Протокол № 653 от 17.12.2021, Районен съд - Ямбол

ПРОТОКОЛ

№ 653 гр. Ямбол, 16.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла Р. Димитрова при участието на секретаря С. С. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело № 20212330103526 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Молителката, като законен представител на малолетното дете Г. П. Я. – редовно уведомена, се явява лично и с адв. М. Й. от АК Я.

Ответникът П. Г. Я. - редовно призован, се явява лично и с адв. В. З. от АК-С.

Адв.Й. – Моля да дадете ход на делото.

Адв. З. - Моля да се даде ход на делото

Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. Й. – Уважаема госпожо Председател, поддържаме молбата за защита от домашно насилие. Водим допуснатите до разпит свидетели.

1

Адв. З. – Уважаема госпожо Председател, от името на доверителя ми оспорвам изцяло депозираната пред съда молба, която представлява и злоупотреба с право. Депозирам отговор и за страната. Моля да ни допуснете до разпит двама свидетели при условията на равнопоставеност между страните – Д. П.и С. П.

Адв. Й. – Госпожо Председател, необходимо ми е време да се запозная с отговора.

Адв. З. – Считам подаденият отговор е подаден в срока определен от ЗЗДН е най-късно в първото по делото съдебно заседание. По отношение, че се съдържат обстоятелства, касаещи контактите, напротив за нас те са от страна на ***, че ще спре да възпрепятства контактите. По отношение на твърдените дати на насилие на стр.*** съдържа се пълно описание на целия период от твърденият от молителите период, респ. настъпилите последици от същото. По отношение на промяна на личните контакти, тогава ще бъде поконкретно гарантирано. Има свидетели очевидци. Категорично не са осъществени от нас касаещи този период. А другото е, че по своята същност е злоупотреба с правото, което е недопустимо. Това дело е резултат на едно продължаващо поведение на *** около година преди това със заплахи и от трети лица. Когато доверителят ми е върнал детето е обърнал внимание на ***, че детето има синини.

Адв. Й. – Липсата на критичност у вашия доверител е укоримо.

Съдът, по направените доказателствени искания от ответната страна ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание в качеството на свидетели посочените лица – С. П.и Д. П.

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

2

Д. И. Г. – 33 год., неосъждан;

С. И. Д. - 24 год., неосъждан;

С. Г. П. – 42 год., неосъждан и

Д. Г. П. – 39 год., неосъждана.

Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която носят по чл.290 от НК.

Същите обещаха да говорят истината, след което в залата остана само свидетелят Г..

Свидетелят Д.Г. – Да. Познавам страните. Нямам роднинска връзка.

Живея на съпружески начела с Д. И. И. от около 2 години вече. Имам впечатления за отношенията на *** и детето. На 07.11. в неделя, тази година *** върна детето. След като *** го върна на въпросната дата 07.11., тази година първоначално детето нищо не сподели, но в последствие *** му видя, че има белези по тялото. Белезите бяха по ръчичката - лявата направо като синини, но силни. От другата страна по-скоро към ключицата доста видимо синини. И аз ги видях. *** му го попита от къде са тези синини. Доста силни белези все пак и тогава вече детето разказа всичко. Каза, че *** му ги е направил. Разказа цялата случка, че когато е било при *** си са отишли на гости при негово *** и децата са си играели и Г. ударил ***си с топка и *** му се е скарал, хванал го е много силно за ръката, дръпнал го е и няколко шамара мисля, че му е ударил и това е. Детето си беше много уплашено. От както *** му го взима, то детето системно си говори какви ли не небивалици. В един период срещу *** му най-вероятно и срещу мен, че не сме били семейство, че аз не съм му никакъв, че съм лош и кой знае какво още. Миналото лято когато го взе за един месец тогава е бил с *** си и с *** си. Те са го гледали. Като се върна детето ми разказа за меко казано странни случки - игри с кукли, които наподобявали нашето семейство. *** му говорила някакви странни работи за някакво семейство и детето вечер си лягаше и както спи в 3 часа се събужда реве, крещи, пищи и е много уплашено. Тази последната случка за стискането и удрянето на шамари то винаги като ходи при *** си му е говорено, че аз съм лош. Беше го е страх вече да отиде при *** си. *** му го пита: „Искаш ли да ходиш при *** си“?, 3 а то казва: „Не. Той ме бие“. Наложи се да го водим на психолог. При прегледа беше ходил преди това при психолог. И сега при *** за физическите рани. Синините бяха като много силни синини. Много силни. То явно е стискано с пръсти, имаше като кръвонасядане. Белегът наподобяваше на стискане с пръсти. Никакви проблеми нямам с детето. Когато съм се запознал с него ми беше ясна ситуацията, ***. С детето лично никакви проблеми нямаме. Гледам го като мое дете хем му говорят глупости, но мисля, че детето е много привързано към мен. Той се съгласява с тези глупости, които там му говорят, защото е там и се съгласява. За него е по-добре да е съгласен там с тях, за да си няма проблеми и като се върне ми обяснява колко съм лош и така. Объркано е детето от години. Винаги е било объркано и сега след последния случай сега вече направо си го е страх. Като цвят не мога да кажа точно. /Свидетелят посочва мястото над китката на лявата си ръка, като с дясната ръка показва, че е имало три пръста отпечатък/. Кръвонасядане имаше. Точно като синина като синьо и затова показах. Цветът на синините беше насинено. В момента точен цвят не мога да кажа. Като синина. Като насинено. *** не възпрепятствала контактите с ***. На 18.09. детето има РД.

