Решение № 3715 от 13.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3715 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100512394 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12394/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „ЕН ПИ СИ ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК 205106550, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ***, ет.2, ап.4 срещу решение №6477 от 10.04.2024 г постановено по гр.д.№50213/23 г на СРС , 43 състав , поправено с решение №16504 от 04.09.2024 г по същото дело ; с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди „ЕКО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130948987, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул.Лъчезар Станчев № 3, комплекс „Литекс Тауър“ на основание чл.75 ЗС да осигури на ищеца достъп до поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.София, район Триадица, с площ от 1125 кв.м., а с площ съгласно документ за собственост 1133,33 кв.м., съставляващ съгласно скица - поземлен имот 1144 в кв.187а по плана на гр.София, местност „Южен парк“, а съгласно документ за собственост имот с пл.№ 1144 по неодобрения кадастрален план на гр.София, местност „Южна градска територия“, V част, „Южен парк“, заснет през 1997 г. и нанесен в кадастрален лист № 545, при съседи съгласно скица: улица, поземлени имоти 1143, 1289 и 1145, ведно с ¾ ид.ч. от изградената върху гореописания недвижим имот МОДУЛНА ГАЗСТАНЦИЯ, състояща се от каса-офис, с административен адрес: гр.София, ул.Хенрик Ибсен, със застроена площ от 12 кв.м., с идентификатор № ***, ведно с ¾ ид.ч. от изградения върху недвижимия имот защитен газоразряден модул за поставяне на резервоар, изграден от тухлени стени, чрез ползване и преминаване през съседния имот с идентификатор №*** , което осигурява вход и изход от 1 недвижимия имот на ищеца до главната улица. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Въззивникът е собственик на имот с идентификатор № *** и на идеални части от газостанция върху него . Правото на преминаване може да бъде учредено с нотариално заверена декларация . Този сервитут е доказан и със свидетелски показания , според които дълги години автомобилите зареждащи в газостаницята са преминавали през бензиностанция „Темпо“ , станало впоследствие бензиностанция „Еко“ . На 23-24 декември 2022 г е поставена ограда между бензиностанцията и газостанцията и последната не е можела вече да работи . Газостанцията формално има достъп до улицата , но там има автобусна спирка и не може да се преминава . Сервитутното право на преминаване е нарушено от ответника чрез поставяне на оградата .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Въззивникът не е собственик на имот с идентификатор № *** , нито има сервитутно право на преминаване върху имота на ответника с идентификатор № *** . Не е учредено и не е упражнявано сервитутно право . Няма данни трети лица ползвали услугите на газостанцията да са били представители на ищеца . Ответникът е търпял преминаване през имота му с оглед добри съседски отношения , но има право да прекрати тези действия в момента , в който това запознало да му създава неоправдани неудобства . По делото не е доказан обхват и обем на владението върху сервитутно право .

Владението не е афиширано , а нотариално заверените декларации не създават права и не са вписани в имотния регистър .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 20.05.2024 г и е обжалвано в срок на 03.061.2024 г /по ел.поща / .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел следното . По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том III, рег.№ 10689, дело № 394/2012 г. по описа на М.К., нотариус с район на действие Софийски районен съд, в който е обективиран договор между трети за спора лица по отношение на недвижим имот – поземлен имот № 1144 в кв.187а по плана на гр.София, местност „Южен парк“, при съседи подробно описани в нотариалния акт, ведно с находящата се в него „модулна газстанция“, без находящи се в имота сгради.

2

Според представено пред СРС делото удостоверение от 04.07.2018 г издадено от Агенция по вписванията относно вписани обстоятелства по партидата на ищцовото дружество е, че като непарична вноска в капитала на дружеството са внесени ¾ ид.ч. от изградената върху гореописания недвижим имот модулна газстанция, ¾ ид.ч. от изградения върху имота защитен газозаряден модул за поставяне на резервоар, сграда с идентификатор ***, ведно с находящото се в нея съоръжение, представляващо мобилна газостанция.

По делото е приложена декларация с нотариална заверка на подписите рег.№ 3212/12.01.2001 г. по описа на А.И., нотариус с район на действие СРС, от която се установява, че собствениците на съседен недвижим имот – дворно място, съставляващо имот с пл.№1143, са декларирали съгласие през него да преминават моторни превозни средства към съседния недвижим имот с пл.№ 1144.

С последващи декларации собствениците на горепосочения имот са дали съгласие обект „Газостанция“ да се включи към изградените в техния имот електро и ВиК мрежи. По делото е приложено копие от кадастрална карта с данни от КРНИ, от което се установява, че имот с пл.1144 е с идентификатор ***, без вписани данни за собственик, както и скици на находящите се в имота 2 сгради, ¾ ид. части от които е вписано, че са собственост на ищцовото дружество.

По делото е приложена актуална данъчна оценка на имот с идентификатор *** и находящите се в него сгради.

Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135, том I, рег.№ 0905, дело № 127 от 2008 г. по описа на М.В., нотариус с район на действие СРС е, че ответното дружество се легитимира като собственик на поземлен имот, съставляващ имот с пл.№1143 в кв.187а по плана гр.София, местността „Южен парк“ – III ч.

