Решение № 3793 от 11.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3793 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100506696 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20042659 от 15.02.2021 г. СРС, 167 с-в, по гр.д.№ 63217/2019 г. е осъдил ЗАД „А.Б.“ да заплати на И. И. Т. на основание чл.405, ал.1 КЗ сумата от 15 409,44 лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за вреди, причинени на лек автомобил марка „БМВ“, модел „750И“ с ДК№ ******* от настъпило на 03.09.2019 г. ПТП в гр.София, ул. „Васил Левски“ с посока от „Ломско шосе“ към Околовръстен със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-31.10.2019 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлил иска за сумата над 15 409,44 лв. до пълния предявен размер от 16 257,44 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника-ЗАД „А.Б.“ в частта, с която е уважен иска срещу него с оплаквания, че в посочената част същото е незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.Въззивникът твърди, че събраните по делото доказателства не са достатъчни за установяване и 1 изясняване на пълния механизъм на произшествието и за преценка на поведението на ищеца.Твърди, че с отговора на исковата молба е оспорил верността на съдържанието на представения по делото протокол за ПТП в частта за обстоятелствата, причините и условията за възникването му, и че съгласно установената практика на ВКС ищецът е следвало да ангажира и други доказателства във връзка с механизма на произшествието.Излага оплаквания, че приетите пред СРС основна и допълнителна АТЕ са изготвени въз основа на протокола за ПТП, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и при липса на други доказателства и само въз основа на твърденията на ищеца не е доказана причинно-следствената връзка с твърдения механизъм за настъпване на произшествието.Липсват достоверни данни на какво отстояние е бил лекият автомобил в момента на удара с другото превозно средство, за да се прецени дали е бил предотвратим удара в дървото.Твърди, че делото е останало неизяснено от фактическа страна поради неприемане на писмени доказателства относно схемите на организация на движението в процесния пътен участък.Твърди, че ищецът не е спазил разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, като не е преценил правилно обстановката и не е предприел намаляване на скоростта, за да предотврати настъпването на ПТП и причиняване на значителни по размер вреди на МПС.Въззивникът твърди, че скоростта на движение, определена с допълнителното заключение по допуснатата експертиза, не е съобразена с пътния участък, с обективното състояние на пътя, който е тесен и е била причина водачът да не може да реагира адекватно предвид възникналата ситуация на пътя и с поведението си реално е допринесъл за увеличаване на риска от ПТП и настъпилите имуществени вреди.Твърди, че е налице изключен риск по смисъла на раздел V, чл.16.22 от ОУ-Общи изключения, тъй като естеството на увреждането не кореспондира с декларираното събитие, което е констатирано от направените огледи, прегледа на документите и снимковия материал.Твърди, че ищецът не е представил доказателство, че е прекратена регистрацията на превозното средство, поради което ответникът не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение при тотална щета съгласно разпоредбата на чл.390, ал.1 КЗ.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба- И. И. Т. оспорва същата, без да излага 2 конкретни доводи.Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.405 КЗ.Ищецът- И. И. Т. твърди, че на 03.09.2019 г. около 21,00 ч. в гр.София, на ул. „Васил Левски“, на около 100 м преди Околовръстен път е настъпило ПТП, в резултат на което е увреден собствения му лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с ДК№ *******.Твърди, че към момента на настъпване на събитието е налице валидно сключена застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно каско“ с ответното дружество по полица № 190300/217/50000011 от 18.01.2019 г. със срок на покритие от 18.01.2019 г. до 18.01.2020 г.Твърди, че своевременно е предявил претенция пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, за което е образувана преписка по щета № 0300/19/777/507544.На 09.09.2019 г. е извършен оглед на застрахования автомобил и е изготвено опис-заключение на вредите, констатирани са значителни увреждания по автомобила, направени са снимки, на 11.09.2019 г. е извършен допълнителен оглед на автомобила.С писмо изх.№ 310-02-9444/24.09.2019 г. застрахователят го е уведомил, че липсва основание за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение поради пълно несъответствие между описаното събитие и вида и степента на уврежданията на автомобила.Ищецът излага твърдения, че е изпълнил всички свои задължения по застрахователния договор, съобщил е на застрахователя всички известни данни и обстоятелства, които са от значение за естеството и размера на покритите рискове, не е налице погрешно уведомяване за съществуването или липсата на обстоятелства от съществено значение за риска, нито има премълчани съществени обстоятелства, действия или бездействия, представляващи увеличение на риска, взел е всички предписани от застрахователя мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, не е увеличил или допуснал увеличение на риска, поради което не е налице основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.Твърди, че действителната стойност на автомобила към момента на увреждането му е 24 000 лв., и че в хипотезата на „тотална загуба“ на МПС дължимото застрахователно 3 обезщетение би следвало да е в размер на 16 800 лв.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника сумата от 16 257,44 лв.-застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът е оспорил иска с твърдения, че е налице изключен риск съгласно чл.16 вр. чл.16.22 от Общите условия /ОУ/ към сключената застраховка, както и че е налице неизпълнение на задължения по застрахователния договор от застрахования.Оспорва механизма на ПТП, като излага доводи, че протоколът за ПТП е съставен по данни на водача на МПС 2 и че не е налице причинно-следствена връзка между механизма на произшествието и твърдените от него вреди.Излага твърдения и за съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на произшествието и причинените вреди.Твърди, че ищецът се е движил с превишена и несъобразена с пътните и атмосферните условия скорост, не се е съобразил със състоянието на пътя и се е поставил в невъзможност да спре при предвидимо препятствие.Оспорва и размера на претенцията.

