Определение № 402 от 10.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 402 гр. Бургас, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500902 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, подадена чрез ю.к.Екатерина Костадинова, против разпореждане № 1238 от 18.04.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 427/2025 г. по описа на РС-Несебър, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Х.

В. А., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.******, общ.********, обл.*******, ул.“**********“ № **, за присъждане на сумата от 500 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 5015462868/22.06.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението; сумата от 89.59 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2015 г. – 15.04.2016 г.; и сумата от 953.36 лв. – лихва за забава за периода 15.04.2016 г. – 27.03.2025 г.

Жалбоподателят счита постановеното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Сочи се, че заповедният съд не е следвало да извършва преценка за валидност на сделката, от която заявителят черпи права, като е превишил правомощията си и е нарушил съдопроизводствените правила. Оспорени са като неправилни изводите на съда за отказ да се издаде заповед за изпълнение за исканите суми, за което са изложени подробни съображения. Моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението вземания за главница, договорно възнаграждение и лихва за забава. Претендират се разноските по настоящото дело – 15 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на другата страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен 1 акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 427/2025 г. по описа на РС-Несебър е образувано по подадено от „Профи кредит България” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Х. В. А., за заплащане на следните суми, дължими по договор за потребителски кредит

№

5015462868/22.06.2015 г.: сумата от 500 лв. – неплатена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението – 27.03.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 89.59 лв. – договорна лихва за периода 15.08.2015 г. – 15.04.2016 г.; сумата от 465.66 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; сумата от 4.09 лв. – лихва за забава за периода 16.08.2015 г. – 15.04.2016 г.; сумата от 953.36 лв. – законна лихва за забава за периода 15.04.2016 г. – 27.03.2025 г.; както и направените по делото разноски от 300.25 лв., от които 40.25 лв. за платена държавна такса, 180 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 80 лв. за подготовка на документите.

В заявлението е посочено, че претенцията произтича от сключен между страните Договор за потребителски кредит № 5015462868/22.06.2015 г. за сумата от 500 лв., както и от закупени допълнителни услуги. Описани са обстоятелствата, при които са възникнали претендираните вземания и техните размери, като е посочено, че длъжникът е направил 0 погасителни вноски.

С Разпореждане № 988/28.03.2025 г. заповедният съд е оставил без движение заявлението с указания до заявителя в тридневен срок да отстрани констатираните нередовности – да заяви изрично размера на предоставената на длъжника заемна сума (чистата стойност на кредита); да заяви изрично компонентите, включени в ГПР по договора за кредити и дали в същия е включено уговореното възнаграждение за закупения пакет допълнителни услуги; да посочи размера на постъпилите плащания от страна на кредитополучателя, съответно да представи доказателства за тях, като част от кредитното досие на длъжника. Това разпореждане е връчено на „Профи Кредит България“ ЕООД на 02.04.2025 г. чрез ССЕВ, като в дадения срок не е постъпило уточнение във връзка с дадените от съда указания.

С обжалваното разпореждане № 1238/18.04.2025 г. заповедният съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление, като е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение, поради неотстраняване на констатирани от съда нередовности, съмнение за противоречие на искането с добрите нрави и основаването му на неравноправни клаузи, съответно на недействителен потребителски договор. В тази връзка НРС е приел, че процесният договор не съдържа указаното от чл.11, ал.1, т.10 ЗПК задължително съдържание, като е предвидено заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, което е свързан с кредита разход и не е отчетен при определяне на ГПР по договора. Прието е също, че е налице обоснована вероятност искането на заявителя да се основава на неравноправни клаузи, съответно на недействителен потребителски договор, но с пасивното си процесуално поведение заявителят е поставил съда в невъзможност да упражни законовите си правомощия по чл.411, ал.2, т.2 ГПК, а неуточнеността на заявлението е основание за отхвърлянето му в цялост.

