Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 173 от 19.06.2025, Районен съд - Нови пазар

Съд
Районен съд - Нови пазар
Дело
Гражданско дело 1125/2024
Вид
Решение № 173
Подписан
19.06.2025
В сила
17.07.2025
Състав
Светла Радева

Цитирани разпоредби

  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143,ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал.1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19,ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19,ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9,ал.3 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Нови пазар, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Радева при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело № 20243620101125 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Ж. С. Т. с адрес гр. К., общ.

К., обл. Ш., ул.“А.“ № *, чрез адв. Н. М. от АК-*, със съдебен адрес, срещу „Фератум България ЕООД с ЕИК 2***, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“М.“3, бул.“А.“ № *, вх.*, ет.*, офис* и „M***.c.“ с адрес М., Б., С *, Г., ГЗР *.

Ищецът заявява, че на 27.02.2024г. е сключил с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД договор за потребителски кредит с №***, по силата на който е получил кредит от 2500лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 23.33%, и ГПР в размер на 49.66 %, платими с 18 месечни вноски. Съгласно чл.5 от Договора следвало да сключи договор за гаранция с втория ответник, за да обезпечи договора. По сключения Договор за гаранция, следвало да заплати сумата от 2650 лева. Ответникът бил финансова институция но смисъла на чл.З. ал. 1. т. 3 ЗКИ, поради което можел да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът счита, че сключения от него договор попада в полето на ЗКП, поради което трябва да отговаря на императивните му разпоредби.

Счита договора за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.

11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК,поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1. чл. 11. ал. 1. т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1. т. 7 - 9 от ЗПК. Твърди действителност на специалните основания по чл.22 от 3ПK.Погасителеният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК, договорът не съдържал ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Таксата за гарант следвало да се включи в ГПР.

1

В договора като обща сума, която следвало да бъде върната била посочена 3375 лв., включваща отпуснатия кредит и 875лв.-лихва, при лихвен процент-23.33%, като в общата сума не било включено допълнителното плащане по договора за гаранция в размер на 2650лв. Счита за заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Сключването на договор за поръчителство било въздигнато в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде осъществено, няма да бъде отпуснат той. В случая не била приложима нормата на чл. 26. ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обусловила недействителност на целия договор.

Моли съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че сключеният договор №*** за предоставяне на потребителски кредит от 27.02.2024г. е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1.2 ЗПК и чл. 11. ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД, както и че сключеният между ищеца и втория ответник договор за предоставяне на гаранция е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Постъпил е писмен отговор на исковата молба от ответника „Мултитюд Банк“ ЕАД с предишно наименование „Фератум Банк“ ЕАд със седалище в М., чрез адв. Е. Ц. от САК.

Искът е счетен на неоснователен и се моли съдът да го отхвърли.Ищецът избрал да ползва услугите на ответника по повод сключения договор за кредит с другия ответник.Така искал да обезпечи плащането на задълженията си по договора.Ищецът можел да избира между няколко варианта съобразно чл.5.3 и чл.5.4 от ОУ, затова сключването на договор с ответното дружество не било условие за отпускане на заема. Ответното дружество било различно ЮЛ от „Фератум България“ ЕООД, предоставяло различна услуга и уговаряло индивидуални условия със своите клиенти. В последствие и за улеснение на кредитополучателя, плащането по договора за гаранция се осъществявало през дружеството „Фератум България“ ЕООД. Общите разходи по кредита включвали известните на кредитодателя суми по допълнителни услуги, а допълнително договореното по договора за гаранция не било известно първоначално на кредитодателя. Затова счита, че нищожност на договора за гаранция не е налице и дружеството–гарант имало право да получи възнаграждението за предоставената услуга. Претендират се разноски.

От ответното дружество „Фератум България“ също е постъпил писмен отговор, като е предявен и насрещен иск. Не се оспорва, че между дружеството и ищеца е сключен договор за потребителски кредит №*/* г., по който договор е предоставена на ищеца заемна сума в размер на 2500 лева. Кредитополучателят поел задължение да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в при срока и условията на сключения договор за потребителски кредит. Ищецът е поел задължение (чл. 3 и чл. 4 от договора) да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 23.33 %, при ГПР в размер на 49.66 %. Оспорва се твърдението, че при кандидатстването за договора за кредит избирането на втория ответник за гарант по договора за кредит била единствената възможна и задължителния опция.

Твърденията, че възнаграждението за гаранта е следвало да се включи в ГПР, са 2 определени като неоснователни, тъй като кредиторът не бил длъжен да включи сумата по договора за предоставяне на поръчителство в изчислението на ГПР по кредита, но не е имал и право да го направи, съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК.Сключването на договор за поръчителство с M***.c., не било задължително условие за сключване на договор за кредит.

