Решение № 4357 от 25.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4357 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря ЙордА. В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100513487 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 15418/09.08.2024 г. по гр.д. № 47810/2022 г. по описа на СРС, 38 състав е отхвърлен иска на Б. М. К. и Д. А. К.а за приемане за установено по отношение на Б. И. А., че ищците са собственици при условията на СИО въз основа на изтекла придобивна давност в периода от 2002 г. до 01.09.2022 г. на следния недвижим имот: сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Банкя, Столична община с адрес на имота гр. Банкя, район Банкя, ул. „********, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой нива на обекта:2, при съседни самостоятелни обекти в сградата: сграда с идентификатор *** от три страни двор и с описание съгласно доказателствен акт: дясната половина от двуетажна къща – близнак, състояща се от първи и втори етаж, всеки със застроена площ от 56,90 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сграда близнак и заедно с ½ идеална част от поземления имот, в който е построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Банкя, с площ от 817 кв.м., трайно предназначение на 1 територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план: кв. 18, парцел ІІ, при съседи: ***, ***, ***, ***.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 282190/05.09.2024 г., подадена от Б. М. К. и Д. А. К., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивниците поддържат, предмет на производството е претенцията им да бъдат признати за собственици на недвижим имот на основание давностно владение, като са изложили твърдения за явно, спокойно и несмущавано владение, продължило повече от 10 години, а от своя страна ответницата извършила действия по обявяване на завещание, с което е заявила собственически права. От съществено значение в преценката на така възникналата конкуренция на права било дали всяка от страните притежава и се позовава на свое такова. Ищците изрично оспорили завещанието, на което ответницата се позовала, като тя изрично заявила в първоинстанционното производство, че няма да се ползва от него. При така направеното изявление, завещанието не следвало да бъде ценено като доказателство по делото, поради което и евентуалната претенция за собственост на ответницата се явявала изцяло неоснователна. Съдът изрично изключил това доказателства, поради което и правото на собственост оставало несъмнено в патримониума на въззивниците и не подлежало на оспорване от ответната страна, тъй като тя изрично се отказала от него. В тази връзка неправилен бил изводът на съда по отношение на значението на иначе изключеното завещание, като се е позовал на него, сочейки, че то легитимира правният интерес на ответницата.

Неправилни били и изводите на съда, с които било отречено наличието на владение от страна на ищците. Напълно неясен оставал доводът за предпочитане на показанията на свидетеля А., тъй като приел, че те са категорични, особено предвид забележката за очевидната заинтересованост на тоди свидетел. Не били съобразени останалите събрани показания, в които информацията била противоположна. Невярно било и съждението, че така ангажираните гласни доказателства не установявали нито намерение, нито пълно владение. Посочват, че от показанията на свидетелите А. и И. се установявало трайно присъствие на ищците в имота, както и полаганата грижа (ремонт, поддръжка и т.н.), което продължило повече от 10 години. Това се потвърждавало и от показанията на свидетелката С., посочена от ответницата, според която предишният собственик заминал за чужбина през 2010 г. или 2 най-късно през 2012 г. и оттогава никой не живеел в имота, но тя дава показания, че когато минала веднъж дворът бил почистен и имало паркирана кола. Така установената фактическа обстановка не се разколебавала и от показанията на свидетеля А., съпруг на ответницата. Освен това, неговите показанията трябвало да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК, но независимо от това те не установяват прекъсване или смущаване на владението, тъй като при твърдяното от него посещение през 2017 и 2020 г. изрично посочва, че са оглеждали само отвън и че тревата в двора изглеждала окосена. Дори евентуален достъп с работещ ключ от свидетеля А. не можел да заличи фактическото състояние, в рамките на което било установен присъствието на ищците в имота с намерение да го своят. Следвало да се посочи, че изричното противопоставяне на преходния собственик не било елемент от състава на придобиване, когато местонахождението му било неизвестно, както било в конкретния случай. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 341866/28.10.2024 г., подаден от Б. И. А., с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Излага съображения за правилност на постановеното решение и моли то да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 47810/2022 г. по описа на СРС, 38 състав е образувано по искова молба, подадена от Б. М. К. и Д. А. К. против Б. И. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да бъде признато за установено, че са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на поземлен имот с идентификатор ***, заедно с 1/ 2 идеална част от дворно място – поземлен имот *** по силата на давностно владение, продължило от 2000 година.

Ищците твърдят, че са собственици и живеят в продължение на повече от 25 години в недвижим имот, представляващ лявата половина на двуетажна къща – близнак, находяща се в гр. Банкя, ул. „********, като правата били 3 придобити от родителите на Д. К., които обитават имота на същия адрес от момента на построяването му. Твърдят, че притежават и документи за собственост на 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ от 817 кв.м.