Предвид установените по делото факти, Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за частично неправилно, като не споделя изводите на 2 първата инстанция за отхвърляне на заявлението в частта за главницата в размер на 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаването му и намира, че разпореждането следва да бъде отменено в тази част, а в останалата му част същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не е следвало да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали вземането не се основана на неравноправна клауза. В случая, процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което съдът е задължен служебно да следи за спазването на неговите разпоредби и да извърши преценка за валидност на договора, от който произтича претендираното вземане. Ето защо, не е налице превишаване на правомощията на районния съд и липсва нарушение на съдопроизводствените правила, като изложените в този смисъл възражения на жалбоподателя са неоснователни.

При извършената самостоятелна проверка по чл.411, ал.2 ГПК, въззивният съд намира за правилни изводите на първата инстанция за сключване на договора за потребителски кредит в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В случая, от процесния договор е видно, че кредиторът е предоставил на длъжника в заем сумата от 500 лв., при ГПР от 49.88 % и ГЛП от 41.17 %, за срок от 9 месеца и размер на вноската от 65.51 лв., като дължимата сума по кредита е 589.59 лв. Към договора длъжникът е закупил и пакет от допълнителни услуги (за приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане и намаляване на вноски, за смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни средства), по който се е задължил да заплати на кредитора допълнително възнаграждение за услугите в размер на 465.66 лв., дължими на 9 месечни вноски от по 51.74 лв., добавени към месечните вноски за погасяване на кредита. В съответствие с това, в договора е посочено, че общото задължение по кредита възлиза в размер на 1055.25 лв., с общ размер на вноската 117.25 лв., платимо съгласно погасителния план по договора.

Действително, в договора ГПР по кредита е посочен като абсолютна стойност от 49,88 %, като по този начин само формално са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото не надвишава законовия максимум по чл.19, ал.4 ЗПК. В случая, обаче, към този процент не е включено възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги в размер на 465.66 лв., видно от съдържанието на договора за кредит. Макар закупуването на пакет допълнителни услуги да не е предвидено като изрично условие за сключване на договора за потребителски кредит, това всъщност е търговска практика на кредитора, с която се цели да се прикрият действителните разходи по кредита, като този извод се налага от характера на услугите, начина и условията за предоставянето им, както и приобщаването им към общата сума по кредита чрез включването им към месечните погасителни вноски по погасителния план. Това са разходи, които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към момента на сключването му, поради което следва да се квалифицират като „общи разходи по кредита“ и да бъдат включени в ГПР, което не е сторено в случая.

Невключването им в ГПР има за цел да създаде невярна представа относно действителния размер на разходите по кредита, за да съответства на уредения в чл.19, ал.4 ЗПК максимум.

3

В Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС са дадени разяснения във връзка с т.нар. допълнителни услуги по договори за кредит, като се прие, че чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия ги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попада в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", а оттам и на понятието "годишен процент на разходите", когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, като за установяване на горните обстоятелства в т.44 от същото решение СЕС е дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор. В цитираното решение на СЕС е прието също, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница. В случая, в нормата на чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е уредена недействителност на договора за кредит при непосочване на ГПР.

С оглед горните разяснения, въззивният съд намира, че в случая уговорения пакет от допълнителни услуги представлява договорна конструкция, предназначена да прикрие действителния размер на ГПР, което обосновава извод, че в процесния договор е налице неточно посочване на ГПР, приравняващо се на липса на такъв. Ето защо, следва да се приеме, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и по силата на чл.23 ЗПК длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. До същия извод е стигнал и районния съд, но неправилно е приел, че заявлението е следвало да бъде отхвърлено в цялост, поради липсата на информация за извършени по договора погашения, които не можели да се съобразят от заповедния съд. В случая, в заявлението изрично е посочено, че „длъжникът е направил 0 погасителни вноски“, т.е. не е извършвал никакви плащания по кредита, поради което заявлението не е било нередовно и районният съд не е имал основание да го оставя без движение.