Ищецът разполагал с възможност за избор дали да посочи определено от него физическо лице за поръчител, съгласно Общите условия. ГПР бил правилно посочен в договора за кредит - 49.66 %. По никакъв начин ответникът не въвел в заблуждаване кредитополучателя относно условията по сключване на договора за кредит, реалния размер на ГПР и предоставената му възможност да посочи лично избран от него поръчител.Уговарянето на възнаграждение в отношенията между кредитополучателя и третото лице - гарант било напълно допустимо. Това възнаграждение не се дължало на „Фератум България“ ЕООД, поради което нямало как да бъде посочено в погасителен план, нито представлявало главница или лихва. Договорът между ищеца и другият ответник не представлявал договор за поръчителство, защото съгласно ЗЗД договорът за поръчителство се сключвал между кредитора и поръчителя, а процесния договор, по който се дължало възнаграждение очевидно не бил такъв. С тези и други аргументи се иска съдът да счете предявения иск за неоснователен.

Въз основа на сключения договор за потребителски кредит №*/* г., ответникът получил под формата на кредит сумата от 2500 лева.При недействителност на самия договор ответникът Т. дължал чистата стойност на отпуснатия кредит,ведно със законната лихва от предявяване на иска. Ответникът платил по договора сумата от 1379,20 лева, като дължими останали 1120,80 лева.

Моли ответникът по насрещния иск Ж. Т. да бъде осъден да му заплати дължимите суми по процесния договор за кредит в размер на 1120.80лв./главница/ и законната лихва за забава върху нея,начиная от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по насрещния иск не е депозирал писмен отговор.

Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца Ж. С. Т. и ответника „Фератум България „ЕООД е сключен от разстояние договор за предоставяне на потребителски кредит №*/*г.,по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 2500 лева, който е следвало да бъде върнат на 18 вноски, съгласно погасителен план към договора. В договора е посочен лихвен процент в размер на 23.33% и ГПР от 49.66 %. Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство,предоставено от М., М., в полза на „Фератум България" ЕООД, като с одобряване на обезпечението от кредитора, предоставеното обезпечение не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита. Представен е договор за гаранция (поръчителство), сключен между М., М. /гарант/ и Ж. С. Т. /клиент/ .,с погасителен план,неразделна част от договора.

3

Видно от същия, договореното възнаграждение/наименовано „Такса за предоставяне на гаранция/поръчителство/,платимо от клиента в полза на гаранта е в размер на 2650.00лв,на 18 месечни вноски,първата от която с падеж на 28.03.2024г.,а последната –с падеж на 20.08.2025г.Гарантът се задължава солидарно с клиента /той кредитополучател по договора за потребителски кредит №*/*г./

„Фератум България" ЕООД е предоставило на ищеца чрез e-mail следните документи:

Преддоговорна информация(Стандартен европейски формуляр); Договор за предоставяне на потребителски кредит №*/*г.,Договор за гаранция/поръчителство /,Погасителен план към договор за кредит ***,; Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България „ЕООД,както и Разписка за извършено плащане №*/*г.

От приетата като писмено доказателство и неоспорена от ищеца разписка е видно,че на 27.02.2024г.,т.е.,в деня на сключване на договора за кредит,Ж. С. Т. е получил от „Фератум България“ЕООД сумата в размер на 2500.00лв. по посочена банкова сметка в „О. „АД.

Същият не оспорва изложеното в насрещния иск,че е върнал на кредитора част от заетата сума -1379,20 лева, а като дължима останала сумата от 1120,80 лева.

Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно кредитополучателят се явява потребител по смисъла на чл.9,ал.3 от ЗПК, процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителският кредит. Наред с това договорът е сключени от търговско дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК, е признато и от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, съдържанието на договора формално отговаря на изискванията на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.1-9 и т.11 ,т.12 от ЗПКсключен е в предписаната от закона форма, съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и пр.Параметрите и условията на договора са описани в предоставените на заемателя ОУ и Стандартен европейски формуляр.

В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ съобразно изискването на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,, който не надвишава допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя изразени като годишен процент от общия размер на кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и 4 по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“ Данните по делото сочат, че всички облигационни отношения предмет на делото,включително и по сключване на договора за гаранция, се развиват чрез интернет страницата на кредитора и с неговото пряко участие.

„Фератум България“ ЕООД и M***.c. със седалище в М. са свързани лица. Банката е кредитна институция, лицензирана в М., която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги,съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана в нарочния регистър на БНБ като М. PLC (предишно наименование до 30.09.2022Ferratum Bank Plc).