преглед за преследяване състоянието на пациентката, извършен на24.01.2020 г. Отбелязано е, че на този етап бременността е с малки размери и е почти невъзможно да бъде видяна със съвременните диагностични възможности.В периода от 16.01.2020 г. до 24.01.2020 г. не е имало клинични оплаквания които да налагат извършването на лапароскопия с цел констатиране на бременност. Според вещите лица поставената от д-р Б. диагноза е била неправилна с оглед последващото развитие на събитията.Според експертите се касае за усложнение на бременността, развило се най3 вероятно на фона на предшестващо болестно увреждане на маточната тръба, а не за последици от травма или неправилно лечение.Според вещите лица не се касае за телесна повреда по смисъла на НК, а за медицинска манипулация и приложено лечение по спешност.Според вещите лица не могат да се посочат допуснати грешки и нарушения на професионалните задължения на д-р Б. при лечебно-диагностичният процес на пациентката Б. И..Според експертите на този етап от развитие не са известни други диагностични методи, които да могат да установят ранната локализация на една бременност.

Диагностиката на извънматочната бременност е изключително трудна и обикновено се поставя и изяснява при вече разстроена тубарна бременност.

В заключенията си в назначената им допълнителна СМЕ горепосочените експерти посочват и, че като цяло симптомите, които са налице при извънматочната бременност не са характерни и се наблюдават при редица други състояния и заболявания. При И. симптоматиката се е изявила сравнително късно с кръвоизлив в корема, когато вече е било налице разкъсване на маточната тръба. Причините за тубарната бременост при И. според експертите се дължат на възпалителни промени в маточните тръби. Според експертите при извършените на И. медицински прегледи и последващи интервенции не са констатирани причини за възникнала тубарна бременност защото не са търсени и същите не са могли да бъдат открити при първоначалните прегледи. На този етап при извършените прегледи д-р Б. не е могла да установи извънматочна бременност на И..Могла е само да предполага и да изчака тя да се развие и да стане видима.Предписаното лечение е за задържане на бременността, което е правилно като се има предвид предишната и несполучлива бременност.Правилно е била поставена диагноза «бременност потвърдена».Към онзи момент д-р Б. не е имала основания да назначи допълнителни изследвания или прилагане на други лечебни и диагностични методи, тъй като не са били налице обективни причини за нуждата от такива на съответния етап.

По делото не е било повдигнато и предявено обвинение и няма взета мярка за неотклонение, а в процесуално качество на свидетел е разпитана жалбоподателката И..

Също така в процесуалнота качество на свидетели са били установени и разпитани и всички установени като съпричастни към случая лица, включително и такива възприели факти и обстоятелства от значение за изясняване на случая по същество, а именно тези, които са провели и наблюдавали леченията на пострадалата И. – свидетелите Б., Т., К., О.,К..

До настоящият момент воденото ДП е било прекратявано два пъти на осн.чл.24 ал.1 т.1 от НПК, че деянието не представлява престъпление, което от своя страна е било подложено на съдебен контрол. В тях е изложена възприетата от прокурора фактическа обстановка,посочен е събрания доказателствен материал, като е направен анализ на същия, направени са правни изводи.

В две отделни определения РС Варна е отменял постановлението на РП Варна и връщал делото за продължаване на разследването със задължителни указания.

В последното обжалвано постановление на РП Варна е обсъдила нормата на чл.79 ал.1 т.2 от 4

НК, която сочи, че наказателното преследване се изключва по давност, когато е изтекла предвидената от закона давност, а това обстоятелство от своя страна се явява прекратително основание по смисъла на чл.24 ал.1 т.3 от НПК.

От правна страна:

Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени. В процедурата по чл. 243, ал. 4 и 5 НПК съдът не може да подменя вътрешното убеждение на решаващия орган (на прокурора).