Твърдят, че втората половина от къщата и дворното място били принадлежали на С.С.С., съгласно Нотариален акт № 90, LXLVІІ, д. № 19452 на І нотариус при СРС. В края на 90-те години С.С. напуснал страната и отишъл да живее в чужбина, като нямали контакт с него. Не им било известно да е имал деца или други роднини или приятели и познати, чрез които да се получи информация за него. След заминаването на С. имотът пустеел, като никой не проявил грижа за неговото състояние. Твърдят, че след 2000 година в сградата започнали процеси на саморазрушаване, като тя станала опасна и за имота на ищците. Тъй като нямало кой да предприеме нещо, се наложило да извършат ремонти, като започнали с най-необходимото – покрива. На два пъти отстранявали теч от водопроводната инталация на сградата, многократно поправяли паднала мазилка по фасадата, правели и всичко друго необходимо за общата поддръжка. Грижите включвали и двора, като го почиствали редовно от растителност и възстановявали оградата, за да няма достъп на чужди хора или животни. От тогава до настоящия момент ищците владеели и стопанисвали целия имот като свой. В дворното място съхранявали селскостопански инвентар и паркирали колата си, а в къщата приемали гости, включително и с преспиване. Поддържат, че владението им продължава необезпокоявано повече от 20 години. Твърдят, че ответницата е извършила действия по обявяване на завещание в нейна полза, като в декларация е описала и придобития по давност от тях имот, поради което и обосновават правния си интерес от предявяване на установителен иск. Молят да бъде признато за установено, че са собственици на процесния имот.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Б. И. А. е подала отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че С.С., след като заминал за чужбина, се е връщал всяка година до 2013 г., когато се разболял и не можел да пътува. При завръщанията си прекарвал в страната в продължение на 6 месеца, като бил единствено в своя дом в гр. Банкя. Твърди, че в тези периоди го е посещавала, тъй като била внучка на неговия брат. В края на 2012 г. С.С. заминал за Швеция. В този период ищците не били ползвали неговата част от къщата. През 2013 г. С. не могъл да се върне в България за пръв път и през тази година съставил завещание в полза на Б. А., в 4 което изрично посочил къщата в гр. Банкя. През 2014 г. С.С. я помолил да посети къщата, но тя не могла да влезе, тъй като нямала ключове. През 2015 г. по негова молба ответницата го посетила в Швеция и той й предоставил документи и ключове от къщата в гр. Банкя и я помолил да я подготви за лятото. При посещение на къщата ответницата и съпругът й установили, че е тя е в занемарен и окаян вид, а подът на първия етаж бил пропаднал, а вещите на втория етаж били разпени. При разговор със съседите от лявата къща разбрали, че бил ремонтиран покрива поради теч и че ще си търсят парите от С.С.. При следващо посещение, Б. А. отишла с майстор, който установил, че все още има теч от покрива и влага на третия етаж и отново съседите поискали заплащане на ремонта на тяхната част. В края на 2015 г. Б. също напуснала България и на 29.01.2017 г. С.С. починал като ответницата получила куфар с вещи и завещание. Обявила завещанието, а през август 2020 г. закрила разплащателна сметка на С. в „БА. ДСК“ ЕАД, чрез която автоматично били заплащани дължимите данъци, такси и разходи. През следващите години Б. А. не била влизала в къщата, тъй като тя била необитаема. Оспорва твърдението на ищците, че са ползвали имота, както и че в него имало настанявани хора, тъй като в последните 2-3 години в него нямало ток и вода. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че ищците не са доказали, че са установили владение с намерение да го своят като отблъснал владението на собственика, както и че са демонстрирали намерението си по отношение на собственика, поради което и е приел предявения иск за неоснователен.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

5

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Допустимостта на предявения иск се предпоставя от наличието на правен интерес у ищеца от установяване на принадлежността на правото на собственост. Въз основа на твърденията на страните, съдът намира, че е налице спор относно собствеността върху процесния имот.

Принадлежността на правото на собственост се установява, ако от събраните по делото доказателства се извежда правното основание, въз основа на което то е възникнало с оглед въведените от ищцата твърдения в исковата молба, а именно, че Б. М. К. и Д. А. К. са го придобили по силата на осъществено в продължение на повече от 10 години давностно владение.

От събраните по делото доказателства се установява, че по силата на договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 161, т. ХVІІІ, д. № 3573/1994 г. на Нотариус при Софийски районен съд, Договор за доброволна делба, сключен с нотариална заверка на подписите, рег. № 74, т. І-1, акт № 15 от 21.10.1998 г. на Нотариус Ж.Б., с район на действие СРС, вписан в НК под № 003, договор за продажба, сключен с Нотариален акт № 173, т. VІ, рег. № 20987, д. № 1003 от 2007 г. на Нотариус И.Д., с район на действие СРС, вписан в НК под № 039 и Договор за учредяване на право на ползване и прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, сключен с Нотариален акт № 171, т. І, рег. № 5311, д. № 132 от 2021 г. на Нотариус В.Б., вписана в НК под № 259 Б. М. К. и Д. А. К. са придобили правото на собственост върху сграда с идентификатор ***, представляваща лявата половина от двуетажна къща близнак, заедно с 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, в който тя е построена.