Решение № 2069 от 26.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2069 гр. Варна, 26.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20213110116391 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, срещу В. М. Г., ЕГН ********** , за приемане за установено по отношение на В. М. Г., ЕГН ********** дължимостта на сумата в размер на 59.97 лв. (петдесет и девет лв. и 97 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер ***** от дата 31.01.2018г., сключен между ответника и мобилния оператор „*****" ЕАД, ЕИК *****, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което издадена фактура № *****/08.06.2018 г., за периода от 08.05.2018 г. до 07.06.2018 г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията *****" ООД, ЕИК *****, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „*****" ЕАД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№***/2021г. на ВРС, 33- ти състав, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК.

Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу В. М. Г., ЕГН ********** е образувано ч.гр.д. № ***/2021г., по описа на PC -Варна,33 с-в. В рамките на предвидения от законодателя срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу 1 ответника в настоящото производство. Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу В. М. Г., ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията *****" ООД, ЕИК *****, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „*****" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***** е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Сочи се, че между кредитора „*****" ЕАД, ЕИК: ***** и В. М. Г., ЕГН ********** е cключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***** от дата 31.01.2018г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер *****, по избран тарифен план Smart L, с месечна абонаментна такса в размер на 23.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ***** между ответника ***** Г., ЕГН ********** и „*****" ЕАД ЕИК: ***** са издадени фактури, за потребените от него електронни съобщителни услуги на стойност 88.75лв. (осемдесет и осем лв. и 75 ст.) лева, а именно: *****/08.03.2018г., *****/08.04.2018г., **********/09.05.2018г., за периода от 08.02.2018г. до 08.05.2018г.

По изложените съображения ищецът предявява исковите си претенции.

Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Счита се, че искът е недопустим, по основателността – счита се същият за неоснователен, поради следните обстоятелства: Към делото ищците са приложили Приложение №2 - Пълномощно издадено от името на „БТК" ЕАД, на което липсват каквито и да е данни за упълномощено лице на което се делегират права, като за и от името на БТК върху положени подписи стои печатът не на БТК, а на „*****" ООД. На последните редове на това „Пълномощно" е записано: „... няма право да преупълномощава трети лица с правата по настоящото пълномощно." Ако се допусне, че упълномощеното от БТК лице е „*****" ООД „*****" ООД няма право да преупълномощава ищецът „ЮБЦ" ЕООД с правата по това пълномощно. Нещо повече, с това пълномощно, както е видно по празните полета с многоточия, не става ясно кое е упълномощеното лице. Имайки предвид тези факти и обстоятелства, счита се, че ищецът няма правата да предяви настоящият иск, както и представените като доказателства документи не следва да бъдат приемани. Вписаното към договор за цесия от 16.10.2018г.

Приложение №3 - Уведомление по чл.99, ал. 3 от ЗЗД липсва, което цесионерът твърди, че е изпратил до длъжника. Това води до извода, че ответникът не е уведомяван нито за цесиите, нито за задължението, което ищецът претендира, че ответникът му дължи. В приложеното по делото Уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, както е видно липсва дата на издаване, но очевидно е издадено след 01.10.2019г., тъй като в него е включен и вторият договор за цесия с дата 01.10.2019г. Сочи се, че в исковата молба на ищецът „ЮБЦ" ЕООД се излага обстоятелството, че между кредиторът „БТК" ЕАД и В. М. Г. ЕГН *****, като абонат, е 2 сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ***** от 31.01.2018г., с който абонатът е „добавил" за ползване мобилен номер *****, по избран тарифен план Smart L, с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лв. с ДЦС за срок от 24 месеца. Поради неплащане на Фактури, датата на деактивация на процесния абонамент е 14.05.2018 г., т.е. ищецът заявява дата на прекратяване на договора. Съгласно чл.111.б от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Датата на погасяване е 14.05.2021г. Имайки предвид горното, се моли да се прекрати производството по делото, поради изтекла погасителна давност.

Сочи се, че ищецът представя, като доказателства за претенцията си разпечатки от Фактури на Виваком, но не уточнява за какво ги предоставя и какво доказва с тях. Не предявява искания за сумите по фактурите, а само за неустойка по договора. Липсват доказателства за това ответникът заплащал ли е в срок или в последствие суми по фактурите и колко.