Видно от представения по делото протокол за ПТП № 1747950 от 03.09.2019 г. около 21,00 ч. в гр.София, на ул. „Васил Левски“, на около 100 м преди Околовръстен път е настъпило ПТП, като ищецът като водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с ДК№ ******* се е движел по ул.

„В.Левски“ с посока от бул. „Ломско шосе“ към ул. „Околовръстен път“ и на 100 м преди последната МПС 1 го е блъснал по неизяснени причини и обстоятелства, след което е напуснал мястото на ПТП в неизвестна посока.От удара МПС 2 се е отклонило надясно и се е блъснало в дърво.

От представената застрахователна полица № 19-0300/217/5000011 е установено, че лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с ДК№ *******, собственост на И. И. Т. е застрахован в ЗАД „А.Б.“ по застраховка „Пълно каско“ за периода 18.01.2019 г.-18.01.2020 г. със застрахователна премия от 2 127,72 лв., платима разсрочено на четири вноски по 542,57 лв.

Съгласно чл.16.22 от ОУ за застраховане на сухопътни превозни средства, безрелсови превозни средства на ЗАД „А.Б.“, подписани от ищеца, застрахователят не изплаща обезщетения за щети, причинени при съществуващо несъответствие между вида и степента на претендираните увреждания по ППС и декларираното от застрахования събитие в уведомлението за щети.

4

С уведомление от 04.09.2019 г. ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилото ПТП и е поскал заплащане на застрахователно обезщетение.В уведомлението е посочено, че ПТП е настъпило, като при движение по околовръстен път от Обеля към Мрамор автомобилът е бил изпреварен от ляво от друго МПС, което го е ударило, вследствие на което амтомобилът се е отклонил и се е ударил вдясно в дърво.Другото МПС е напуснало произшествието.Въз основа на уведомлението при ответника е образувана щета № 0300/19/777/507544.

С уведомление изх.№ 310-02-9444/24.09.2019 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че е налице пълно несъответствие между описаното събитие и вида и степента на уврежданията по автомобила, поради което не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение по предявената претенция.