Миналата годна на 18.09. не мога да кажа какъв ден е бил. Те го объркват.

Така е детето от както е започнал да го взима *** му, от както се познаваме.

От както сме с *** и дори и отпреди това е така. *** е потърсила психологическа помощ многократно. Не мога да кажа името на жената. Сега и последният път го заведе. Сега като дати и дали са 3 – 4 пъти да са ходили на психолог, не мога да кажа. Ние с *** сме се виждали може би 3 пъти по 5 минути. Може 10-15 минути сме били заедно. Не съм виждал *** да тормози детето. Не съм виждал *** да удря детето.

Свидетелят С.Д. – Д. ми е ***. Детето ми е ***. Желая да свидетелствам. На 07.11., тази година в неделя *** му на Г. го върна и аз бях при *** в къщи и като влязох в къщи детето се съблече и имаше синина на лявата ръка. Видях я. Личеше си, че е стиснато детето, все едно стиснато от ръка с три-черти дебели черти като от пръсти. Детето нищо не обясни тогава.

Не искаше да каже нищо. Беше в шок. Разстроено беше детето. Когато се успокои сподели, че *** му го е стиснал, ударил го е. Конкретно какво ми обясни детето не си спомням. Случвало се е един път детето е настроено срещу *** си когато го върне ***, детето не иска *** си. Вика й „Не ***. Не 4

***“ и друг път се е случвало. Казвало е детето, че *** му е лош и го бие.

Това ми е казвало детето. Защо го бие, там вече не знам. С шамари го биел, стискал го е и го е биел и го е заболяло. От тези синини го болеше ръчичката.

Два пъти в месеца в събота и неделя мисля, че е режима – контактите на *** с детето, с преспиване. В събота е било предадено, не съм сигурен може и в петък да е било. Преди това съм го виждал детето. Не съм виждал преди *** да го вземе, детето да е имало синини. Не е падало. Не се е удряло. На лявата ръка бяха синините. /Свидетеля показа лявата ръка от китката до лакътя/ Детето се съблече по къс ръкав по фланелка. То отначало нищо не искаше да каже. Ние го видяхме, че е синьо. Впоследствие каза. *** му го пита защо е синьо и какво се е случило и детето каза, че *** му го е стиснал и го ударил.

Друго не знам. Мисля, че горе в дясно към ключицата имаше синьо. *** му после го съблече. Аз съм на 24 години. Работя. С различно работно време съм. В с. Б. работя. По това време не бях на работа. Бях си в къщи. Аз съм *** и когато има работа работя, когато няма съм си в нас. На 400-500 метра живеем един от друг със *** ми, на две пресечки. *** ми започна да води детето на психолог още като живееше при нас преди 2-3 години. От както живее при нас *** с детето поне 2-3 пъти *** го е водила на психолог. Мисля, че беше два пъти в месеца контакта на *** с детето. На 07. беше последния.

Не знам режима на лични контакти на *** с детето. От петък бащата взима детето след обяд към 4-5 часа.

Свидетелката Д. П. – Аз съм *** на ответника. Желая да свидетелствам.