Възможно е ответникът да е заплатил всичко, но доказателства за плащания не са предоставени по делото. Моли се в тази връзка да се задължи ищеца да представи доказателства за плащанията на длъжника. От главните задължения по фактурите тригодишната погасителна давност е изтекла. Поради погасяване на главните вземания, посочени във фактурите с изтичане на три годишна давност, се сочи, че се погасяват и акцесорните такива, произтичащи от него допълнителни вземания /неустойки/, макар давността за тях да не е изтекла. Имайки предвид изложеното, моли се уважаемият съд на основание чл.119 от ЗЗД да прекрати производството по делото. В исковото производство , се сочи, че в тежест на ищеца е да установи правопораждащите факти, от които произтича правото му на иск, а именно - наличие на валиден Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги. Договорът за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 31.01.2018г., се настоява, че е недействителен както и договорните клаузи са нищожни (изначално), поради следните основания: 1) Счита се, че кредиторът не е изпълнил задълженията си в цялост и не е предоставил необходимата преддоговорна информация на ползвателя по Общите условия. 2) Нищожност по чл.26, ал. 1 ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства: Законът за защита на потребителие в чл.143, т. 5 определя, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнениен на неговите задължения да заплати необоснавано високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, докато дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП клаузи не са такива. Те са изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В настоящия случай няма данни за индивидуално уговаряне на условията и клаузите по процесния договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, нито се установява възможност за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение. Напротив - последица от тази клауза е възможността на кредитора да увеличи 3 своето възнаграждение до непосилен за потребителя размер. Макар да е уговоренна като санкционна клауза, тъй като се дължи при неизпълнение на договорно задължение, заплащането на неустойката е добавено към заплащането на погасителните вноски, който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителна функция и води до скрито оскъпяване на услугата. По този начин тази неустойка по същество е допълнение към възнаградителната лихва и би представлявала сигурна печалба за предоставящият услугата, надвишаваща в пъти договорената месечна сума. Оспорва се иска, като се твърди, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането. За да обоснове настъпила предсрочна изискуемост на вземанията си от ответника, ищцовото дружество се позовава на приложени към исковата молба уведомление за цесия и за обявяване на предсрочна изискуемост.

Възразява се, че представените от ищеца с исковата молба уведомления за цесия и обявяване на предсрочна изискуемост не може да обоснове надлежно упражнено правото на доставчика на далекосъобщителни услуги (кредитор) да прекрати услугата предсрочно.

Сочи се, че за да е налице валидно уведомяване на длъжника, изявлението на кредитора следва да е достигнало до адресата, доколкото със същото кредиторът се позовава на правото си да преобразува задължението по договора от разсрочено (дължимо на равни месечни вноски) в предсрочно изискуемо в пълен размер, а длъжникът губи предимството на разсрочване на задължението за срока и би дължал уговорените обезщетения за забава.

Оспорват се от ответника фактите относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, а именно че не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което вземането не е станало изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Упражняването на правото на кредитора да иска принудително изпълнение на неустойка, подавайки заявление за издаване на заповед за изпълнение, в което съдържа изявление, че кредиторът счита задължението за предсрочно изискуем не води автоматично до извод, че волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото препис от заявлението по чл.410 от ГПК не се връчва на длъжника, а заявителят няма задължение да прилага доказателства към заявлението по чл. 410 от ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост. От приложеното към исковата молба уведомление, се сочи, че не може да се презумира, че е налице надлежно връчване на договора за цесия.

Цитира се възприетото разрешение в т. 18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС, постановено по тълкувателно дело №4/2013г., когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/. Съгласно TP №4 по тълкувателно дело №4/2013г. в хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерьт няма качеството на заявител и указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК. По тези съображения искът би могъл да се предяви и от цесионера при 4 спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента.' При положение, че изискуемостта на задължението не е настъпила преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК навежда се твърдение, че предявеният установителен иск е неоснователен изцяло. Сочи се, че в т. 4 от решението на ВКС по посоченото Тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, върховният съд е дал тълкуване на основанията за издаване на заповед за изпълнение по заявление от и в полза на частен правоприемник на посочения в документа по чл.417 от IIIK кредитор, което разрешение е приложимо и в производството по чл.410 от ГПК. Съгласно тълкуването на ВКС частното правоприемство, основано на договор за цесия за прехвърлянето на вземане, следва да бъде съобщено на длъжника преди издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение. Възразява се, че цесията не е породила действие по отношение на длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, тъй като към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, същият не е бил уведомен лично за извършената цесия. В този смисъл възразява се, че е настъпила изискуемост, както по Договора за цесия от 16.10.2018 г., така и по Договора за цесия от 01.10.2019 г. Към материалите по делото, едната от фактурите с получател В. М. Г. №*****/08.06.2018г. е издадена с основание „неустойка за тарифен план" и „Неустойка за предсрочно прекратяване на договор".