Според приетата пред СРС СТЕ двата имота /на ищеца и на ответника/ са съседни и са с лице на ул.Хенрик Ибсен, като и двата не са обособени в самостоятелни УПИ. Вещото лице е констатирало, че в кориците на делото не се съдържат документи, идентифициращи право на преминаване на МПС през имот с пл.№ 1143 /с идентификатор ***/, като технически не може да бъде установено в какъв обем /площ, трасе и размери/ има право на преминаване през имота. Според вещото лице и двата имота са с лице на улица и достъп до транспортна артерия.

Според разпитания пред СРС свидетел св.П.А. , същият е работил от 2006 г. до 2022 г. на обект „Газ станция“ на ул.Хенрик Ибсен, Южен парк. Достъпът до обекта се осъществявал през бензиностанция „Темпо“, а в последствие „Еко“. Свидетелят не знае как е било регламентирано преминаването и какви са били уговорките между собствениците на двата имота .

Според разпитания пред СРС свидетел В.П. около Коледа на 2022 г. собствениците на бензиностанция „Еко“ поставили ограда между двата имота, която блокирала достъпа до 3 газстанцията. Според свидетеля, достъп до газстанцията, освен през имота на ответното дружество, не е възможен.

Според разпитания пред СРС свидетел Г.С. същият знае за ситуацията, при която клиентите на газстанцията минават през района на бензиностанцията, собственост на дружеството, в което работи, но не знае какви са уговорките относно правото на преминаване. Свидетелят сочи, че през м.декември 2023 г., след отправено предупреждение до ищеца, от ответното дружество поставили ограда между двата имота.

Според разпитания пред СРС свидетел Д.М. , същият е стопанисвал бензиностанцията от м.октомври 2016 г. Автомобилите, които зареждат на газстанцията минават през района на бензиностанцията и понякога създават неудобства на клиентите и при зареждане на обекта с гориво. Знае за поставено ограждение от страна на ответното дружество, в резултат на което достъпа до газстанцията е преустановен.

От правна страна СРС е приел , че правото на сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. За да може едно лице да търси защита на свое право това право трябва първо да съществува и да му принадлежи. Обстоятелството, че правото на сервитут се защитава по реда на чл.75 ЗС не е основание да се приеме, че щом лицето в известен период от време е преминавало през чужд имот това му дава правото да иска от собственика на имота да му осигурява същото право и за в бъдеще. Сервитутът е вещно право на ограничена власт върху чужд недвижим имот, принадлежащо на собственика на друг имот и представляващо изгода за ползването на този имот. Сервитутът е вещно право, което тежи върху служещия имот и може да бъде противопоставян на всички, включително и на собственика на служещия имот. Ищецът като притежателя на сервитут може да иска от всички останали да не пречат на упражнението на сервитута. Останалите са длъжни да зачитат сервитута.

Според СРС в случая в доказателствена ежест на ищеца да докаже, че е собственик на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.София /поземлен имот № 1144 в кв.187а по плана на гр.София, местност «Южен парк»/, т.нар. господващ имот, в полза на който е надлежно учредено право на преминаване през недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.София, т.нар служещ имот, продължило непрекъснато повече от 6 месеца, считано от нарушението назад; че ответникът е нарушил учредения сервитут, извършвайки описаните в исковата молба действия. Ищецът не е провел пълно и главно доказване, че е собственик на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.София /поземлен имот № 1144 в кв.187а по плана на гр.София, местност «Южен парк»/., т.е. на т.нар. «господстващ имот». От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29, том III, рег.№ 10689, дело № 394/2012 г. по описа на М.К., нотариус с район на действие Софийски районен съд, се установява, че собственик на имота е трето за спора дружество – „Пътно строителство“ АД.

По делото няма данни след 2012 г. това дружество да се е разпоредило с правото на собственост върху недвижимия имот и негов собственик да е станал ищеца. В подкрепа на изводите, че дружеството-ищец не се легитимира като собственик на недвижим имот с 4 идентификатор *** по КККР на гр.София /ПИ № 1144/, в който се намира процесната газстанция, е обстоятелството, че по делото е издадено съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка, каквото не е необходимо в случай, че ищецът е собственик на имота. Представеното по делото удостоверение за актуално състояние на ищцовото дружество не променя гореизложените изводи, тъй като от него безспорно се установя, че предмет на непаричната вноска са конкретно посочените в т.1, т.2 и т.3 сгради и съоръжения в имота . Аргумент в тази насока е и стойността на непаричната вноска – 28 140 лева, докато видно от представената по делото данъчна оценка на недвижимия имот е, че същата надвишава трикратно горепосочената стойност.

Според СРС основният регламент на сервитутите, в т.ч. и правото на преминаване през чужд имот се съдържа в чл.55 Закона за собствеността, според който вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. От тази разпоредба следва, че правото на преминаване през чужд имот трябва да бъде предвидено в закон. До влизането в сила на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ през 2001 г. не е било регламентирано право на преминаване през регулирани парцели, а само през селскостопанска земя, което се е установявало по административен ред /със заповед на кмета на населеното място/ съобразно правилата на Закона за опазване на селскостопанското имущество, в сила от 01.10.1974 г. и действащ понастоящем. С влизането в регулация на селскостопански имоти, за които е било дадено право на преминаване същото се е прекратявало. При действието на ЗТСУ/отм./ право на преминаване е било уредено в разпоредбата на чл.208 от ППЗТСУ, която предвижда, че само по административен ред/със заповед на кмета на общината, респ.със заповед на председателя на ИК на ОбНС/ може да се учредява временно и по изключение право на преминаване през определени имоти.