Определение № 806 от 13.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 806 гр. Варна, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Т.

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Т. Въззивно гражданско дело № 20263100500225 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ПРОКТИРАНЕ и СТРОИТЕЛСТВО ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК 205352096 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Самуил 20, ет. 5 ап.9, представлявано от управителя О.Д.С., чрез пълномощник адв. Н. И. ВАК, срещу Решение № 3610 от 15.10.2025г., постановено по гр.д.№ 15246/2023 год. на ВРС, 18-ти състав, в частта, в която „ПРОЕКТИРАНЕ И СТРОИТЕЛСТВО ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК 205352096 гр.

Варна е осъдено да заплати на Г. Д. И. ЕГН ********** с адрес *********** както следва :

- сумата от 9 116.67 /девет хиляди сто и шестнадесет евро и шестдесет и седем евроцента/ евро, представляваща дължима неустойка по т. 7.8 от Договор за строителство от 04.06.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 24.11.2023г. до окончателното й изплащане и

- Сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на забавено, непълно и некачествено изпълнение на СМР, съгласно Договор за строителство от 04.06.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 24.11.2023г. до окончателното й изплащане,

- присъдените суми за разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в размер на 3 524 лева, така също и за производството по ч.гр.д. № 13898/2023 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер на 1115,49 лева.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено при неточно и непълно обследване на събраните доказателства.

Като се позовава на заключението на вещото лице по СТЕ, се поддържа 1 във ВЖ, че поради независещи от волята на изпълнителя причини срокът 30.12.2020 г. по т. 3.2 от Договор за възлагане на строителство, не е могъл да бъде спазен и обектът не е предаден с Протокол Обр.15 на ищцата по причини, описани в т. 3.4 от същия. Сочи се, че съгласно разменената кореспонденция между страните, ищцата е добре информирана както по отношение на правата и задълженията по сключения договор, така и за СМР на обекта, така че при фактическото забавяне на СМР в периода след пандемията е могла да се възползва от правото си по т. 7 да развали договора, но вместо това с Приемно-предавателен протокол на 29.09.2022г. е приела изграденото избено помещение от ответника-изпълнител/продавач, договорено със Споразумителен протокол № 1, като с това си действие тя е изключила дадената й възможност в чл. 262 от ЗЗД. Сочи се, че със Споразумителен протокол ищцата е приела договорен срок за изпълнение на нововъзложени дейности : най-късно до 16.12.2022г., с който се изменя първоначалния такъв, позовавайки се на т. 8.2 от договора от 04.06.2020г.

Настоява се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е отказал да обсъди събраните и представени релевантни доказателства за изменението на крайния срок на изпълнение на Договора от 04.06.2020 г., и е постановил незаконосъоблазно решение за констатирана забава и дължима неустойка. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд не кредитира показанията на свид.

Ирен Славова, че „...ищцата „подстрекавала" останалите собственици на обекти в сградата да не подписват Акт 15 и да не плащат на дружеството, като заедно с други собственици на обекти в сградата непрекъснато отправяли забележки, в т.ч. към надзорната фирма. Посоченото изтъква като причина да не бъде своевременно подписан Акт 15...", чиито твърдения се потвърждават от описаните по-горе документи и фактически обстоятелства. Счита се, че съдът едностранчиво е разгледал приетите и приобщени доказателства, като не е направил дължимата преценка за причинно-следствената връзка помежду им, тъй като ищцата към онзи момент не е изправна страна и дължи на изпълнителя по договора - ответник сумата от 20 000 лева, която сума не била платена и до настоящия момент. Сочи се също, че ищцата е неизрядната страна след като е инициирала изменение в архитектурния план на процесния имот, поставяйки ответника в неизгодната позиция да наруши договора, в РАЗДЕЛ ТРЕТИ, т. 3.1.2, където същият го задължава на спази одобрения архитектурен проект, но да изпълни искането й за изменение в жилището, което е установено като извършено в кредитираната СТЕ, и се потвърждава посредством свидетелските показания на Константин Николов.

Въззивникът намира, че първоинстанционният съд не е събрал достатъчно доказателства и едностранчиво е преценил, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди вследствие забавата и неизпълнените качествено договорени с ответника СМР, като се е позовал единствено на свидетелски показания и диагнозата на личния лекар на ищцата, а не на специалист психиатър. Жалбоподателят счита, че в лл. 52 от ЗЗД е уредено обезщетяването на неимуществените вреди, се намира в Глава „Непозволено увреждане" от ЗЗД и няма приложение за договорната отговорност; чл. 82 от ЗЗД не урежда възможността за обезщетяване на неимуществени вреди, защото той визира претърпени загуби и пропуснати ползи, които са само имуществени вреди; чл. 52 от ЗЗД не може да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия при договорна отговорност, а обезщетяване на неимуществени вреди и определяне по справедливост на обезщетението са 2 изключение.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново при отхвърляне на исковите претенции в цялост.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Г. Д. И. ЕГН ********** депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски. Конкретно се поддържа, че не отговаря на намеренията на страните срокът, поставен в Протокол 2 да удължава срокът за въвеждане на сградата в експлоатация, този срок всъщност отдавна е минал. Срокът е за отстраняване на течове в помещения в апартамента на ищцата и паркомястото. Сочи се, че споразумителните протоколи към процесния договор са сключвани между страните основно и с цел извънредни плащания, а не както се твърди от ответника, че възложителката е нямала притеснения за завършване на обекта, както и че се е съгласила със забавата му. Като се позовава на съдебна практика, счита, че по делото са събрани необходимите писмени и гласни доказателства относно наличието на неимуществени вреди, които са в пряка причинно следствена връзка с забавата от страна на ответника по договора и некачественото изпълнение на СМР и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.

Настоява за отхвърляне на жалбата изцяло и присъждане на разноски.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ

ВЪЗЗИВНА

ЖАЛБА на

„ПРОКТИРАНЕ и СТРОИТЕЛСТВО ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК 205352096 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Самуил 20, ет. 5 ап.9, представлявано от управителя О.Д.С., чрез пълномощник адв. Н. И. ВАК, срещу Решение № 3610 от 15.10.2025г., постановено по гр.д.№ 15246/2023 год. на ВРС, 18-ти състав, В ЧАСТТА, В КОЯТО „ПРОЕКТИРАНЕ И СТРОИТЕЛСТВО ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК 205352096 гр. Варна е осъдено да заплати на Г. Д. И. ЕГН ********** с адрес *********** както следва :

- сумата от 9 116.67 /девет хиляди сто и шестнадесет евро и шестдесет и седем евроцента/ евро, представляваща дължима неустойка по т. 7.8 от Договор за строителство от 04.06.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 24.11.2023г. до окончателното й изплащане и

- Сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на забавено, непълно и некачествено изпълнение на СМР, съгласно Договор за строителство от 04.06.2020г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 3

24.11.2023г. до окончателното й изплащане,

- присъдените суми за разноски в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК в размер на 3 524 лева, така също и за производството по ч.гр.д. № 13898/2023 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер на 1115,49 лева.

НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 225/2026 год. на ВОС за 18.03.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице, ведно с препис от настоящото определение. Да се връчи препис от ОВЖ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4