Последният път в петък от 5.11. до 07.11., тази година беше контакта на *** с детето. Знам какво се случи. Аз бях там с тях през повечето време бях с тях.

Аз лично знам за влошените отношения между *** и *** ми и многократно съм чувала заплахи от нейна страна, че ще образува дело за насилие срещу него ако продължава да прави това или иначе и това е с години и точно от такъв страх *** ми ходи с различни хора да взема детето с приятел, който е с него точно за това, че не знаем как ще реагира ***, защото има ситуации, в които *** не го дава. *** ми когато трябва да вземе детето той иска нейното позволение дали може или той няма право да отиде и да го вземе. По тази причина още в четвъртък той ме помоли дали мога да го придружа, тъй като от една година насам имаме индикация, че детето не се чувства комфортно в 5

Я. Имам конкретни неща споделени от детето. Съгласих се. Придружих *** ми. На 05.11. придружих *** ми, но малко преди да стигнем до къщата, където е детето, аз слязох, защото *** има една непоносимост към цялото ни семейство от момента, в който тя си тръгна тя категорично няма никакъв достъп. Тя не иска да разговаря с нас въпреки, че сме правили опити ние сме отрязани от нея и понеже знам, че това няма как да се изтълкува добре съответно *** ми ме свали и аз слязох на едно заведение да ги изчакам. Дори не съм пила и кафе, защото се надявах, че ще вземе детето, тъй като имаше разрешение специално един-два дена преди това и детето трябваше да дойде с него. Малко по-късно той дойде с детето и се качи в колата. Детето съответно се зарадва. Като всеки път. Той не ми е като ***. То ми е като мое дете. Присъствала съм дори на раждането. Като мое собствено дете го чувствам и затова сега съм разстроена и ме боли, че по този начин се случват нещата. Детето съответно се зарадва, че ни видя. От друга страна беше леко тихичък, смутен, защото от едно известно време го забелязваме, че му трябват 2- 3 часа да се отпусне, че е при нас. Има индикации, които ще спомена малко по-късно. Съответно стигнахме до в къщи около 4,30 часа то искаше да види *** си В. Имам дете на 4 години и са близки с Г., познават се.

Няма момент, в който детето да дойде и да не се видим. Качихме се горе у нас у дома в смисъл ние живеем много близо, за да се видят с В., обаче детето пантофите му бяха мръсни и миришеше на манджа и първата работа като го вземе *** ми го пере. Решихме първо да го преоблечем. Тя никога не му праща дрехи. *** ми е човекът, който трябва да го мисли. *** ми реши да изкъпи Г. и решихме, че ще останем за малко и му съблече блузката. Бях покрай тях. И видяхме тука на дясната ключица като точици червено - розови.

Съответно *** ми пита: „Г., какво е това“? и той казва: „Нищо, не ме боли“ и си наведе главата. Вдигна ръцете, съблече му блузата и тогава видяхме на лявата страна петна, не знам как да го кажа. Горе на лявата ръка над лакътя.

/Свидетелката посочи горната част на лявата страна на ръката от лакътя нагоре/. Това нещо аз лично го видях и *** ми каза: „Г., какво е това ***?“ и Г.се сви и вика: „Нищо, не ме боли. *** каза да не казвам“. Ние не настоявахме да го питаме повече, защото каквото и да питаме детето обикновено ще казва не знам, не знам и малко натискаме и му казвам, че това дете е много стресирано като не е при нас и то почва да плаче, но отговорите са едни и същи - „не знам, не знаме, не знам“. Всичко е не знам и после 6 плаче. Съответно се притеснихме, но в крайна сметка той му направи принцеса. Категорично го заявявам детето абсолютно всеки път идва щастлив че е при *** си, играе. Идва след известно време гушне го и казва: „Това е ***. Това е моя ***“. Минават 15 минути, пак идва и се гуши в *** си. Детето е споделяло малко време ни трябва, ние го питаме и ни трябва време и след като казва, не знам, не знам и плаче и имало е случай да казва: „*** ме бие по дупето и Д. и по врата“. Доколкото знам Д. е човекът, с който *** живее на семейни начела. Нито един ден не съм видяла насилие над детето. Детето си игра с В. Те винаги си играят. Аз бях там през цялото време с *** ми.