Определение № 126 от 23.04.2026, Районен съд - Кнежа

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. Кнежа, 23.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20261430100158 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на С. П. М., О. Г. К. и П. Г.

М., трите действащи чрез пълномощника адв. Я. Д. – САК, срещу „КОЛЕНДРО“ ЕООД, ЕИК 114621302, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищците суми от по 60 000 евро за всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди за търпени болки и страдания вследствие на смъртта на Г. Л. М., настъпила на 20.12.2025 год. в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на настъпване на злополуката до окончателното изплащане.

С молбата е направено искане за допускане на обезпечение на предявените искове, чрез налагане на обезпечителна мярка по чл. 397, ал.1, т.2 от ГПК – запор върху вземанията по банкови сметки на ответното дружество, открити в регистрираните в България търговски банки и клонове на чуждестранни банки в България, изрично посочени в ИМ, както и такива разкрити в „ИзиПей“ АД, ЕИК 131344648 (доставчик на платежни услуги по смисъла на ЗПУПС).

В исковата молба се твърди, че между ответното дружество и Г. Л. М. е било налице валидно трудово правоотношение. Твърди се, че на 20.12.2025 год. около 15:20 ч. през работно време и при изпълнение на служебните си задължения в района на портала на зърнобаза, находяща се в с. О., обл. Вр., с Г. Л. М. е настъпила трудова злополука, в резултата на която последният е починал. Твърди се, че с влязло в сила Разпореждане № 5104-14-11/ 18.02.2026 год. на ТП на НОИ – Плевен, издадено на основание чл. 60, ал.1 от КСО, 1 злополуката е била призната за трудова такава по чл. 55, ал.1 КСО. Твърди се още, че като последица от инцидента и причинената от него смърт на Генчо М. ищците, като най-близките хора на починалия, са претърпели значителни имуществени вреди за изпитани болки и страдания от внезапната и нелепа смърт на 64-годишния пострадал работник. Посочва се, че същите ще продължат да търпят пожизнено значителни неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от настъпилата на 20.12.2025 год. трудова злополука.

С оглед изложеното ищците молят съда да допусне обезпечение на предявените искове за неимуществени вреди, чрез налагане на запор върху вземания по банкови сметки на ответника, като считат, че са налице предпоставките по чл. 389 от ГПК – вероятна основателност на исковете, подкрепени са с убедителни писмени доказателства, налице е обезпечителна нужда.

При така изложените фактически данни съдът намира, че искането на ищците за обезпечаване на подлежащ на разглеждане иск е допустимо съобразно чл. 389 от ГПК и страните са легитимирани да участват в обезпечителното производство.

Ищците мотивират искането си за допускане на обезпечение с изключително високия материален интерес, поради което ответникът би могъл да предприеме действия по освобождаване от имущество с цел осуетяване изпълнението на евентуално осъдително съдебно решение, променлива и нестабилна икономическа обстановка в страната, която би могла да доведе до влошаване на материалното състояние на ответното дружество, представляващо неголямо предприятие, както и че при липса на доказателства, изключващи обезпечителната нужда, същата се презюмира.

Обезпечаването на иска в гражданския процес е временна защита на претендирано субективно право, гарантираща че то няма да бъде нарушено до окончателното приключване на съдебния спор за неговото съществуване и принадлежност. За да бъде допуснато обезпечение, следва да бъдат налице кумулативно предвидените в закона предпоставки – да съществува обезпечителна нужда, която да обосновава допускането на обезпечението и ограничаване правната сфера на противната страна; предявеният иск да е допустим; да е вероятно основателен (да е подкрепен с достатъчно 2 убедителни писмени доказателства) или да бъде представена гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД; обезпечителната мярка да е подходяща, съответна на обезпечителната нужда.

Несъмнено в случая е налице изискуемата от закона предпоставка – допустимост на иска. Видно е, че предявената искова молба е допустима и въз основа на нея вече е образувано гражданско дело № 158 по описа за 2026 година на РС – Кнежа.

Налице е и следващата законова предпоставка – искът да е вероятно основателен. Видно е, че изложените с исковата претенция твърдения са подкрепени от писмени доказателства, които на този етап са в достатъчна степен убедителни.

В процесния случай действително се касае за искове с изключително висок материален интерес – 180 000 евро. Следва да се съобрази обаче, че законът не обвързва налагането на обезпечителните мерки с определен размер на материалния интерес, а с оглед наличието на обезпечителна нужда. Затова обезпечението се допуска след съобразяване конкретиката на спора и за всеки отделен иск се прави отделна преценка.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики, подлежащи на доказване в процеса, за да се прецени евентуално какъв размер обезщетение по справедливост да се присъди.

Обезпечителната нужда, от своя страна, се определя в зависимост от възможността с действията си ответникът да затрудни упражняването на правата на ищеца по едно бъдещо уважаващо исковете му съдебно решение. В процесния случай, съобразявайки материалите по делото и ноторно известни на съдията-докладчик факти, а именно: касае се за дружество, което развива дейност от много години, основно свързана с производство на селскостопанска продукция, за което вероятно получава субсидии; разполага с имущество – земеделска техника, недвижими имоти, вкл. земеделски земи; няма данни за наличие на дългове или водени срещу него съдебни дела, не предполага наличието на обезпечителна нужда. Ето защо съдът счита, че няма причина изпълнението на евентуалното положително за ищците решение да се 3 затрудни или да стане невъзможно. Поради това съдът приема, че нужда от обезпечението няма и не би могло да се затрудни евентуално бъдещо плащане от страна на ответника.

От друга страна, с допускането на обезпечение, чрез налагане на запор по банкови сметки на ответника в искания размер, биха могли да бъдат причинени значителни имуществени вреди както на ответното дружество (работодател), така и на трети лица – работници и служители в дружеството, негови контрагенти, доставчици на обществени услуги и др.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че искането на ищците се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците С. П. М. с ЕГН **********, О. Г. К. с ЕГН ********** и П. Г. М. с ЕГН ********** за допускане на обезпечение срещу „КОЛЕНДРО“ ЕООД с ЕИК 114621302 общо за сумата от 180 000 (сто и осемдесет хиляди евро), чрез обезпечителен способ – налагане на запор до достигане на пълно обезпечение на посочената сума върху вземанията на ответното дружество по банкови сметки, открити в регистрираните в България търговски банки и клонове на чуждестранни банки в България, изрично посочени в исковата молба, както и такива разкрити в „ИзиПей“ АД (доставчик на платежни услуги по смисъла на ЗПУПС), като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на ищците, чрез адв. Я.

Д. от САК.

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________ 4