От заключението на АТЕ на в.л.Й.Й. е установено, че процесното ПТП е настъпило, като на 03.09.2019 г. около 21,00 ч. неизвестно МПС се движи по ул. „Васил Левски“ с посока от бул. „Ломско шосе“ към ул. „Околовръстен път“ и на около 100 м преди ул. „Околовръстен път“ водачът е предприел маневра за изпреварване, при която е реализирал ПТП с изпреварвания от него, намиращ се от дясната му страна л.а. „БМВ 750 И“ с рег. № *******.Вследствие на удара водачът на лекия автомобил е изгубил контрол над превозното средство и се е ударил в крайпътно дърво, а неизвестното МПС е напуснало произшествието в неизвестна посока.Описаните щети в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП по процесния лек автомобил като вид и степен могат да бъдат получени по механизма на настъпилото произшествие.Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени с включени увреждания от втори оглед към датата на ПТП е 43 839,42 лв., а без включените увреждания от втори оглед-38 494,94 лв.Действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие е 21 269 лв.По делото няма данни, на база на които да се определи скоростта на движение на двете превозни средства в момента и преди настъпването на удара.Водачът на л.а. „БМВ 750 И“ с рег. № ******* не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като същият се е движил в собствената си пътна лента и е получил удар отляво в момент, в който е бил изпреварван от неизвестен бус.По автомобила се 5 наблюдават деформации по двете леви врати, получени от директен удар с твърд предмет/друг автомобил, а в предната част се наблюдават деформации, получени вследствие на директен удар в дърво.Снимковият материал е изключително тъмен и неясен и от него не може да се установи посоката на действие на силите при удара с неизвестния бус.Всички деформации по автомобила могат да бъдат получени при така описания в протокола за ПТП механизъм.Настъпването на произшествието е можело да бъде предотвратено ако водачът на неизвестното МПС при извършването на маневрата за изпреварване е спазвал безопасна странична дистанция от л.а. „БМВ 750 И“ с рег. № *******.Стойността на уврежданията на автомобила надвишава неговата действителна стойност и е налице тотална щета.Стойността на запазените части представлява 25% от действителната стойност или 5 317лв.Стойността на уврежданията по процесния автомобил, определени при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части, възлиза на 15 952 лв.

От допълнителната АТЕ, изготвена след запознаване с цветно копие на направените снимки на повреденото МПС на компактдиск е установено, че скоростта на движение на л.а. „БМВ 750 И“ с рег. № ******* към момента на удара в дървото е била не повече от 43,5 км/ч., а преди настъпване на произшествието-61 км/ч.От сравнението на опасната зона /45,01 м/ и приблизителното разстояние на „БМВ“ след удара /около 20 м/ може да се направи извод, че водачът не е имал техническа възможност да предотврати произшествието.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че от лявата страна на превозното средство има съприкосновение от друго превозно средство, което е по-високо от процесното /вероятно бус/.Уврежданията в предната част са от съприкосновението с дърво.Целият снимков материал кореспондира на механизма на процесното ПТП така, както е описан в протокола.Всички увреждания кореспондират на описания механизъм както по отношение на посоката, така и по отношение на дълбочината на деформациите.Според вещото лице дори автомобилът да е бил с по-ниска скорост, ударът в дървото пак би бил неизбежен, като вероятно деформациите и уврежданията биха били по-малки освен тези в предната част и детайлите, които са лесно деформиращи се и се чупят и подлежат на подмяна независимо дали автомобилът ще се е блъснал с 40 км/ч или 50 км/ч.Няма данни за аварийно задействане на спирачната уредба 6 непосредствено след удара, т.е. има отклонение в дървото.В този пътен участък максималната допустима скорост е 60 км/ч.Вещото лице е пояснило, че посочената скорост на движение на автомобила е хипотетична, тъй като няма обективни находки на платното, както и че целият доказателствен материал отговаря изцяло на механизма на произшествието, описано в протокола.Ако няма погасяване на енергия за сметка на движението или не е имало някакво частично задействане на спирачната уредба, тогава скоростта ще е близка до тези 43,5 км/ч, с които е ударът в дървото.Вещото лице е приело, че има погасяване на скорост за тези 20 м, с които се е отклонил автомобилът.При всички случаи скоростта не е била по-малка от 43 км/ч.